- Вълчев не вярва, че ако ученик влезе в „набеденото“ най-добро училище, средата ще му помогне.
Изпитът в 7 клас трябва да се раздели на две – диагностична функция и за класиране на учениците, заяви по БНТ образователният министър Красимир Вълчев
Проблемът на изпита в 7 клас е, че той смесва диагностичната функция – съпоставя резултатите на училищата, с функцията по класирането на учениците. Тези два изпита трябва да се разделят в бъдеще, но това предполага законови промени. Предполага повече управленски хоризотни, по-добра политически стабилност от тази, която имаме в момента.
Вълчев коментира решението на съда да спре интегрирания изпита по математика в 7 клас тази година.
„Заповедта не е отменена като незаконосъобразна. Тя е временно спряна, докато съдът се произнесе по същество, но с цел да се избегне бъдещата несигурност – ние смятаме, че трябва да бъде променена. Казано с други думи, изпитът ще остане само по математика. Няма да има 6 математически задачи, които да включват елементи от природните науки. Това беше една малка скромна крачка напред. В този смисъл и крачката назад е малка. Това, което се случи предходните месеци, че ученици са решавали повече практически задачи. Ние виждаме проблем с ПИЗА, виждаме проблем с решаването на практически задачи, виждаме като цяло проблем с математиката и природните науки. Учениците ни не могат да трансформират една практическа ситуация в математически израз. Стигнат ли до математически израз – се справят далеч по-добре. По ПИЗА виждаме, че слабите резултати се задължат най-вече на математиката и природните науки. Нашите вътрешни оценявания потвърждават тези резултати.“
Вълчев подчерта, че природните науки са най-пренебрегнатите в българското образование.
„Има една свръх фиксация в 8-и клас върху български език, литература и математика. И забравят останалите предмети учениците. В 8-и клас, една трета от учениците не учат природни науки., защото са избрали рамкови учебни планове с интензивно изучаване на език. Тоест фаворизирани е чуждия език. Която означава, че година и половина, две – една част от учениците ни въобще не учат природни науки, или ги пренебрегват, така да се каже. Ако искаме да живеем в проспериращо общество, особено в ерата на още по-мащабни, дълбоки, дигитални трансформации, ние трябва да решим този проблем. Оценяването е това, което казва как е ценно да учиш. И ние това си опитваме да променим. Опитваме се с промените във външното оценяване да разчупим културата на заучаване. В по-голяма степен да акцентираме върху умение. Това става с решаването на задачи, включително с решаването на интегрални задачи.“
Очевидно тази промяна трябва да дочака по-добри времена, отбеляза образователният министър в оставка.
„Ние бяхме и сме предложили промени в Закона за предучилищното и училищното образование. Така че да направят юридически по-стабилен акт, с който се издава ежегодната заповед за утвърждаване на формата на изпитите. Но нямаме гаранции, че тези промени ще бъдат приети. И в този смисъл най-разумното решение, което ще гарантира нормалното провеждане на изпитите през юни месец е да направим тази крачка назад. Моето мнение е, че тези промени, които бяха предложени, пакет промени в Закона за предучилищното и училищното образование, те са над 20, може би 25 различни промени в закона – рано или късно трябва да се приемат една немалка част от тях, защото и по време на обсъжданията видяхме, че за много голяма част от предложенията има солиден консенсус, че трябва да се приемат. Разбира се, има и такива, които продължават да са дискусионни. То всеко нещо е дискусионно, защото има плюсове и минуси, но смея да твърдя, че по повечето предложения има относително съгласие.“
Вълчев не вярва, че ако ученикът влезе в „набеденото“ най-добро училище, средата ще му помогне.
В средата на месеца се очаква да се изчисли какво точно ще бъде увеличението на учителските заплати, съобщи министърът на образованието в оставка. Той разясни, че за първи път в удължителния бюджет е заложена актуализация на възнагражденията в публичния сектор.
Вълчев коментира и темата за изкуствения интелект в образованието.
„Учителската професия няма да бъде заменена от изкуствения интелект. Голямото предизвикателство е как да накараме учениците да го използват за образователни цели, който да подпомага формирането, а не да замества формирането на умения.“
