Предложените от Европейския съюз заобиколни решения, позволяващи на компаниите да плащат за руски газ, без да нарушават санкциите, „вероятно не са наистина опция“, предупреждават български министри, съобщава Политико. Изданието припомня, че „Газпром“ спря газа за България въпреки усилията държавата ни да плати.
Европейската комисия се опитва да изясни какво точно трябва да направят компаниите, за да спазват санкциите като същевременно продължават да получават руски газ. Министрите на ЕС се срещат в понеделник, за да обсъдят въпроса, след като няколко държави нарекоха насоките на Европейската комисия объркващи и поискаха допълнителни разяснения.
Руският президент Владимир Путин настоя, че клиентите от „неприятелските страни“ трябва да плащат за газа си в рубли – опит да се подкрепи стойността на руската валута.
Държавите, които не го направят, няма да получат газ – нещо, което се случи с Полша и България в сряда, пише Политико.
Комисията е категорична, че плащането на Газпром в рубли би нарушило санкциите на ЕС. Вместо това, тя предложи потенциално решение, което би допринесло за изпълнение на исканията на Москва, като същевременно се придържат европейските компании към санкциите, наложени на Русия.
Съгласно указа на Путин от 31 март клиентите на Газпром от ЕС трябва да отворят две сметки в Газпромбанк, да депозират плащането си във валутата на договора си в първата сметка и след това да упълномощят Газпромбанк да конвертира средствата в рубли, да ги прехвърли във втората банкова сметка и най-накрая да плати на Газпром. Едва тогава ще се признае, че плащането е извършено. „Но това е против санкциите!“, заявяват от ЕС.
„Това плащане в двойни стъпки може дори да представлява заем от европейските компании на Руската централна банка“, каза висш служител на ЕС, добавяйки: „Не виждам как тази система може да бъде съвместима със санкциите“.
Вместо това Европейската комисия предложи алтернатива, при която европейските купувачи на газ могат да открият сметка в твърда валута в Газпромбанк, да депозират сумата в евро или долари съгласно техния договор и да издадат декларация, че задълженията за плащане са изпълнени.
„Ако компаниите откриват само банкова сметка и плащат в евро, това е всичко, няма нарушение от страна на компанията на санкциите. След това какво правят руснаците с парите, те си решават”, заявява служител на ЕС пред Политико.
Брюксел изключи възможността компаниите да откриват сметки в рубли.
„Това, което не можем да приемем, е, че компаниите са задължени да открият втора сметка“, каза служителят, наричайки подобна схема, която оставя контрола върху паричните средства в руски ръце, преди плащането да бъде финализирано, „ясно заобикаляне на санкциите“.
Някои държави от ЕС, включително Германия – най-големият клиент на газ в Европа – посочиха, че ще последват предложението на Комисията.
Но няма индикации, че Москва ще е съгласна с тази схема.
България има опит от първа ръка какво се случва, ако купувачът не следва новите изисквания на Русия.
„Вкарването на парите в тази сметка не завършва покупката“, каза пред Политико българският вицепремиер и финансов министър Асен Василев.
Държавната компания „Булгаргаз“ получи анекс към договора от „Газпром“, който изисква да загуби контрола върху парите си към трето лице, за да завърши валутния трансфер, без уверение, че ще получи газа, заявиха Асен Василев и министърът на енергетиката Александър Николов.
„Не се чувстваме комфортно да предаваме парите на данъкоплатците на трета страна, върху която нямаме контрол, особено на трета страна, която е контролирана от държава, която просто ни поставя в списъка на враговете“, обяснява Василев.
„Губиш всички потенциални правни искове, арбитраж, съдебни дела, всичко“, допълва Николов.
След като иска разяснения от Газпром, но не получи никакви, България решава да плати в долари по обичайната си сметка, но Газпром връща парите и спира газа.
Василев заяви, че София иска Европейската комисия да започне антитръстово дело срещу Газпром и осигуряване на правна помощ в предстоящото й арбитражно дело срещу руската фирма.
Проблемът вероятно ще възникне отново през следващите седмици, тъй като настъпват дължими повече плащания от клиенти от ЕС.
Българският енергиен министър нарече исканията на Русия „наистина близки до изнудване. Вие правите каквото искаме и това е всичко“.
