Путин наистина може да наруши ядреното табу в Украйна, пише в своя статия в Уолстрийт Джърнъл колумнистът Пеги Нунан, описвайки своите наблюдения и опасения. Преди години тя е подготвяла речите на американския президент Роналд Рейгън. За разлика от много анализатори, които заявява, че Путин няма да използва ядрено оръжие, Нунан посочва поради какви причини Путин би се изкушил. Основната: той не иска да загуби от Запада, особено сега, когато скоро навършва 70 години, т.е. в последната фаза на живота си.
Съществува като хипотеза, но не оценяваме достатъчно реалната възможност за използване на ядрено оръжие от Русия в Украйна, смята Нунан. Това е ключовата и решаваща историческа възможност в тази военна драмата и наистина може да се случи.
След като табуто, което съществува от 1945 г., е нарушено, то е нарушено. Вратата е отворена и ние пристъпваме към новата ера.
Войната е в третия си месец. Дипломатическите решения са по-малко вероятни от всякога. Военните престъпления и зверства закоравиха украинците. Във всяко отношение те печелят и светът е на тяхна страна.
Защо Владимир Путин би използвал тактически ядрени оръжия? Защо би направил такъв луд ход?
За да промени историята. Да шокира и дестабилизира противниците си. Да изплаши хората от страните в НАТО, така че да принудят лидерите си да се отдръпнат. За да напомни на света — и на руснаците — че той наистина има военна мощ. За да се избегне масово и публично военно поражение. За да спечели.
Путин говори много за ядрените оръжия. Той го направи отново на среща с политици в Санкт Петербург. Каза, че ако някой се намеси в Украйна и „създаде неприемливи заплахи за нас, които имат стратегически характер“, руският отговор ще бъде „светкавично бърз“.
„Имаме всички инструменти за това, с които никой друг не може да се похвали. Няма да се хвалим с това, ще ги използваме, ако е необходимо.”
Това е тактика. Той се опитва да изплаши всички. Това не означава обаче, че заплахата е напразна.
Външният министър Сергей Лавров обяви, че рискът от ядрен конфликт е „сериозен“ и „не трябва да се подценява“.
Путин е бил шпионин на КГБ. През 1991 г. вижда как съветската система, в която той се издигна, се разпада навсякъде около него. Нарече падането на Съветския съюз катастрофа, защото остави страната му отслабена, унизена и лишена от господство и хегемония в Източна Европа. Путин е ходещ и говорещ котел на негодувание. Не крие оплакванията си. В речта си на Мюнхенската конференция по сигурността през 2007 г. обвини САЩ в арогантност, лицемерие и че са създали „еднополюсен свят“ с „един център на власт, един център на сила, един център за вземане на решения“, оглавяван от „един господар, един суверен.” Що се отнася до НАТО заяви: „имаме право да попитаме срещу кого е предназначено това разширяване.“
Антагонизмът към Запада е централният интелектуален организационен принцип в живота на Путин. Америка е обект на житейската му мания.
За този човек Русия не може да загуби от Запада. Украйна не е Близкият изток, странично шоу; това е основното събитие. Той ще направи всичко, за да не загуби.
През октомври Путин ще навърши 70 години и каквото и да е физическото и психическото му здраве, животът му е в четвъртото си действие. Едва ли ще приеме идеята, че краят му ще бъде свързан с поражението му от Запада. Не може! Психологията му няма да го позволи.
Станал е по-небрежен. Започна световно-историческа военна инвазия, която, каквито и геостратегически цели да има, не беше реалистично обмислена. Руската армия не се справи със задачата. Изглежда събрана, почти случайно, със сигурност не професионално.
Путин уби всички институции в страната си, изсмука от тях силата, независимостта и уважението, както правят диктаторите. Диктаторите премахват центровете на власт, които могат да ги заплашват, но също така могат да ги предупреждават за слабости в собствените им правителства. Всички диктатури в крайна сметка се самоотслабват по този начин. Това означава, че Путин няма колективно ръководство в Русия. Всичко е той. Всичко е Владимир Путин.
Днешният Путин е нихилистично острие, а не пресметливият човек, донякъде напомнящ на влечуго, който беше в миналото, пише Нунан.
Хора, които са познавали Путин смятат, че няма причина за притеснение за потенциалната употреба на ядрено оръжие, тъй като той знае, че ако направи един ход с такова оръжие, Москва ще стане димяща руина. Но, според Нунан, Путин е човек, който се е отегчил от тази заплаха, който вярва, че може да се справи с нея.
Никой от 1945 г., въпреки всички войни, не е използвал ядрени оръжия. По тази причина съвременните хора имат навика, независимо от това, което признават като хипотетична възможност, да мислят, че това все още няма да се случи, а всичко ще продължи като в миналото.
Но може би не. Историята е пълна с отклонения, с невъзможности, които се превръщат в неизбежност, пише Нунан.
Подобни опасения за ядрен удар в Украйна (в един или няколко града) изказва и българският анализатор Николай Слатински. Той очертава тази възможност като една от четирите. Този ход е „единственият начин да се промени… ходът на войната и да се сломи… гръбнакът на украинската държава.“
