Романът „Онова лято“ плени читателите с една история за любов и тайни, преплитаща съдбата на различни поколения и ни запозна с изкуството на прерафаелитите. В новия роман на Лорън Уилиг „Имението „Ашфорд“ авторката ни отвежда на вълнуващо пътешествие през времето и три континента. От бляскавите бални зали на британското висше общество преди Първата световна война, през небостъргачите на Ню Йорк в края на XX век, до напечените от жаркото екваториално слънце хълмове на Кения през двайсетте години.
„Имението „Ашфорд“ ще спечели сърцата на почитателите на сериала „Имението Даунтън“ – Лорън Уилиг ни позволява да надникнем зад затворените врати на салоните за гости на висшата класа в предвоенна Великобритания от началото на века, да се потопим а атмосферата на изискани обноски и следобеден чай. В тази среда попада малката Аделин, която едва шестгодишна остава сираче и е отгледана в огромно имение от семейството на чичо си, граф Ашфорд. Първоначално малката Ади, дъщеря на родители-бохеми, никак не се вписва в строгата и рафинирана атмосфера на новия си дом, но разцъфналото между нея ѝ братовчедка ѝ Беа приятелство скоро прераства в дълбока привързаност и прави двете момичета – иначе пълни противоположности – по-близки от сестри.
Но Първата световна война променя Европа завинаги и поставя на изпитание привързаността на двете млади жени. А един ден болезнен скандал ги разделя и запраща на различни континенти…
Вярна на стила си, Лорън Уилиг ни разкрива съдбата на Аделин през очите на внучка й Клементин – младата адвокатка, посветила живота си изцяло на работата и напът да стане партньор в голяма нюйоркска кантора. Но безкрайните часове в службата я отчуждават от годеника и близките й. Сега, на 34 години, Клеми е сама и чувства, че нещо в живота й липсва. На празненството по случай 99-ия рожден ден на любимата си баба Ади тя се натъква на фамилна тайна, която пробужда любопитството й – ключът към нея е стара фотография, която бабата пази като очите си. Коя е жената на снимката и на какво се дължи поразителната прилика между нея и Клеми? Отговорите са в Лондон и Клементин е решена да ги открие… а може би така ще намери и път към себе си.
Откъс от „Имението „Ашфорд“
Ню Йорк, 1999
Клеми дотича до козирката на сградата, в която живееше баба ѝ, и отвърна задъхано на поздрава на портиера. Мъжът понечи да каже нещо, но тя продължи, като потракваше с токчета по мраморния под. Подхвърли през рамо едно „здрасти“ и махна с ръка за поздрав.
Клеми закъсняваше за празненството по случай деветдесет и деветия рожден ден на баба си.
Прочетете тук целия откъс от “Имението “Ашфорд”.
Още информация за книгата можете да намерите тук.
…
“Софтпрес” е партньор на “Данибон” в инициативата “Представи се”.
