Клеопатра е една от най-разпознаваемите жени в историята – владетелка, политик, майка и легенда, чийто образ през вековете често е разказван през отношенията ѝ с най-влиятелните мъже на своето време. В романа „Клеопатра“ Саара Ел-Арифи обаче ѝ дава възможност сама да разкаже своята история и да покаже жената зад историческата легенда – с нейните амбиции, слабости, любов, любопитство към науката и тежестта на царската корона.
За предизвикателствата да предадеш на български гласа на една царица, за границата между историческите факти и художественото въображение и за малко познатата страна на Клеопатра като учен и познавач на медицината разговаряме с Майре Буюклиева – преводач на романа. Какво открива тя зад познатия образ на легендарната владетелка и защо по време на превода се е налагало непрекъснато да проверява фактите? Четете в интервюто.
1. Какво беше първото ти усещане, когато прочете „Клеопатра“ – срещна ли познатата от историята легендарна владетелка или се запозна със съвсем различна жена?
Едно от чудесните качества на този роман е, че променя начина, по който възприемаме Клеопатра, като ни представя онова, което би могло да стои зад историческите факти. Легендарната владетелка присъства, да, но придобива плът и кръв и се превръща в реална жена с всички свои силни и слаби страни. Тъкмо затова не мога да кажа, че срещнах различна личност – срещнах царицата Клеопатра, но в онази многоликост, присъща и на днешната жена, която съвместява най-разнообразни роли в ежедневието си.
2. Саара Ел-Арифи връща гласа на Клеопатра и я оставя сама да разкаже историята си. Как това се отрази на превода – имаше ли усещането, че трябва не просто да превеждаш текст, а да намериш гласа на една царица?
Да, така е, преди да започна същинската работа по текста имах известни притеснения дали ще успея да намеря точния баланс при предаването на този глас, но авторката Саара Ел-Арифи е успяла да го направи прекрасно и аз просто трябваше да уловя нишките, които е подала в текста, а те са достатъчно ясно откроени.
В известна степен началната сцена ме улесни, тя някак зададе тона на личния разказ на царицата. В тази сцена Клеопатра е спокойна, игрива млада жена в компанията на най-близката си приятелка и сродна душа (даже бих стигнала дотам да кажа, че това може би е единствената сцена, в която виждаме същинската Клеопатра – такава, каквато би била, ако не се налагаше да поеме фараонското бреме). Още в началото на романа разбираме, че говори жената Клеопатра и за мен това беше водещото в предаването на гласа ѝ. Цялата нейна изповед, независимо дали става дума за държавни дела или военни действия, за любов или семейство и деца, за лични отношения или увлечение по науката, е душевна, искрена и необременена от лицемерие.
3. Клеопатра говори с много силен, личен и емоционален глас. Кое беше най-трудното в пресъздаването на този глас на български?
Отговорът на този въпрос е свързан с предходния. Трудността беше в запазването на баланса – една умна и силна жена, която се разкрива пред нас абсолютно честно, говори за силата си, признава слабостите си, но същевременно носи бремето на държавническите дела. Чисто технически трябваше да внимавам за регистъра на говоренето ѝ, да мисля за това как би се изразявала една царица, отгледана и възпитана във фараонския двор, изкусна в красноречието и дипломацията, любителка на красивия изказ и историите още от дете, но същевременно жена, която не се крие зад безупречния образ на богоизбрана и говори леко и разбираемо.
4. Авторката съзнателно се опитва да изведе Клеопатра отвъд мъжете, с които историята най-често я свързва. Кой образ на Клеопатра остана най-силно в съзнанието ти след превода – владетелката, майката, учената, влюбената жена? Може би нещо друго?
Частта от многоликия ѝ образ, която най-силно ме впечатли (признавам, че нямах представа за това) беше влечението ѝ към науката и медицинската ѝ практика. И по време на първия ми прочит на романа, и по време на работата ми по него, ме измъчваше мисълта за това, че светът може би е изгубил голям учен в полза на недотам успешен владетел. Представям си, че в ролята си на човек на науката би постигнала много повече върхове, отколкото в ролята си на фараон, където е била ограничена от независещи от нея политически условности.
5. Книгата стъпва върху история, но там, където изворите мълчат, започва въображението. Като преводач усещаше ли тази граница между историческото и художественото и имаше ли моменти, в които светът на романа те накара да „проверяваш“ Клеопатра извън книгата?
О, проверявах непрекъснато! По принцип първа и основна задача на преводача е да проверява ВСИЧКО, но тук беше особено интересно, защото действително източниците за Клеопатра са малко и както вече знаем от книгата – далеч от обективни, а авторката е много убедителна и талантливо преплита фактите със своята интерпретация, така че проверката беше непрестанен процес.
Интересен факт, който ми попадна, докато проучвах дали наистина е имала началник на стражата на име Яхмос, е, че е имала отряд от келтски наемници, които са служили при нея като лична охрана. От гледна точка на историческите източници, няма сведения Клеопатра да е имала началник на личната стража на име Яхмос, но пък съществува роман със заглавие „Телохранителят на Клеопатра“, част от поредицата „Трилогия за Яхмос“ на автор под името Ей Си Браун (вероятно псевдоним), което ме накара да се зачудя дали изборът ѝ на подобен герой не е реверанс към колегата автор(ка).
6. Защо читателите трябва да прочетат книгата? Дори и тези, които си мислят, че знаят всичко за Клеопатра.
От историческа гледна точка, романът представя нов поглед към личността на Клеопатра и ми се струва, че дори най-силните поддръжници на историческите факти, биха се насладили на този прочит на историята. Силно личи сериозната подготовка на авторката за написването на книгата, познаването на източниците и гледните точки, та дори и на свързаните с темата произведения на литературата и изобразителното изкуство. Сред най-важните качества на „Клеопатра“ е това, че дава храна за размисъл доколко историята служи на победителите и е способна да принизи достойни личности, особено когато става дума за жени.
Бих препоръчала романа на жените, разбира се, защото всяка една от нас с лекота може да се постави на мястото на главната героиня и да разпознае преживени моменти, но също така бих я препоръчала на мъжете, защото дава представа за вътрешния свят на жената като цяло.
Още за книгата – прочетете тук.
Всички книги на Софтпрес можете да закупите с 20% отстъпка с код Danybon20 от сайта на издателството https://www.soft-press.com/.
…
Софтпрес е партньор на Данибон в инициативата „Представи се“.
