И Кисинджър, и Сорос са американски имигранти. И двамата са оцелели от нацисткото управление. И двамата са надскочили 90 години, но продължават все още да се вълнуват темата, доминираща тази година в дебата на Световния икономически форум в Давос – войната на Русия в Украйна.
Хенри Кисинджър, който празнува 99-ия си рожден ден тази седмица, направи виртуална изява, за да призове срещу опитите за победа или маргинализиране на Русия, обръщайки се към Украйна да приеме териториалните загуби от 2014 г., за да сложи край на войната.
Няколко часа по-късно Джордж Сорос, на 91-годишна възраст, лично на форума предупреди, че победата във войната срещу Русия на Владимир Путин е необходима за „спасяване на цивилизацията“ и призова Запада да предостави на Украйна всичко необходимо, за да надделее.
Техните предписания са коренно различни, но възприятията им имат много общо, пише в анализ Уолстрийт Джърнъл. И двамата вярват, че американските ценности и интереси правят защитата на мира в Европа основна цел на американската външна политика. И двамата виждат себе си като защитници на най-доброто в западната цивилизация. И двамата приемат войната като голям шок за световната система и се страхуват от последствията от дълга военна борба. Кисинджър и Сорос смятат, че Русия в крайна сметка е вторичен проблем за американската политика и че бъдещето на отношенията между САЩ и Китай е от много по-голямо значение в дългосрочен план.
Разногласията им са относно естеството на реда и цивилизацията, която се стремят да опазят.
Сорос, подобно на администрацията на Байдън, вижда доминиращия въпрос в световната политика като борба между демокрацията и тоталитаризма. Демокрациите са задължени по закон да зачитат правата на своите граждани у дома и трябва да се държат под ограниченията на международното право в чужбина.
Тоталитарните управляващи отхвърлят подобни ограничения у дома и в чужбина, а нахлуването на Путин в Украйна е толкова беззаконно, колкото и отношението му към дисидентите у дома. Неговото нападение срещу Украйна е атака срещу основните принципи на международния ред и ако тази атака успее, международната политика ще се върне към закона на джунглата, според който, както атиняните заявяват на мелианците по време на Пелопонеската война, „силните правят каквото могат, а слабите страдат, колкото трябва“.
Позицията на Кисинджър е по-малко идеологична. Винаги е имало и винаги ще има много видове правителства в света. Работата на Америка е да създава и защитава баланса на силите, който брани нашата свобода и тази на нашите съюзници с възможно най-малък риск и цена. Ние нямаме мисия да обръщаме руснаците и китайците към евангелието на демокрацията и трябва да признаем, че съперничещите си велики сили имат права и интереси, които трябва да се зачитат. Русия, както каза Кисинджър пред публиката в Давос, е и ще остане важен елемент в европейската държавна система и един траен мир трябва да признае този неизбежен факт.
Поглеждайки към историята, едно нещо, което изглежда ясно, е, че нито един от двата подхода не дава безпогрешно ръководство за успех. Френските и британските лидери, които се опитваха да успокоят Хитлер през 30-те години на миналия век, излагаха твърде кисинджъриански аргументи относно необходимостта от зачитане на германските национални интереси. Неоконсерваторите, тласкащи Джордж У. Буш да нахлуе в Ирак, следваха соросиански аргументи за тоталитарния характер на режима на Саддам Хюсеин. Както Кисинджър, така и Сорос биха се съгласили, че механичното прилагане на всяка теория на историята към обърканите реалности на международния живот е добър начин да си навлечете проблеми.
Когато Уинстън Чърчил, човек, който демонстрира както соросиански, така и кисинджъриански характеристики през дългата си кариера, е попитан през 1942 г. за следвоенното планиране, той отговоря с думи, които западните лидери трябва да помнят днес.
„Надявам се, че тези спекулативни проучвания ще бъдат поверени главно на онези, натоварени от времето с това, и че няма да пренебрегнем рецептата от готварската книга на мисис Глас за задушения заек – „Първо хванете заека си!“.“
Нашият заек не е хванат. Путин може да не иска да поставя условия за преговори, а да се готви за война на изтощение – а дългата война крие много опасности за Запада. Новата тактика на Русия да заплашва световните доставки на храна чрез блокиране на украинските пристанища ни напомня, че руският лидер все още има някои карти в ръкава си и изглежда много европейци се страхуват от руско газово ембарго повече, отколкото Русия се страхува от европейски бойкот.
Украйна не може да води дълга война без огромна помощ от Запада, икономическа и военна. Какво ще се случи с нейната валута, тъй като Украйна харчи всичко, което има, за войната за оцеляване? Колко пакета за помощ от 40 милиарда долара е готов да приеме Конгресът? Колко икономическа помощ е готов да предостави ЕС във време, когато много европейски икономики се борят с инфлацията и високите цени на горивата? Ако войната причини недостиг на храна и дори глад по света и политическата нестабилност се разпространи в такива страни като Египет, ще може ли Западът да координира един глобален отговор като продължава да помага на Украйна?
Хенри Кисинджър и Джордж Сорос може да доминират в дебатите в Давос, но мисис Глас вероятно ще има последната дума.
