Близо два пъти повече са пълните 100 точки на двете задължителни матури тази година и по-голям брой са зрелостниците, постигнали отлични оценки. Това показва анализът на резултатите от тазгодишните зрелостни изпити на Министерството на образованието и науката.
Средният резултат на държавния зрелостен изпит по български език и литература е 57,53 т. (добър 4,27) и е съизмерим с този от миналата година. На втората матура зрелостниците са постигнали средно 69,27 т. (много добър 4,81) – с две точки повече от миналогодишния резултат.
“Резултатите ни през тази година са съпоставими с миналата, но ние не можем да очакваме и различен резултат, когато системата не е променена”, каза министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
По думите му трябва да се направят много по-важни анализи като оценка на добавената стойност на системата.
“Малкият брой зрелостници, които избират да се явят на матура по математика, физика и химия, за мен продължава да е сред основните ни проблеми. Защото на нас ни трябват повече инженери, повече хора с математически и аналитични възможности, за да се развива икономиката ни и да бъдем конкурентоспособни”, подчерта Красимир Вълчев.
Той акцентира също, че за поредна година учениците ни имат високи резултати на НВО в 4. клас, което показва, че системата ни в начален етап се справя добре, но след това са необходими редица промени – в учебните програми, в оценяването, в структурата на образователната система.
Данните от резултатите показват, че максимални 100 т. на държавния зрелостен изпит по български език и литература са постигнали 46 зрелостници, а на матурата по профилиращ предмет – 134. Миналата година броят на пълните отличници на първия изпит е бил 24, а на втория – 74. По две пълни шестици имат 279 зрелостници, което е с 28 повече от предходната година.
Запазва се тенденцията при успеваемостта по региони, като на матурата по български език и литература най-добри са средните резултати в София-град, Смолян и Варна.
Като цяло по повечето предмети резултатите са по-високи от миналогодишните. Зрелостниците, избрали за втора матура математика, са постигнали средно 75.79 точки, което е с над три повече от 2024 г. По-високи са и резултатите по физика и астрономия, история и цивилизации, информационни технологии.
За първи път бе представен и анализ на дела на задачите за умения за разбиране и прилагане на наученото. На матурата по български език и литература те са 98%, като само една от тях изисква чисти знания. По история и цивилизации задачите за умения са близо 90%, по математика, география и икономика – над 83%.
По български език и литература данните на МОН показват, че над 80% от зрелостниците се справят с извличане и обработка на информация от текст и диаграма и успешно откриват проблем. За първи път в изпитния тест има комуникативна задача, в която зрелостниците влязоха в ролята на мотиватори (21. задача) и резултатите показват 75% успеваемост. Затруднения срещат при задачи за пунктуация, за слято, полуслято и разделно писане, за употреба на пароними, за съгласуване по число между подлози и сказуемо. При литературните задачи затрудненията са свързани с разчитане на конкретен смисъл на цитат от изучен текст или с осмисляне на конкретно твърдение и съотнасянето му към изучен текст. Предизвикателство за зрелостниците е и създаването на кратък текст – интерпретация на дадена тема в изучен и в неизучен литературен текст.
Продължава тенденцията за повишаване средния успех на държавния изпит по професионална квалификация. Тази учебна година гимназистите са постигнали оценка много добър (4.56), което е с пет стотни повече от предходната и с 27 стотни увеличение спрямо 2022/2023 г.
Най-висок е резултатът (5.01) на зрелостниците, които са защитавали дипломен проект, като пълните шестици при тях са 2029 (15.49%). Гимназистите, които са се явили на писмена разработка по тема по теория и изпит по практика, са постигнали средна оценка добър (4.12). Пълните шестици са 162.
Резултатът от изпита чрез тест е много добър (4.56). Пълни отличници са 26 гимназисти. Областите с най-високи резултати и при трите възможности за явяване на държавния изпит по професия са Бургас, Пловдив и София-град.
Най-добри са постиженията на зрелостниците, изучавали специалности от професии в направления Администрация и управление, Информатика, Архитектура и строителство, Хотелиерство, ресторантьорство и кетъринг.
При четвъртокласниците средният резултат по български език и литература е 70,90 т., а по математика – 69,70 т. Оценките са сходни с миналогодишните. Анализът показва, че все повече се затваря ножицата между резултатите по двата предмета.
По български език и литература учениците прилагат успешно изучените правописни правила, а трудностите се свързват с недостатъчно формиране умения за аргументация. Задачата за редактиране, която през тази година е вместо диктовката, показва много висока успеваемост (86,45 % – за сравнение при диктовката успеваемостта е 80,49%) е и баланс в постижимостта между отделните изследвани умения.
