Украински журналисти, държавни служители, активисти и дори цивилни, които са доста гласовити срещу нахлуването на Русия в Украйна, са отвличани от руските сили, съобщава Франс24. Тактиката се използва за всяване на страх в местните общности. Принудителното задържане продължава от ден до две седмици, но някои отвлечени още са в неизвестност.
Един от най-известните случаи е със Светлана Зализецка от Мелитопол. Тя не е била у дома си, когато идват руски военни, но те отвличат 75-годишния й баща. Поставената от руснаците проруска кметица й нарежда да стане пропагандатор на окупационните сили, но журналистката отказва. Поставят й условие да се предаде, за да освободят баща й. Тя го отхвърля. Следва ново предложение – да закрие медията, която управлява – РИА Мелитопол. Обявява, че е прехвълила изданието на други лица и малко след това баща й е освободен.
„Отчитам подобни действия на окупационните сили като тероризъм“, заявява Зализецка, добавяйки, че е решена да продължи да работи като журналист, за да документира ужасите, пред които са изправени украинците в окупираните от Русия територии.
#Ukraine: RIA-Melitopol editor-in-chief Svitlana Zalizetska’s father was released last night after being taken hostage by Russian forces earlier this week. Zalizetska refused to cooperate with Russian authorities and instead transferred control of her news site to third parties. pic.twitter.com/w23Vog6X2M
— RSF (@RSF_inter) March 26, 2022
Според доклади на ООН 21 журналисти и активисти са били задържани, откакто Русия започна инвазията си на 24 февруари. Членовете на семейството често са държани в неизвестност. От 21 заловени само девет са били „освободени“.
„Репортери без граници“ също информира за няколко тревожни случая, свързани със задържането, изтезанията, сплашването и заплахите, пред които са изправени журналистите в Украйна.
„Става все по-опасно за журналисти и редактори да остават в региони, окупирани от Русия“, споделя пред Франс24 Сергей Томиленко, президент на украинския национален съюз на журналистите. „Те са изолирани в тези територии. Те не могат да си тръгнат.“
Отвличат и служители на държавните и местните управления. ООН докладва за 24 служители, които са били задържани в контролирани от Русия региони. 13 са били освободени, но за останалите 11 нищо не се знае.
Отвличани са обаче и съвсем обикновени хора. Когато преминават КПП-тата, трябва да си покажат телефоните. И ако руските окупатори установят, че следят в Телеграм проукраински канали, ги задържат.
Някои от отвлечените са и измъчвани в продължение на дни.
„Има различни степени на тежест, когато става въпрос за това как руските окупатори се отнасят към хората. За всеки отделен случай се преценява. Зависи доколко човекът се съпротивлява, доколко е ангажиран с украинската армия или колко голям проблем е бил за окупационните сили.“
Зависи и какво искат да се постигне с отвличането.
„Първо, те арестуват местни журналисти и редактори и се опитват да ги сплашат, за да започнат да подкрепят окупацията. Ако това не успее, руските сили „просто изискват да спрат да отразяват новините“.
Целта на отвличанията е кристално ясна. Те са ефективно средство за всяване на страх сред местното население, което улеснява контрола на руските сили. И за някои изглежда работи. Всеки ден се чува за нови отвличания, а все по-голям брой журналисти се страхуват да напуснат къщите си.
„Двама колеги в Херсон не са излизали навън от две седмици“, споделя журналист пред Франс24.
Организациите за правата на човека в Украйна съставят списъци на изчезнали лица и водят кампания, за да хвърлят светлина върху случващото се. Националният съюз на журналистите на Украйна също публикува насоки за журналисти и редактори в окупирани територии, като ги призовава да се въздържат от публикуване на каквото и да било в социалните медии и да използват псевдоними, ако работят като местни кореспонденти за международни или национални медии.
Чувството на сплашване, оставено след отвличанията, може да бъде усетено дори от най-смелите души.
„Съобщението, което се изпраща, е: „Ако се осмеляваш да говориш, може да си следващият. Това е ужасяващо.”
