„Когато на българска сцена се поставя балет, добре е да се съобрази, че в залата ще има хора, бягащи от война, останали без дом, загубили близки“, призовава в писмо до Данибон дама от Варна, която в събота е била на балета „Снежанка и седемте джуджета“ в Държавната варненската опера заедно със своя приятелка от Украйна.
В един момент прозвуча финалът на 4-та симфония от Чайковски, който е върху популярна руска песен „В поле береза стояла“. Песента е ясен културен маркер на страната – агресор, която разруши живота и домовете на хиляди хора и уби стотици украински деца – деца, които няма да могат да се порадват на веселите джуджета, да посрещнат Дядо Коледа… Приятелката ми се почувства много зле.
Дамата пита:
„Колко е професионално и естетически издържано да вкарваш „березки“ в класическа немска приказка? „
Читателка на Данибон:
„Ваша редовна читателка съм и споделям възгледите и ценностите Ви, затова реших да Ви пиша.
В събота вечерта гледах балета „Снежанка и седемте джуджета“ в Държавната варненската опера. Бях с моя приятелка от Украйна.
В един момент прозвуча финалът на 4-та симфония от Чайковски, който е върху популярна руска песен „В поле береза стояла“. Песента е ясен културен маркер на страната – агресор, която разруши живота и домовете на хиляди хора и уби стотици украински деца – деца, които няма да могат да се порадват на веселите джуджета, да посрещнат Дядо Коледа… Приятелката ми се почувства много зле.
Не става дума да се забраняват композитори, но когато на българска сцена се поставя балет, добре е да се съобрази, че в залата ще има хора, бягащи от война, останали без дом, загубили близки. Минимална емпатия няма да е излишна. Не може творческият избор на хореографа да е за сметка на човешката болка. В залата беше пълно с деца – на какво ги учи подобно изкуство?!
Отделен въпрос, колко е професионално и естетически издържано да вкарваш „березки“ в класическа немска приказка? Тук може да се изкажат културолозите.
Чудесен коментар в дискусиите в Данибон, който прекрасно допълва какво притеснява дамата от Варна и какво е ужасило жената от Украйна, която бяга от войната.
„Сега разгледах програмата.
Първо, става дума за принципен въпрос – в програмата са изредени само авторите, без да е ясно кои конкретни произведения звучат. За част от публиката, включително хора, бягащи от война, тази информация е важна, за да могат да направят информиран избор.
Второ, никой не оспорва нито Чайковски, нито правото на хореографа да работи с него; поставя се под въпрос контекстуалната уместност на точно този фолклорен мотив днес, защото той носи много конкретен символен код, а не абстрактна „класика“. Когато даден символ е толкова натоварен, да твърдим, че употребата му е „само изкуство“, също е политическа позиция.
И накрая, в текста не „дяволът чете евангелието“, а се задава напълно легитимен критически въпрос за връзката между сценичното решение и историческия момент.“
