Рязък завой в европейската позиция
Европейските правителства предприемат спешни действия, за да отговорят на нарастващото напрежение около плановете на Доналд Тръмп за Гренландия. След месеци на опити да омаловажат изявленията му като чисто политическа реторика, Брюксел, Берлин и Париж вече координират дипломатическа офанзива, целяща да предотврати криза с потенциал да разклати Северноатлантическия алианс, пише Политико.
Френският президент Еманюел Макрон очерта промяната в тона най-ясно. В годишното си външнополитическо обръщение в Париж той заяви:
„Съединените щати са утвърдена сила, която постепенно се отдалечава от някои от съюзниците си и се освобождава от международните правила, които преди това самата тя насърчаваше.“
Интензивна дипломация
Датският посланик в САЩ Йеспер Мьолер Сьоренсен и представителят на Гренландия във Вашингтон Якоб Исбосетсен провеждат интензивни срещи с американски конгресмени в опит да обяснят, че нито Гренландия желае да бъде „купена“, нито Дания има интерес от сделка.
Някои съюзници на Тръмп дори публично оспориха идеята за евентуално военно анексиране на територията – необичаен сигнал за вътрешно недоволство сред републиканците.
Очаква се Копенхаген да представи официален доклад на посланиците на ЕС в петък, за да координира общата европейска реакция.
НАТО подсилва северния фланг
Тръмп обосновава амбициите си за Гренландия с твърдения, че датската територия е уязвима за руско и китайско влияние, цитирайки данни за струпване на кораби в близост до острова. Въпреки че военни експерти оспорват тези твърдения, посочвайки, че активността на Москва и Пекин е съсредоточена предимно в източната част на Арктика, НАТО приема сигнала сериозно.
Според дипломатически източници посланиците на НАТО са се съгласили организацията да засили своето присъствие в Арктика – ход, който може да успокои американските тревоги за сигурността на Гренландия, без да се стига до собственост или военна интервенция.
Вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс предупреди, че ако Европа не приеме гренландския въпрос „по-сериозно“, Вашингтон „ще трябва да действа сам“.
Сред обсъжданите мерки са:
Използване на разузнавателни способности за по-добро наблюдение на територията;
Увеличаване на разходите за отбрана в Арктика;
Преместване на повече военно оборудване в региона;
Провеждане на мащабни военни учения в близост до острова.
Екзистенциален тест за трансатлантическите връзки
Зад кулисите европейските дипломати гледат на кризата като на изпитание за НАТО и за способността на съюзниците да поддържат единен фронт.
На закрито заседание в Брюксел датският посланик е подчертал, че спорът остава двустранен, но призовал за продължаване на арктическата стратегия на Алианса – позиция, получила широка подкрепа.
Темата за Гренландия е обсъдена и от посланиците по отбрана и външна политика на ЕС, макар и неофициално. Всички държави членки са изразили солидарност с Дания и тревога от възможни дестабилизиращи действия на Вашингтон.
