Има огромна, непреодолима пропаст между управляващите и големият брой протестиращи, пише в свой много интересен анализ за протестите в България Алианс за права и свободи (новата партия на Ахмед Доган“.
Докато политиците от управляващото мнозинство са предимно лица от края на ХХ век — откъснали се от реалния живот, голяма част политици с многогодишен стаж, самозабравили се в комфорт и охрана, на улицата са предимно хора, родени след 1997г. и най вече след 2000г. Това е поколението Gen Z (Generation Z)…
За новото поколение млади и активни хора може ясно да заявим – Европа не е „чужбина“. То е първото, което познава по-добре европейските столици, отколкото градовете у нас. За родените след 2000 г. България е просто част от Европейския съюз и ученето в западна Европа или в различни краища на света е норма. Много от тях мислят в параметри, неадекватни за старата българска действителност.
Анализът преглежда и въпроса за етническия мир в България. АПС определя като политически спекулации да се говори, че може да избухне етнически конфликт у нас.
България от десетилетия живее в модел на мирно съжителство между различни етнически групи – българи, турци, помаци, роми, арменци, евреи и други малцинства...
България е сред малкото държави в региона, които запазиха междуетническия мир дори в периоди на балкански кризи и националистически вълни…
България успя да запази междуетническия мир дори в периоди на регионални войни и нестабилност, което показва дълбоко вкоренени механизми на толерантност и социално разбирателство.
Още по-спокойно сега е заради Gen Z.
Mладите възприемат културното и етническото разнообразие като естествена част от обществото. Израснали в дигитално свързан свят, те често поставят личните качества, общите интереси и професионалните умения далеч пред етническата или религиозна принадлежност. За тях различието не е повод за дистанция, а нормална характеристика на модерната среда, в която живеят. За поколение Z различието не е заплаха, а нормална част от обществото. Това допълнително намалява вероятността от етническо напрежение – те не възприемат „другия“ като нещо чуждо, а като част от разнообразния социален пейзаж на България.
Ето целия анализ:
Протестите в България
Протести в България е имало и през 1990, и през 1997, и през 2013, и през 2020 г. В София са ставали по-големи размирици, палежи и окървавени глави. Но сега на всички им е ясно, виждат и най-вече усещат промяната в активността и мощта на улицата. И всяко време си има своята неповторимост.
Това, което е забележимо различно сега обаче, е огромната, непреодолима пропаст между управляващите и големият брой протестиращи. Те са буквално от различни измерения и нямат почти никакви допирателни. Докато политиците от управляващото мнозинство са предимно лица от края на ХХ век — откъснали се от реалния живот, голяма част политици с многогодишен стаж, самозабравили се в комфорт и охрана, на улицата са предимно хора, родени след 1997г. и най вече след 2000г. Това е поколението Gen Z (Generation Z). Повечето от тях нямат спомен от протестите през 90-те, от лятото на 2013г. под надслов „ДАНС with me“, не са участвали пряко в събитията от 2020г. За тях 90-те са години преди интернета, следователно по-близо до нещо далечно и непознато, отколкото до днешния ден.За новото поколение млади и активни хора може ясно да заявим – Европа не е „чужбина“. То е първото, което познава по-добре европейските столици, отколкото градовете у нас. За родените след 2000 г. България е просто част от Европейския съюз и ученето в западна Европа или в различни краища на света е норма. Много от тях мислят в параметри, неадекватни за старата българска действителност.Израстват и мислят за собствен бизнес, владеят няколко езика, говорят на езика на технологиите и най-важното не са обременени с травмите на прехода. За тях всичко е Европа, възможностите са еднакви, конкуренцията е на световния пазар. Заради това и предприемаческото им мислене е по-развито, а чувствителността към икономическата среда по-изострена. Малък брой от тях мечтаят за държавна работа. И точно затова протестът имаше безпрецедентни искания за по-малко бюджетни разходи и орязване на харчовете. Всичко това е твърде далечно за управляващите и „политическия елит“.