„Връзката между красиво и полезно винаги ми е била интересна.“
Димитър Димитров е десетокласник от Американския колеж и един от 8-те български ученици, спечелили стипендия за обучение в елитни чужди училища по програмата ASSIST. От следващата учебна година той ще учи в пансионното училище Woodberry Forest School в САЩ, което е основано през 1889 година.
В интервю за „Данибон“ Димитър сподели личен опит около кандидатстването за стипендия в елитни чужди училища, а така също даде ценни насоки за обучението в Американския колеж в София, които ще са полезни на новоприетите ученици. Наесен ученик в 8 клас в Американския колежа ще бъде и брат му.
Димитър Димитров пред „Данибон“
– Кои са най-важните черти, които характеризират Димитър Димитров? Семейство, образование, опознаване на България и света?
– Ако трябва да дам описание, по което да ме познаят веднага, то би било:
‘‘Оня любопитния с мотора.“
Да, семейството за мен е висша ценност – без него животът ми би бил безсмислен.
Без образование човек не може да направи избор, който наистина да е осъзнат. Без образование ще е далеч по-трудно да се създаде едно по-добро бъдеще.
Опознаването на България и света, освен очевидните ползи, внася и красота в живота.
– Разкажи ни за себе си. С какво обичаш да се занимаваш? Кои са ти любимите дисциплини в училище? Имаш ли хобита?
– Обичам да чета, да разглобявам разни (полезни до този момент 🙂 ) неща на съставните им части, за да видя как работят. Обичам да плувам, да ходя в планините или да пътешествам до интересни места с мотора си.
Любимите ми дисциплини са история, литература и химия, но в никакъв случай не пренебрегвам и останалите.
Приятно ми е да се занимавам с калиграфия.
– За теб семейството е много важно. Гордееш се с дядо си, на чието име си кръстен и който е учен и преподавател. С любов говориш за родителите си. Какво научи от тях?
От дядо си знам, че:
„Животът е движение, а движението е борба“.
Мама ме научи на търпение и спокойствие, когато съм изправен пред поредните предизвикателства, а от баща си научих как с планиране, постоянство и дисциплина да ги преодолявам.
– Обичаш да опознаваш България и света. С какво те обогатиха семейните пътешествия?
– Освен с красота и разнообразие, пътешествията ме обогатяват с една по-осезаема връзка с различни култури и с разбиране как същите са се развивали, за да оцелеят през вековете.
Връзката между красиво и полезно винаги ми е била интересна.
„Тук ми помогнаха да разбера какво е успех за мен“
– Училището формира човека. Ти си възпитаник на ЧОУ “Св. Климент Охридски” и на Американския колеж. Как тези училища формираха твоя светоглед за живота? Кои са най-ярките ти моменти в тях?
– Имах огромното щастие да уча в тези две невероятни училища.
В „Св. Климент Охридски“ получих много уроци и то не само в рамките на класната стая. Благодаря на семейство Логофетови, че създадоха училище, в което ученето е източник на радост, благодарение на прекрасни учители като г-жа Явашева, „мис“ Мира, г-н Кривошиев, г-жа Ялъмова… трудно ми е да изброя всички, на които дължа благодарност! Напълно осъзнах колко много са ми дали, когато участвах в обмен на ученици по програмата „Коменски“. За голямо мое учудване, аз петокласникът, се разбирах безпроблемно не само с моите връстници в Испания, но и с техните родители и преподаватели. А също така аз и съучениците ми имахме и достатъчно знания, с които да участваме пълноценно и достойно в програмата!
В момента уча в Американския колеж в София. Това, което отличава колежа от другите училища не е успешното усвояване на знания по отделните предмети, въпреки че можем да се съревноваваме успешно с най-добрите. Тук ми помогнаха да разбера какво е успех за мен. Научих и как да подреждам времето и приоритетите си така, че с моите съученици да постигаме заедно желаните от всеки успехи. Няма да мога да изброя поименно всеки от многото прекрасни учители, академични съветници и др., на които дължа благодарност. Има много моменти от живота ми в колежа, които са се запечатали в паметта ми и всеки един от тях е свързан с нещо, което сме правили заедно със съучениците ми, като успехи в национални състезания по дебати, работа по съвместни проекти, походи в планината или пица-парти по повод края на учебната година.
