Украинският външен министър: „Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение. Докато някои членове на българската коалиция заеха страната на Русия, Петков реши да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.
Миналата пролет армията на Украйна изпитваше отчаяно недостиг на гориво и муниции от съветски тип, необходими за битка с руснаците.
Спасението дойде от неочаквана страна: България, пише Политико.
Заради разпокъсаната си вътрешна политика – и проруските симпатии на голяма част от нейния елит – София се стараеше по време на инвазията да подчертава, че не въоръжава Украйна.
Това обаче е било димна завеса, споделя Политико и цитира разследване на германския всекидневник Ди велт, дъщерно издание на POLITICO в Axel Springer Group. Благодарение на ексклузивни интервюта с украинския външен министър Дмитро Кулеба, бившия български премиер Кирил Петков и неговия финансов министър Асен Василев, Ди Велт сглобява картината на това как България се намесва и използва посредници, за да осигури на Киев жизненоважни доставки на оръжия, боеприпаси и дизелово гориво в критичен момент от сраженията миналата година.
Докато Петков, който беше български министър-председател при избухването на войната, се опитваше да издърпа страната в по-западна, пронатовска траектория, той трябваше да се бори с интензивен ответен удар от прокремълски политици, включително сред коалиционните му партньори, социалистите, които са наследници на старата комунистическа партия. Дори трябваше да уволни собствения си министър на отбраната за повторение на руското увъртане за войната. Поне публично Петков се опита да омаловажи всяка идея, че България – въпреки значителните запаси от оръжия от съветската епоха – ще се засили и ще въоръжи Украйна.
Като се имат предвид тези чувствителни въпроси, официалната позиция на България към войната я постави в една кошница с Унгария на Виктор Орбан.
Но Петков и Василев, сега опозиционни политици, търсещи път обратно към властта на очакваните предстоящи избори, нарушиха мълчанието си относно истинския мащаб на ролята на България миналата пролет.
Докато социалистическата партия в София наричаше доставките на българско оръжие за украинските сили „червена линия“, Петков избягва това да става през правителството и използва посреднически компании в България и чужбина, за да се отворят маршрути за доставка по въздух и суша през Румъния, Унгария, и Полша.
„Смятаме, че около една трета от боеприпасите, необходими на украинската армия в ранната фаза на войната, идват от България“, споделя Петков пред Ди велт.
Също толкова чувствителна тема е и тази, че дизелът, който България доставя на Украйна, е преработен от руски суров петрол в черноморска рафинерия, която по това време принадлежи на руската компания Лукойл.
„България стана един от най-големите износители на дизел за Украйна и на моменти покриваше 40% от нуждите на Украйна“, каза бившият финансов министър Василев пред Ди велт.
Правителството в Киев потвърди тази информация на случилото се. Украинският външен министър Кулеба заявява пред Ди велт, че страната му е била застрашена от изчерпване на мунициите миналия април.
„Знаехме, че в българските складове има големи количества от необходимите боеприпаси, така че президентът Зеленски ме изпрати да набавя необходимото“.
Това е било въпрос на „живот и смърт“ по онова време, обясни Кулеба, защото в противен случай руснаците са щели да окупират повече села и градове, да „убиват, измъчват и изнасилват“ повече украинци.
Изправен пред исканията на Киев, Кулеба разкрива, че Петков е отговорил, че вътрешното му положение „не е лесно“, но че ще направи „всичко по силите си“.
„Кирил Петков показа почтеност и винаги ще съм му благодарен, че използва всичките си политически умения, за да намери решение“, продължава Кулеба. „Историята е проста: докато някои членове на българската коалиция заеха страната на Русия, Петков реши да бъде от правилната страна на историята и да ни помогне да се защитим срещу много по-силен враг“.
