Днес минавах покрай едно тъничко, неголямо дърво. Нищо особено. Или поне все още.
Това, което ме накара да грабна фотоапарата, който почти винаги е с мен, беше нещо друго. Много от листатата на дървото бяха вече паднали и се разтилаха върху добре поддържаната, зелена трева.
Бяха по-скоро като декорация от красива витрина, равномерно разпределени около дървото.
Големи, кафяви и вече почти изсъхнали.
Дървото се извисяваше почти самотно в ноемврийския ден, а мъглата му скриваше красивата гледка към Витоша.