– Обичам да разказвам за Американския колеж и винаги питам възпитаниците на това училище за ценни съвети към другите. Знам, че тези съвети наистина се оказват полезни. Какво ще ги посъветваш? Как да извлекат най-много ползи от възможностите, които се предоставят в това училище?
– Съвети, които бих дал най-вече на новопостъпилите ученици:
Не подценявайте подготвителната седмица. Всичко от нея ще ви трябва после постоянно и навсякъде.
Не оставяйте работа за последния момент, а я вършете равномерно.
Участвайте в някой от клубовете!
Тук не сте конкуренти, борещи се да бъдат първи в едно и също за всички състезание. Ще постигнете далеч по-големи успехи, ако работите заедно с другите.
Най-добре ще възприемете материала, когато помагате на другите да го усвоят.
Възползвайте се доколкото можете от академичните съветници. Те могат да ви помогнат не само с кандидатстването за университет, но и за много други програми и дейности далеч по-рано.
Ако имате изявен интерес в някоя област, препоръчвам да се запознаете и да си поговорите със съответния ръководител на катедра. Ще осъзнаете, че имате безброй повече възможности за развитие, отколкото сте мислили преди.
– Твоят брат също вече е ученик в Американския колеж. Ще бъде в 8 клас. Стискаше ли му палци да влезе? А след това повлия ли му при вземане на решение къде да учи? Какво го съветваш сега?
– Стисках му палци да влезе в най-доброто за него училище и искрено се радвам, че избра Американския колеж. Възможно е да съм повлиял в някаква степен с разказите си или с отношението ми към колежа, но исках да реши самостоятелно. За него това беше далеч по-труден избор отколкото за мене, тъй като той имаше възможност да продължи и след седми клас в предишното си училище, Софийската математическа гимназия, заедно с любимата му учителка и приятелите от класа. Давам му съвети, много подобни на тези по-горе, но съобразени с неговите интереси и индивидуалност.
Как се кандидатства за стипендия в чужди елитни училища?
– Как реши да кандидатстваш за обучение в чужди училища след 10 клас? Това е много добра възможност за опознаване на света, чуждите култури и чуждите образователни системи. Имаше ли много кандидати? Каква е процедурата? През колко етапа премина селекцията?
– Имах прекрасни впечатления от обмена на ученици по програма „Коменски“, затова когато чух от приятели в колежа за подобни програми, се обърнах за помощ към академичните съветници. Тяхната препоръка беше да кандидатствам за програма ASSIST.
Програмата е отворена за ученици от 10 клас от цялата страна и конкуренцията е невероятна. Мисля, че имаше доста повече от 100 кандидати за всяко от наличните места. В крайна сметка от България тази година заминават осем ученици.
Кандидатите по програма ASSIST преминават през три етапа на селекция.
Първият от тях е по документи, които се подават чрез координатора на програмата в България до края на октомври. Това е Българската асоциация по четене (http://bulra.org/). Документите са доста, като основните са:
– Формата за участие;
– Персонално есе на английски, което е много важно;
– Препоръки от учителите по математика и английски и от класния ръководител;
– Академична справка (за успеха през миналата година и текущия срок).
Следващият етап е тест за владеене на английски, включващ ново есе, последван веднага от интервю с представители на ASSIST, което при мен беше проведено на групи от трима участници. Интервюто изисква максимална концентрация, за да се постигне успех. Следва дълъг процес на селекция на стипендиантите, като същите се уведомяват около средата на март.
С това нещата далеч не свършват. Стипендиантите биват разпределени по участващите в ASSIST училища (като изборът е изцяло на училищата), попълват се медицински формуляри, урежда се пътуването, вади се виза… Работата е ужасно много и надали бих могъл да се справя с всичко по време на учебната година без любезната помощ на г-жа Лидия Дачкова от Българската асоциация по четене и г-жа Пресник от ASSIST.
