Интересна дискусия се получи в общността на Данибон по казуса със 7-класника от Немското училище „София“, който има отлични оценки на НВО, но не е класиран от електронната система на МОН за ТУЕС.
Коментари в дискусиите в Данибон
Коментатор:
По закон в рамките на ЕС признаваме завършените в съответната образователна система класове. Приравнителни изпити за владеене на език и то само в определени случаи, може да се изискват. Последното няма отношение към този казус.
Аз съм имала сериозни преписки с МОН и столичното РИО по този въпрос през 2018/2019, когато настоявах, дъщеря ми, която учеше в Австрия в 7-ми клас (от 1 до 6-ти в България), да бъде допусната до НВО по БЕЛ и МАТ и да кандидатства по общия ред (ако се бяхме върнали в България, държеше да си се върне в СМГ). И на края това се случи и тя си се яви на двете НВО и имаше достатъчен бал. Но така се случиха нещата при нас, че не се върнахме в България. Но абсолютно е законно и възможно деца от други образователни системи да кандидатстват, обратното е дискриминация и нарушение на принципа на свободно движение в ЕС.
В този смисъл аз бих им спретнала на МОН и РИО едно хубаво писъмце, че пропуските в софтуерна система, не могат да бъдат основание за нарушаване на правото на образование на постоянно живеещо в България дете – с помощта на юрист бих изровила няколкото закона, които подобно действие би нарушило, както и вероятно някоя и друга международна конвенция за децата.
Освен това на бюрократите, за да се задействат, бих им предложила възможни решения. Разбираемо е да не пристъпят към софтуерни проблеми и нови версии на системата докато са в кампания, затова да вземат управленско решение. Има поне няколко варианта, експертите и юристите трябва да намерят най-правно издържания:
1) е забавно създаване на комисия от 3-ма души, която да вземе решение на база на обективните данни, а не на софтуерния недостатък.
2) Вписват вместо оценка по химия, оценка по друг изучаван предмет от природни науки, за което се съставя протокол и решение.
3) Питат софтуерния архитект от фирмата доставчик какво да правят – сигурна съм, че ще получат ценни съвети и консултация. Както и ще може да направи справка как е решен казусът предните години.
И аз смятам, че става въпрос не за бъг, а липсваща ясна процедура и съответната и софтуерна функционалност. Когато обаче липсва процедура, в случая под фирмата ба наредба, това не обезсилва правата дадени от закона. И в този случай решенията се вземат от комисия. Даже си намерих това обяснение подписано от Ваня Кастрева Изх. № РУО1-15480 /31.05.2019 г.
То не е само Немското училище в София, деца от Френския лицей във Варна срещат същия проблем, респективно изхождам от това, че и за този в София не е по- различно.Което е жалко, защото записвайки децата в училище извън системата на МОН още в първи клас, не се знае какви заложби и желания ще прояви детето като поотрасне и възможностите му за кандидатстване редом с неговите връстници в българската образователна система се ограничават. Но това е риск, който осъзнато поемаме като родители, записвайки децата си в училища извън българската образователна система, която не е достатъчно гъвкава.В същия момент с българската ми диплома от Немската гимназия във Варна нямах никакъв проблем да ме приемат в немски университет.Искаме равнопоставеност да ходим ние в чужбина, но да приемем чужденци (каквито се явяват нашите деца за МОН) се оказваме недостатъчно адаптивни..
Според мен дискусия се движи в погрешна посока. Всички говорят за „софтуерен проблем“ и „емоционална реакция“, но ако се прочете Наредба № 10 за организацията на дейностите в училищното образование, става ясно, че електронната система е само изпълнител на нормативно определените процедури. Софтуерът не създава правилата – той ги следва.Истинският въпрос е друг.Казусът не е свързан само с учениците от Немското училище „София“. В същата ситуация могат да попаднат всички български деца, които се завърнат от чужбина в VII клас и желаят да кандидатстват по държавния план-прием.Съгласно Наредба № 10 има ясно разграничение на компетентностите. До VII клас документите за обучение в чужбина се приемат от директора на училището, който определя в кой клас да бъде записан ученикът. След VII клас компетентността преминава към началника на Регионалното управление на образованието. Именно тук се появява нормативната празнина.Наредбата урежда признаването на завършени класове и записването на учениците, но не дава достатъчно ясна процедура за случаите, когато ученик, обучаван по чуждестранна образователна система, желае да участва в държавния план-прием след VII клас. В резултат на това администрацията прилага общите правила, които са създадени за ученици от българската образователна система. Следователно проблемът не е, че информационната система „не допуска“ ученика. Тя просто не разполага с нормативно основание да обработи случай, който законодателят не е уредил достатъчно ясно.Тук възниква и друг въпрос – задължението за информиране.Когато едно дете се обучава в международно или чуждестранно училище в България, родителите следва своевременно да бъдат уведомени какви административни действия са необходими, ако желаят детето да кандидатства в българска гимназия. Това е особено важно за семейства, които не познават спецификата на българската нормативна уредба. Ако подобна информация не е предоставена навреме, последиците се понасят от ученика.Ето защо не бих определила случая като „софтуерен бъг“. Софтуерът е последното звено във веригата. Причината е по-дълбока – липса на нормативно разписана процедура за участие в държавния план-прием на ученици, завършили VII клас по чуждестранна образователна система, въпреки че обучението им е признато и те са допуснати до Националното външно оценяване.Това е пропуск, който засяга не само едно училище, а потенциално всяко българско дете, завръщащо се от чужбина. Затова решението не е временна „поправка“ на електронната система, а прецизиране на нормативната уредба, така че подобни казуси да не възникват изобщо.
