Многообразието е важна характеристика за всеки американски университет. Ан Л. Мълън от Университета в Торонто решава да изследва по-задълбочено какви точно студенти учат в най-престижните университети и в тези, които са доста по-назад в класациите. Анализира Йейл и държавен университет на 2 мили от него – Southern Connecticut State University.
Ан Л. Мълън анкетира 50 студенти от Йейл и 50 от Southern Connecticut State University.
По расов принцип двата университета не се различават. В Йейл 69% са бели, а в Southern Connecticut State University – 70%.
От коя прослойка произхождат студентите?
Това се оказва основната разделителна линия между двата университета и това предопределя техните нагласи и очаквания.
Студентите в Southern Connecticut State University са от семейства на продавачи, секретари, строителни работници. Повече от половината никога не са завършили колеж.
80% от студентите в Йейл са от семейства на висшисти. Повече от половината от учащите в топ университета произхождат от най-елитната прослойка на САЩ и са имали детство с много привилегии.
Едно от предимствата за Йейл, пише авторката на изследването, е свързано с високите родителски очаквания. Прави впечатление в интервютата със студентите от Йейл, че те всъщност никога не са били изправени пред избора дали да ходят в колеж, в кой колеж, т.е. не съществува момента на чудене, на търсене, на избор. За тях Йейл е следващата стъпка в тяхното развитие и за това не се изисква обосновка.
„Те не са се стремели да попаднат в „Бръшляновата лига“. Целият им живот е планиран за това“, пише Мълън.
Коренно различна е ситуацията със студентите от Southern Connecticut State University. Те са направили съзнателно решение да следват висше образование и най-вече да изберат Southern Connecticut State University по две причини – „цена и удобство“. Нито един от възпитаниците на Йейл не посочва тези фактори. Над 90% от студентите на Йейл са извън щата. Точно обратното е при Southern Connecticut State University – над 90% са от същия щат.
И още нещо съществено:
Възпитаниците на Southern Connecticut State University никога не са си и помисляли за Йейл.
Възпитаниците на Йейл пък никога не са чували за Southern Connecticut State University, макар и да е само на 2 мили.
Даренията от бивши възпитаници на Йейл към своя университет са 2000 пъти повече в сравнение с тези на Southern Connecticut State University.
Има огромна икономическа пропаст между студентите в Йейл и в Southern Connecticut State University.
За да пестят средства, само една трета от възпитаниците на Southern Connecticut State University живеят на територията на кампуса и само 24% участват в извънкласните дейности, защото им се налага да работят по 20-30 часа седмично.
Почти всички студенти в Йейл живеят на територията на университета. 67% участват в извънкласните дейности, например, тенис, хорово пеене.
На въпроса какво ценят най-много в университета си, от Йейл отговарят – „приятелите, връстниците и извънкласните дейности“. В Southern Connecticut State University съвсем малка част отговарят „приятелите и връстниците“.
Двата университета силно се различават и по отношение на академични знания.
Специалностите в Southern Connecticut State University са по-скоро професионално ориентирани, а не е целта да се дават академични знания и да се преподават научни дисциплини.
В Йейл изборът каква специалност ще изучаваш е по-малко важен. Един от интервюираните студенти споделя:
„Аз ще имам диплома с четири букви на нея Y-A-L-E. Възможностите ми за развитие са безкрайни“.
Хуманитарните дисциплини могат да се възприемат от мнозина само като подходящи само за разговори на коктейл, но се оказва, че в университети като Йейл не е съвсем така. Всъщност там, където се изучават и там, където има възможност да се избира по-късно специалност, са точно университети, които произвеждат лидерите на обществото, твърди Мълън. Много студенти в Йейл се възползват точно от тези предимства.
Друго интересно при Йейл:
Тези, които са първо поколение студенти в рода си, са по-практични в избора си какво да учат.
Жените са по-малко фокусирани върху кариерата си.
Мъжете пък се стремят да изберат по-престижни поприща.
Мълън изследва и какви са амбициите за работа на студентите в Йейл и в Southern Connecticut State University.
Студентите в Йейл мечтаят за своето бъдеще в голям мащаб. Един студент споделя, че „ще въздейства сериозно по някакъв начин върху тази планета“.
Студентите от Southern Connecticut State University са по-склонни да си търсят платена работа.
Тези различия са насаждани още от ученическите години.
В Йейл казват, че подготвят студентите си „да ръководят и да служат във всяка сфера на човешката дейност“.
В Southern Connecticut State University пък се стремят да посрещнат нуждите от работна сила в държавата и икономиката.
Изводите от изследването на Мълън са публикувани в книгата й „Степени на неравенството“. Дори и в престижните университети, които твърдят, че отварят вратите си за студенти с всякакъв произход, неравенството остава. Само на две мили един от друг стоят два университета, които са пример за неравенството в американското висше образование, твърди Мълън. Йейл, един от топ университети от Бръшляновата лига, се слави със знаменитите си завършили възпитаници, световни лидери в политиката и в бизнеса. Често техните родители също са възпитаници на Йейл. Възпитаниците на Southern Connecticut State University просто търсят добра и добре платена работа след като завършват, а по време на ученето си си търсят работа, за да могат да се издържат.
Какво е важно за американското висше образование?
Социалният произход вече не е (така) важен, за да влезеш в даден университет, но е изключително важно какъв личен избор правиш при подбора на висше учебно заведение, заявява в заключение Мълън.
източник: Degrees of Inequality, The Class Divide between Yale and Southern Connecticut