Въпросът с медиите – ако допреди няколко години беше важно какво излъчват националните телевизии, днес за младите хора това няма никакво значение. Истината е те не гледат телевизия. Реалността е в живите видеа, в лайфовете, в социалните мрежи. Постовете във Facebook са история. Масово хората под 25 години са в Instagram и TikTok. Там моделът на организация и поведение е мигновенен и светкавичен и това е предимство.Изключително важно е да се отбележи и факта: въпреки предупрежденията и политически спекулации, тезата, че в България може да избухне етнически конфликт, изглежда все по-несъстоятелна, ако се погледнат реалните нагласи в обществото. България от десетилетия живее в модел на мирно съжителство между различни етнически групи – българи, турци, помаци, роми, арменци, евреи и други малцинства. Напрежението, когато се появява, често е резултат от конкретни социални проблеми или политическа употреба на темата, а не от дълбоки междуетнически разломи. България е сред малкото държави в региона, които запазиха междуетническия мир дори в периоди на балкански кризи и националистически вълни.Особено важен барометър за настроенията в страната е младото поколение – Generation Z.Социологически изследвания и наблюдения показват, че младите възприемат културното и етническото разнообразие като естествена част от обществото. Израснали в дигитално свързан свят, те често поставят личните качества, общите интереси и професионалните умения далеч пред етническата или религиозна принадлежност. За тях различието не е повод за дистанция, а нормална характеристика на модерната среда, в която живеят. За поколение Z различието не е заплаха, а нормална част от обществото. Това допълнително намалява вероятността от етническо напрежение – те не възприемат „другия“ като нещо чуждо, а като част от разнообразния социален пейзаж на България.Положителен фактор е и т.нар. Български етнически модел, който често се посочва като пример за мирно съжителство на Балканите. Той се базира на принципи като уважение към религиозните и културните различия, Заедност, политическо представителство на малцинствата и традиция на диалог, а не на конфронтация. България успя да запази междуетническия мир дори в периоди на регионални войни и нестабилност, което показва дълбоко вкоренени механизми на толерантност и социално разбирателство.Този модел, макар и несъвършен и понякога предизвикван от социални проблеми и политическа реторика, продължава да доказва, че българското общество няма вътрешен импулс към конфликт. Напротив – то има устойчиви навици на съжителство и взаимно уважение. Комбинацията от историческия опит, институционалните гаранции и новите поколения, които са по-отворени и космополитни, прави тезата за възможен етнически конфликт в България не само малко вероятна, но и разминаваща се с реалните нагласи на обществото…От АПС очакват 4 политически играчи – ГЕРБ, ДПС-НН, ПП-ДБ и евентуалната партия на Румен Радев. Причисляват се към демократичните формации.
И накрая важният въпрос е: какво ще произлезе от тази обществена сила и енергия? Може ли тя да бъде изхабена и употребена? Отговорът не е еднозначен. Но надеждата е именно разликата в поколенията. Желанието е да се живее в нормална среда тук и сега, за която те имат съвсем реална, видяна и преживяна представа. Може би за успеха обаче трябва като първо условие хората да са наясно за какви конкретни цели се борят. Ефективно би било да се идентифицират елементите в системата, които я правят устойчива, и общественият натиск да се фокусира върху тях. Като цяло основното състезание се очертава между ГЕРБ, Новото начало, ПП-ДБ и появата на нова алтернатива с очакваната партия на Румен Радев. Но протестите показаха, че има много голяма коалиция за Нормализация.Това би дало добра основа за търсене на Национален консенсус по конкретни реформи. Освен че ще върне дебатите по реалните проблеми на държавата, ще позиционира политическите партии и играчи. И накрая възниква въпроса: Къде са позиционират реалните (истинските) демократични сили? И как най-адекватно ще се включат в процеса на нормализация на обществено, политическия и икономически процес в България?
Нашето място винаги е било към демократичните сили за реалната демократизация на страната!
