Ако трима англичани попаднат на необитаем остров, двама от тях веднага ще основат клуб, за да не приемат третия.
Тази стара британска шега отдавна е станала част от националния фолклор. Зад нея обаче стои не просто характерното английско чувство за хумор, а една историческа особеност. Англичаните имат необикновена способност да превръщат общността в институция, а принадлежността – в обществен капитал.
Не е случайно, че именно Англия дава на света частния клуб. Това е пространство, в което поколения аристократи, министри, дипломати, банкери, индустриалци и писатели изграждат доверие, влияние и връзки далеч от публичността.
Франция избира различен път. Там не клубът, а кръгът (cercle) се превръща в символ на елитното общуване. Зад тази привидно малка езикова разлика всъщност стоят две различни представи за обществото и за начина, по който се създава елитът.
Именно този исторически и социологически прочит предлага пред Фигаро френската историчка Валери Капдевил, преподавател по британска история и цивилизация в Университета Sorbonne Paris Nord. Тя изследва развитието на клубовете и кръговете като специфични форми на европейска социалност.
Британският клуб – институция, родена в Лондон
Днес думата „клуб“ се използва за всевъзможни общности, но през XVIII век тя има много конкретен смисъл.
В Лондон клубът представлява затворено общество на мъже от една и съща социална среда, които се срещат в кафенетата, за да обсъждат политика, търговия, литература или държавни дела. Още тогава членството е строго регулирано. Новите кандидати трябва да бъдат препоръчани и одобрени чрез гласуване – практика, която превръща клуба в общност, изградена върху доверие.
Около 1730 г. настъпва важна промяна. Най-престижните клубове напускат кафенетата и се установяват в собствени сгради. Те вече разполагат с библиотеки, ресторанти, салони, хотелски стаи и помещения за развлечения. Постепенно клубът се превръща във втори дом за британския джентълмен и в една от най-влиятелните неофициални институции на страната.
Именно тази традиция обяснява и прочутата британска шега за тримата мъже на необитаемия остров. Зад нея прозира националната склонност към създаване на доброволни общности със собствени правила, традиции и ясно очертани граници.
Защо Франция говори за „кръгове“?
Докато Англия развива културата на частните клубове още през XVIII век, Франция следва съвсем различен исторически път.
Според историка Доминик дьо Ластур първите частни клубове във Франция се появяват сравнително късно. Причината е, че дълго време тази функция изпълнява самият дворец във Версай. Там се концентрират политическата власт, общественото влияние и престижът. Френският елит няма необходимост да създава независими общества по английски образец, защото центърът на социалния живот е кралският двор.
Едва след Реставрацията през XIX век, когато във Франция се засилва възхищението от британските институции и начин на живот, започват да се създават първите клубове по английски модел.
Любопитното е, че французите избягват самата дума „клуб“.
Предпочитат „кръг“ (cercle).
Изборът съвсем не е случаен. Думата звучи по-изтънчено и по-аристократично, но има и политическо обяснение. След Френската революция и влиянието на Якобинския клуб всяка организирана асоциация поражда подозрение у властите. Затова новите общества възприемат далеч по-неутралното название „кръг“, което постепенно се налага като характерно за френската традиция.
Клубът срещу кръга – две различни култури на елита
Разликата между Англия и Франция никога не е била само въпрос на думи.
Британският клуб поставя в центъра институцията. Принадлежността към нея изгражда доверие, престиж и влияние. Правилата, традициите и ритуалите са не по-малко важни от самите членове.
Френската традиция поставя в центъра разговора.
Още през XVIII век интелектуалният живот на Париж процъфтява в салоните, където жените играят ключова роля като домакини на философи, учени и писатели. Именно там се раждат идеите на Просвещението, а престижът произтича не толкова от членската карта, колкото от способността да участваш в блестящ интелектуален дебат.
Така Англия изгражда институцията на клуба, а Франция – културата на кръга.
Две традиции, които продължават да живеят
На пръв поглед това изглежда като любопитна историческа подробност. Всъщност тя обяснява защо и днес двете държави носят различен обществен и културен почерк.
Великобритания продължава да цени институцията, традицията, дискретността и принадлежността към внимателно подбрани общности.
Франция остава вярна на интелектуалния разговор, дебата и силата на идеите.
Именно затова старият британски анекдот за тримата англичани на необитаемия остров не остарява. Той не е просто шега, а кратък урок по история.
