Лилиан Дайсън е мъртва. Открита сред цветята в градината на семейство Мороу в Трите бора. И то на сутринта след откриването на дългоочакваната изложба на Клара. Така започва дългоочакваният седми роман за любимия канадски инспектор.
Инспектор Гамаш пристига в селото с екипа си, за да разреши мистерията, но бързо открива, че десетки хора са мразели жертвата, а светът на изкуството е царство на светлосенки, в което нищо не е такова, каквото изглежда…
И макар „Измамна светлина“ да е съсредоточена върху света на изкуството и неговите преситени колекционери, цинични дилъри и всемогъщи критици, това е и история за вторите шансове. За старите приятелства, подложени на изпитание, за контраста между светлина и мрак и за всичко онова, което се крие в сенките, изпълнили човешкото сърце.
„Където светлината е по-ярка, там и сянката е по-гъста“ – заявява Жан Ги на Ани в началото на седмия роман от поредицата на Луиз Пени за разследванията на инспектор Гамаш. Когато дъщерята на началника му го пита откъде е фразата, Бовоар отвръща: „Казал го е някакъв германец“.
Въпросният германец е не кой друг, а Йохан Волфганг фон Гьоте (1749–1832), а цитатът е от пиесата му „Гьоц фон Берлихинген с желязната ръка“. Зад главния герой на драмата стои реална историческа фигура. Готфрид фон Берлихинген (ок. 1480–1562) е рицар, участвал в множество сражения, който губи едната си ръка в битка и започва да носи протеза с формата на железен юмрук.
Въпреки че цитатът от Гьоте очевидно пасва отлично на заглавието „Измамна светлина“, в появата му можем да търсим и по-дълбок смисъл (все пак повечето неща в творчеството на Пени се простират отвъд очевидното). Гьоте използва Гьоц като символ на почтения човек – бил той волна душа, бунтар, човек на изкуството и прочее, – който се опитва да живее в общество, пропито от фалш. А това напомня доста на любимия ни инспектор Гамаш, нали?
Главен инспектор Гамаш изпитва огромно уважение към творците. Смята ги за чувствителни. Често самовглъбени. Рядко способни да се впишат в обществото. Част от тях – неуравновесени. Животът им не е лек и в повечето случаи е далеч от охолен. Те са отхвърлени. Пренебрегвани и дори подигравани.
Пиесата на Гьоте е била основна творба за литературното течение „Буря и натиск“ в немската литература. То е силно повлияно от философията на Жан-Жак Русо и величае природата, емоциите и човечността – три основни мотива в „Измамна светлина“, а и в света на Трите бора и Луиз Пени.