Възможно е за догодина информацията ми да не е съвсем актуална. Бих посъветвал тези, които проявяват интерес да посетят сайтовете на Българската асоциация по четене (http://bulra.org/) и този на ASSIST (http://www.assist-inc.org).
– Ти вече си един от българските стипендианти по ASSIST. Кои бяха най-ценните ти качества, които смяташ, че те откроиха пред другите кандидати и спечели тази стипендия?
– Всъщност имах предимства основно поради натрупаните знания и опит най-вече в Колежа.
На първия етап, предполагам, ми беше много по-лесно в сравнение с останалите кандидати да се справя с есето, тъй като писането на есета (и то на английски) е ежедневие в Колежа, без да споменаваме и подготовката в свободно-избираемите часове по „College Essay Writing“.
(Thank you, Ms. Stimmler!)
За интервюто много ми помогна фактът, че съм имал шанса няколко пъти аз да задавам въпросите поради различни проекти от училище. Също така знаех какво да очаквам, тъй като имах късмета да се запозная с един от учениците, завършили програмата през 2016.
Въобще подготовката в Колежа помага дотолкова, че половината от избраните стипендианти тази година са ми съученици.
– Какъв е твоят съвет към бъдещите кандидатстващи?
– Да се запознаят възможно най-добре с програмата отрано. На сайта на ASSIST са сложени критериите за селекция (https://www.assist-inc.org/content/prospective-candidate-faqs „How does ASSIST select its Scholars?“), които трябва да бъдат добре осмислени. Всеки кандидат трябва да работи усърдно и отрано, имайки предвид, че на мен ми отне много повече от месец, за да завърша дори първия етап от процедурата.
Високи академични изисквания и строг морален кодекс
– От следващата учебна година ще бъдеш ученик на Woodberry Forrest School. Разкажи ни повече за това училище.
– С нетърпение очаквам първия си учебен ден там. Woodberry Forrest School е мъжка гимназия-пансион с почти 130-годишни традиции. Имат много високи академични изисквания и строг морален кодекс, базиран на понятието за чест. Кампусът им е огромен и се отличава с прекрасните условия които предлага.
– А след Woodberry Forrest School накъде? С какво искаш да се занимаваш? Към кой университет, специалност ще се насочиш?
– Бих искал да се занимавам с изследвания в областта на химията и околната среда. Все още разглеждам различни варианти за университети и специалност.
Гордея се с България!
– Говориш с голяма любов за България. Обичаш нашата история. Как виждаш своята роля в бъдеще за просперитета и прославата на държавата ни?
– Гордея се с България и мисля, че светът има много какво да научи от нашата тринадесетвековна история. Съхранили сме се като нация, преодолявайки препятствия, които са били краят на много други народи.
За мене главната причина да се съхраним е точно в това, което се пее в известния химн:
„…народността не пада, там гдето знанието живей!“.
Симеон Велики, Климент Охридски, Паисий Хилендарски, Петър Берон, Васил Априлов, Евлоги и Христо Георгиеви… Надявам се постигна поне една малка част от това, което те са направили.
– Как се виждаш след 5 години? А след 15 години?
След 5 години вярвам, че ще съм започнал да работя по бакалавърската си теза в университета. А след 15 се надявам да съм баща на семейство.
Научих за успеха на Димитър малко след като поместих статията за трите 10-класнички от Американския колеж, които също са спечелили стипендии, но по друга образователна инициатива и заминават да учат в Китай и Италия. Оказа се, че сред 10-класниците на Колежа има още четирима стипендианти – Димитър и три момичета, които са със стипендии по програма ASSIST и ще учат в Woodberry Forest School, Pennington, St. Andrew’s и Hockaday. Към този випуск в Американския колеж (випуск 2019) имам и лични симпатии, тъй като част от него е и големият ми син.
Успех на всички стипендианти!
Благодаря на Димитър и на прекрасното му семейство за интервюто! За мен беше удоволствие да общувам с толкова интелигентни хора, които искат да са полезни и за другите с информацията, която имат. Радвам се, че че споделяме с тях и общи ценности за значимостта на образованието, семейството и опознаването на света и България. Успех на Димитър в Woodberry Forrest School, а на брат му в Американския колеж!
