Две палави сестри от Сиракуза и съблазнителната Венера Калипига допринасят за вековната възхита към тези красиви женски форми

ВИЖТЕ ОЩЕ

5 любопитни дестинации от „Ваканция за двама“

преди 3 седмици

1.5k

8 аромата, от които всеки има нужда в колекцията си от парфюми

преди 3 седмици

4k

Пътеписи от Италия

Изящество и красота – това е, което остава като спомен след като човек се срещне с тази красива статуя на Венера Калипига. В превод името й означава именно това, което най-добре се забелязва “Венера с красивото дупе”. Тя се радва на голям интерес в Националния археологически музей в Неапол и е задължителна културна спирка. При някои емоциите може да са и по-силни. Историята помни страстни целувки и дори един безумно влюбен млад немец. Известна е още като Афродита Калипигос. Тази съблазнителна скулптура припомня и една стара легенда за две палави сестри от Сиракуза, които много са допринесли за култа към тази част на женското тяло.

Състезанието между две палави сестри

Състезание между две сестри от Сиракуза и изграждането на храм на дръзката богиня на любовта, която заголва красивите си задни части, допринасят за многовековната възхита към тези прекрасни женски форми. Древногръцкият писател Атеней разказва любопитна история как е открит храмът на  Афродита Калипигос в Сиракуза, Сицилия.

Легендата е поместена в “Гощавка на софистите”. И е много по-палавата дори и от дръзката статуя в известния музей в Неапол.

В една ферма в Сиракуза имало две сестри, които спорели помежду си коя има по-хубави задни части. Решават да спрат млад пътник, син на богат човек, за да им реши спора. Той отсъжда в полза на голямата, в която се влюбва безумно много и дори се разболява от любов. Разказва на по-малкия си брат какво го е сполетяло. Той също решава да отиде лично да види момичетата и се влюбва в по-малката сестра. След това богатите братя отказват да се оженят за други жени. Баща им в крайна сметка им разрешава да се оженят за сестрите, които толкова харесали. Хората нарекли сестрите Калипугои (“Жените с красивите дупета”). След това младите семейства изградили храм, който посветили на богинята на любовта и го нарекли Афродита Калипигос.

 

Култът към Венера Калипига

С тази легенда за палавите сестри от Сиракуза се заражда култът към богинята с хубавото дупе.

Легендата за тази дръзка богиня на любовта, която не само не се притеснява да си надигне дрехата, да се възхищава на красотата си, но и увлича и другите да споделят това удоволствие дълго време се разпространява. Гръцкият теолог Климент Александрийски включва този култ в списъка на еротичните прояви от езическата религия. По-късно обаче през 16 век игривата легенда отново се възражда. Виченцо Картари много харесва историята на Атеней и я включва в своя сборник с легенди от гръцката митология “Le Imagini“. През 17-18 век се шири мълвата, че тази скулптура е най-вероятно от култова статуя от храма на Афродита Калипигос. Смята се, че богинята е изобразена, когато излиза от банята.

Красивата статуя

Богинята е изобразена в по-интимна поза. Носи голяма туника, но е тя е повдигната отзад и така се разкрива съблазнителна гледка. Дясната ръка придържа дрехата до гърдите си, а лявата е на нивото главата и е видгнала наметалото високо. По този начин открива голотата на бедрата си.

Венера е извила леко глава през рамо и се възхищава на красивите си задни части.

Посестрима на Венера Калипига

Композицията е добре позната още в Древна Гърция. Идеята е да се приканят зрителите също да се възхитят на красивото женско тяло. До 4 век пр.н.е. творците основно са изобразявали голи мъжки тела, които са символизирали геройски постъпки. През 340 г. пр.н.е. древногръцкият скулптор Праксител създава своята гола богиня на любовта, известна като Афродита Книдска. Тя е загадъчна и леко свенлива.

Афродита (Венера) Калипигос е доста по-дръзка от Афродита Книдска. Наклонената глава подканя зрителя да последват погледа на палавата богиня и така той също се включва в съзерцанието на съвършеното голо женско тяло, което се показва под надигнатата дреха.

Реставрация на Венера Калипига

Статуята Венера Калипига е намерена в Златния дом (Domus Aurea) на Нерон – дворцов комплекс, построен след пожара в Рим през 64 г. След смъртта на Нерон през 68 г. е бил разрушен.

Венера Калипига е от богатата колекция Фарнезе. Предполага се, че мраморната творба на богинята е от I-II век. Творецът е неизвестен. Направена е вероятно по бронзов оригинал от III в. пр.н.е. По време на откриването й е била без глава. През 1594 г. е купена от известното семейство Фарнезе и е добавена глава. Поставена е в техния дворец в Рим. След това попада в неаполитанските крале през Изабела Фарнезе, която е последният потомък на богатата фамилия, а така също и съпруга на испанския крал Филип V и майка на Карлос, който е бил владетел на Неапол.

Реставрационната дейност е поверена на италианския скулптор и реставратор Карло Албачини (около 1739 – след 1807). Главата е заменена, а после ръцете и краката.

Той взема дръзко решение да постави главата на Венера по този предизвикателен начин и така да й даде “възможност” да гледа назад към разголената част на тялото си. Тази негова идея е високо оценена в изкуството. Описва се от експерти като “създаване на шедьовър”, а не просто “възстановяване на фрагмент”. Така той прави много ярка препратка към историята за двете палави сестри от Сиракуза и към култа към “Венера с красивото дупе”.

През 1792 г. скулптурата е изложена в двореца Каподимонте, а от 1802 г. – в Palazzo degli Studi, сегашния Национален археологически музей, където се съхранява и в наши дни.

Модерни копия на Венера Калипига

Французите обичат пикантните любовни истории и първи се впускат да правят копия на апетитната “Венера с красивото дупе”. През 1686 г. френският скулптор Жан-Жак Клирион, който работи за крал Луи XIV, прави мраморно копие и то е изпратено във Версай. Франсоа Бароа прави друго копие (1683–86), което също е изпратено до Версай, след това има и други местоположения, но и се правят опити да се прикрият задните части на богинята.

През 1695 г. е в Марли-льо-Роа, където остава до Революцията. Тогава е добавен допълнително мрамор, за да се придаде на Венера малко по-приличен вид, за да не се привличе остро публично обсъждане. След това статуята е пренесена в градините Тюйлери. Днес може да се види в Лувъра.

В Дрезден също е имало копие на известната статуя, но е било унищожено по време на Втората световна война.

Целувки и луда страст към мраморната Венера Калипига

“Очарователна статуя” я наричат през 1836 г., макар че дръзката Венера е била поставена в специална зала, в която можело да се влиза само под наблюдението на някой служител. Това обаче пак не е успявало да предпази скулптурата от похотливите целувки на нейни верни почитатели. Историята помни дори влюбен млад немски турист, който бил поразен от луда страст към тази удивителна мраморна творба.

Фоторазходка

около красивата Венера Калипига

 

1 of 10

- +

1.

2.

3.

4.

5.

6.

7.

8.

9.

10.