Ако все още вярвате на пропагандата на Владимир Путин, че се опитва да денацифицира Украйна, трябва да говорите с украинските евреи, съветва Политико.
Украинските евреи преживяват ренесанс след разпадането на СССР. А преди това са жертва на смъртоносни погроми в царската епоха и при болшевишката революция, масови убийства по време на Холокоста, а през съветския режим държавата следва политика на антисемитизъм и репресии срещу тях. След края на Съветския съюз в Украйна се появяват синагоги, еврейски училища и обществени организации. А най-удивителното е, че украинците подкрепят с преобладаващо мнозинство Володимир Зеленски на изборите през 2019 г. Така се случва нещо, което съветските евреи биха сметнали за невъзможно: евреин да стане президент.
„Твърденията на Путин за денацификация на Украйна са най-нелепото и най-лудото нещо – „нацификацията“ на Украйна е създадена от руската пропаганда“, споделя пред Политико Яков Блайх, главен равин на Украйна.
„Никой не го е молил да ни спасява. Когато твърдиш, че спасяваш хора, които не искат да бъдат спасени, това е опасно нещо.“
Всъщност много украински евреи се превърнаха в живо въплъщение точно на процъфтяващата украинска нация, която Путин е решен да отрече, че съществува, пише медията.
СССР
В Съветския съюз, където атеизмът е правителствена политика и религиозните практики са забранени, юдаизмът е считан за етническа принадлежност и националност, а не за религия. А евреите, живеещи в СССР, са дискриминирани от деня, в който са се родили.
В акта за раждане на всяко съветско дете е посочвана етническата принадлежност на родителите му, като се прави разлика между гражданите от различните съветски републики — руснаци, украинци, естонци, латвийци и т.н. — и евреи.
Да бъдеш определен като „евреин“ в официалната документация, това те отделя социално от другите съветски граждани, създавайки бариери между съседи, съученици и колеги. Това ограничава възможностите – еврейските студенти са възпрепятствани да учат в най-добрите университети и са отбягвани от работодателите ( въведени са официални и неофициални квоти за ограничаване на броя на евреите в различни институции и професии). Хората с еврейска етническа принадлежност също са ограничавани да пътуват в чужбина.
„Само отварят и затварят паспортите и да не допускат евреите никъде“, споделя 38-годишна еврейка, която е родена в украинския пристанищен град Одеса, преди да се премести в Сидни.
„Университетският изпит на майка ми има нула въпроси – проверяващите отворят паспорта й, затварят го и й казат, че не е успяла.“
През по-голямата част от ХХ век да си украинец и да си евреин се изключват взаимно.
На 16-годишна възраст на всички съветски граждани са издавани паспорти. В тях има прословутия „пети пункт“ или „пети ред“, където се посочва националност или етническа принадлежност. Децата с двама родители евреи нямат избор и са евреи по подразбиране. Но всеки, който има родители от два различни етноса — украинец и евреин, например — е принуден да избере един, който да посочи в своя „Пети пункт“.
Тези, които са прагматични за своето образование и перспективи за кариера и се надяват да избегнат част от институционализирания антисемитизъм, избират да бъдат определени като украинци, а не евреи. Това може да ги спаси от част от дискриминацията, основана на държавата, но в Съветския съюз, веднъж евреин, ознава винаги евреин.
Тази организирана, спонсорирана от държавата дискриминация и това разделяне оказват трайно въздействие върху психиката на евреите в бившите съветски републики: евреин може да е роден в Украйна, но никой, най-малко самите тях, не би се нарекли украинци.
„Евреите бяха граждани втора класа в Съветския съюз“, споделя 72-годишен бивш академик, който сега е правителствен съветник в западноукраинския град Черновци.
„В съветско време ние, евреите, бяхме съветски граждани, но бяхме различни. Имаше държавна политика на антисемитизъм – усещах го лично и често.”
Майдана
След разпадането на Съветския съюз в края на 1991 г. украинските евреи бягат в Израел, САЩ, Европа, Канада, Австралия. Много от нас биха били наречени „украински“ имигранти в новите си родини, въпреки че никога не са били украинци в Украйна.
Тези, които си тръгват, все още носят раните на антисемитизма от съветската епоха. Спомнят си първия учебен ден, когато учителят прочита списъка на децата и се присмива на тези с еврейски фамилии. Всички помнят „жид“ – обидната дума за евреите, която се използва в Съветския съюз.
Но онези евреи, които остават след обявяването на независимостта на Украйна през 1991 г., казват, че животът им днес е различен.
„В Украйна сега е съвсем различно – няма да повярвате“, споделя академикът от Черновци, който остава в Украйна. „Все още има антисемитизъм на индивидуално ниво — може би някой може да ме нарече жид, но никой няма да каже: „Няма да ти дам работа, защото си жид “.“
Докато украинската национална идентичност се развива след разпадането на Съветския съюз, този процес се ускори след въстанието на Майдана от 2013-2014 г., когато украинците принудиха президента Виктор Янукович да напусне поста, след като той отказа да подпише споразумението за асоцииране с ЕС – цел, с която се надяваха да приближат страната към ЕС и да я отдалечат от сферата на влияние на Кремъл.
