„Ние мислим, че се борим с фашизма, но там няма фашизъм. Няма”, обявява по телефона 37-годишен служител в полицейско управление в Москва Сергей Клоков в разговор със свой приятел. Това е първото му обаждане по темата за войната в Украйна на близък, с когото иска да сподели истината, а не това, което се тиражира в руските държавни медии. Той обаче не знае едно нещо – телефонът му е подслушван. Сега го грозят до 10 години затвор, ако бъде признат за виновен, разказва в подробна статия Уолстрийт Джърнъл. Този казус показва нещо важно – колко са големи рисковете за обикновените руснаци да говорят за войната в Украйна дори и в личните си разговори.
Клоков е с руско-украински корени. Баща му е с руски произход, а майка му – с украински. Това е нещо често срещано в Съветския съюз и хиляди хора от смесени бракове се оказват в подобно положение. Семейството е рускоезично. Прекарва първите си години от живота в Буча – градчето, станало сега известно с многото зверства на руските сили над цивилното население. Учи до 7 клас в Ирпин, съседното на Буча градче.
Баща му е роден в Украйна в руско семейство, служи като офицер в съветската армия и прекарва четири години в Афганистан. След разпада на СССР, избира да служи за руската армия, вместо за украинската. Майката е лекар от украинско рускоезично семейство. Работи в държавна болница в Москва.
Две десетилетия Клоков служи в полицията и се смята за горд руснак, но притежава и руски, и украински паспорт. Съпругата му също работи в полицията. Имат две деца.
Семейството често посещава Украйна. Дори бащата е бил до Киев, когато започва руската инвазия на 24 февруари. Крие се в мазетата, за да оцелее. Споделя, че това, което е видял, е било много по-жестоко от всичко преживяно в Афганистан. Изпраща снимки на сина си от това, което се случва в Украйна. Получават и снимки от съседи и приятели от Буча. Фамилията обикновено се информира от държавната национална телевизия на Русия, но там не са показвали изобщо какво се случва около Киев и околността.
Клоков се тревожи за възрастна приятелска двойка от Буча и се обажда на познат полицай от Киев. Искал да помогне на близкото семейство. От него научил, че нищо не може да се направи, защото Буча е в руски ръце. Украинецът разказва и какво се случва. Клоков иска да организира разговор между своите московски колеги от полицията и украинския полицай, за да научат и те истината.
Освен от украинския полицай, Клоков следял новините и от канали в YouTube и Телеграм. Руските власти блокираха Facebook, Instagram и Twitter от началото на войната, но Telegram и YouTube остават достъпни. Те са единствените останали места, където руснаците могат да намерят нецензурирана информация.
Клоков се информира и разказва на приятелите си като се опитва да ги убеди да се доверят на източниците му:
„Те унищожиха града ми. Има убити деца. Удрят родилни отделения.“
„Не трябваше да бомбардираме Киев“.
А приятелите повече се вълнували от покачване на цените на храната.
Разказвал и на колегите си, а те се опитвали да му обяснят, че няма война.
„Той каза, че нямаме право да атакуваме и да воюваме с украинците. Опитвах се да му обясня, че няма война. Той не ме послуша“, разказва един колега на Клоков пред разследващите.
“Не мога да си обясня защо стана толкова радикален.”
Друг колега споделя:
„Той ми каза, че страната ни е агресор и фашистка. Опитах се да му влея малко разум… Но той не ме послуша.”
На 9 март е първият разговор по телефона, а седмица след това е задържан. На 18 март московски окръжен съд одобрява искането на следователите за поставяне на Клоков в предварителен арест, заявявайки, че представлява „висока степен на опасност за обществото“.
В продължение на 3 седмици на адвоката му не му е било позволено да се срещне с клиента си без присъствието на полицаи. Когато се срещнали най-после сами, Клоков разказал, че назначеният от съда служебен адвокат го е карал да се признае за виновен, заявявайки, че в резултат на това ще понесе по-малко последствия.
Служебният адвокат, който е служил 30 години в КГБ по време на СССР, заявява, че бившият му клиент си е “загубил ума” заради „всичката информация, която му е била вкарана от Украйна“. Споделя, че неговата съпруга е наполовина украинка и че преди украинците са били добри хора, но са се променили.
„Доверявам се на това, което виждам по руската телевизия – това е обективно“, казва служебният адвокат за Уолстрийт Джърнъл.
„Вчера украинеците бяха от нашите; днес те са под влиянието на фашизма и са се превърнали в животни.”
Предполагаемите престъпления на Клоков, според разследващите, са:
1. Русия евакуира ранени войски в Беларус и крие истинския брой на загиналите сред войниците;
2. Украйна не се управлява от нацисти;
3. Руските войници убиват украински цивилни.