В отговор на народното въстание на украинците Путин започна първата си инвазия в Украйна през 2014 г.
„Имаше промяна през 2014 г.“, казва равин Блайх. „Идентичността на украинските евреи определено се промени по това време, благодарение на Путин. Той напълно погрешно разчете украинците. Мисля, че това ще бъде неговата гибел – той не разбира украинците.”
Преди 2014 г. почти всички украински евреи говорят руски, а не украински като основен език, отчасти защото се смята, че е по-добре руски отколкото украински през съветския период. След Майдана мнозина преминават на украински.
„Евреите никога не са говорили украински. Те го знаеха, но никога не беше техният основен език за комуникация до 2014 г. В съветския начин на мислене и поради промиването на мозъци от съветската пропаганда всеки искаше да бъде руснак. Но през 2014 г. беше моментът, когато искахме да се идентифицираме като украински евреи, а не като руски евреи. Сега има ново поколение и всички украинци искат да бъдат украинци. Трябваше да има смяна на поколенията, за да могат украинските евреи да видят себе си в различна светлина.“
Блайх е роден в САЩ, но живее в Украйна повече от три десетилетия.
„През 2014 г., след като Путин нахлу, първото нещо, което исках да направя, беше да взема украински паспорт.
Украйна е символ на това как една бивша съветска република се бори за западните идеали и свободи.“
За батальона „Азов“ споделя, че ако не е била руската пропаганда, нямало е да знае, че съществуват. За Степан Бандера мисли, че много украинци, които го почитат, не го уважават и не го идеализират заради убийствата на поляци и евреи, а по-скоро за това, че се е борил за независимост на Украйна.
Слуга на народа
Може би най-доброто доказателство за обрата на Украйна след нейния антисемитизъм от съветската ера – и най-ясното отхвърляне на твърдението на Путин, че денацифицира Украйна – е убедителната победа на Зеленски на президентските избори през 2019 г., когато той събра над 73 процента от гласовете при балотажа срещу тогавашния президент Петро Порошенко.
Рускоговорящ евреин, чийто дядо се е борил срещу нацистите, а няколко членове на семейството му загиват в Холокоста, Зеленски е кандидат за президент без политически опит и само на 41 години. Той не прави публични речи, не провежда митинги, не дава пресконференции. Кандидатира се без подкрепата на никоя партия.
Зеленски е роден в Кривой Рог, град в украинския регион за добив на желязна руда. Завършва право в Киевския национален икономически университет. Докато е в университета се присъединява към комедийна трупа и започва да работи като сатирик и актьор. Появява се в скеч предавания по телевизията и във филми преди да спечели украинската версия на “Dancing with the Stars” през 2006 г. Извесетен е като гласа на мечката Падингтън в украинския дублаж на филма, а също и с комедиите си, в които участва.
Едно нещо прави силно впечатление – търпи критики по различни въпроси, но никой не го напада за неговия еврейски произход по време на кампанията му за президент.
„Ако някой си върши работата добре, никой не се интересува какви са неговите корени… никъде в медиите, никой в гражданското общество не говори за Зеленски, че е евреин, или за помощниците му са евреи“, споделя евреин пред Политико.
И още едно мнение:
„Нашият президент е евреин и не ни пука за това. Ние го обичаме толкова много. А някакви хора казват, че сме нацисти – нацисти, а нашият президент е евреин?“
Военен президент
Преди нахлуването на Путин в Украйна на 24 февруари 2022 г., с което той се опита да „обезглави“ украинското правителство, рейтингът на одобрение на Зеленски пада. Украинците, които се надяват на сериозна промяна, са уморени да я чакат. През декември 2021 г. само 31% одобряват Зеленски. 24% заявяват, че биха гласували за него, ако се проведат избори в близко бъдеще.
Иронията е, че ако Путин беше изчакал само две години, украинците може би сами биха се разделили със Зеленски на президентските избори през 2024 г.
За два месеца война Зеленски се доказа като несравним военен лидер.
Въпреки цивилни жертви, безмилостните бомбардировки на градовете, смъртта, изнасилванията и разрушенията, причинени от руските сили, украинците, следвайки примера, даден от президента, отказват да се откажат, макар че са изправени пред агресията на много по-големия си съсед.
„Не гласувах за Зеленски през 2019 г. Не мислех, че това е правилният курс за Украйна, споделя украински евреин.
„Аз лично, не като евреин, а като човек, не смятах, че той е точният човек за тази позиция. Но въпреки факта, че той не беше моят избор преди три години, днес е ясно, че успехът на Украйна е, защото Зеленски е президент“.
До 1 март рейтингът на Зеленски се утрои до 93 процента.
