Тракийската история примамва към Старосел, където с приятна пешеходна разходка могат да се видят удивителни храмове.
В района на Старосел са открити 6 подмогилни храма. Те са Четиньова, Рошава, Куилишка и Недкова могили, могила Хоризонт и още една в местността Маньов дол.
Интересното е, че тези храмове, въпреки архитектурните им различия, са изградени близо един до друг, на сравнително малка територия, пишат археолозите, занимаващи се с проучванията.
Струпването на подобни паметници на едно място, както и множеството проучени гробове на тракийски аристократи в другите могили, дава основание на д-р Георги Китов да нарече целия район около Старосел „Тракийски култов център“.
В близост има и още скални свещени места Каменица, Уйов камък, Гарванов камък.
Всички те са доказателство за това, че одрисите са изграждали храмовете си и са погребвали своите знатни в земя, която според тях е свещена, насочват с обяснение археолозите.
За туристи са открити за посещения два тракийски храма. Единият е при могила „Хоризонт“, а още 20 минути пешеходна разходка ще ви отнесе при куполна могила, в която ще се почувствате като във филм за археолога Индиана Джоунс.
Представете си величествена природа с гледки във всички посоки. Точно там – на много високо – траките са изградили величествен храм.
При изграждането на този тракийски храм през V-IV в. пр. Хр. са използвани естествените дадености на терена. Той е разположен на височина, която доминира над цялата околност. Оттам се разкрива впечатляваща гледка към свещените места – Каменица на изток, Рошава могила на югозапад и долината на река Марица с язовир Пясъчник, а при хубаво време се виждат тепетата на Филипопол, пише в указателните табели.
Човек няма как да не се запита как траките са пренасяли всички тези строителни материали, защото градежът е солиден.
Стената, която укрепва могилния насип, достига височина до 5 м, а всеки блок в нея тежи между 200 и 500 кг. Начинът, по който са изградени фасадата и вътрешността, свидетелстват за високите естетически изисквания и строителните умения на траките, които са били обвързани конструктивно с каноните на дорийския ордер в античността, както и със строго регламентирани художествени и религиозни норми, научаваме от информацията за тази археологическа забележителност.
Могилата е оградена от внушителна стена, наричана крепида. Тя е с дължина 241 метра. Построена е от добре обработени гранитни квадрати. Предполага се, че за изграждането й са били издялани над 5000 блока.
Крепидата очертава кръг, който в тракийските религиозни вярвания символизира Слънцето и организираното пространство.
В югоизточната част стената прекъсва, за да се открие парадното стълбище на храма. То има 9 стъпала, оформени от отлично обработени каменни блокове.
От двете страни в началото на входа са монтирани пиедестали. Предполага се, че в древността върху тях са били изваяни фигурите на лъвове в естествен размер, които вероятно са откраднати от иманяри. Археологическата експедиция е открила само три от лапите на статуите.
От двете страни на входа към първото помещение има рамка с украса – комбинация от три стъпаловидни полета, последвани от два релефни пояса перлов низ, след която следва рисуван пояс в червено. Подобна цветна украса е открита и в наблизо разположената на около 20 км западно от Старосел гробница-мавзолей в землището на гр. Стрелча.
По време на археологическите разкопки през 2000 г. е открита само източната част от фронтона над входа. Стъпалата отвеждат до голяма площадка, от двете страни на която има две по-малки стълбища. Една от хипотезите за тюхното предназначение е, че са служели за седалки, на които са се разполагали зрителите на религиозните церемонии. Възможно е също, от тях да са започвали алеи, които обикалят могилата и служат за тържествени шествия.
Първата камера е правоъгълна по план. До определена височина стените са вертикални, след което постепенно преминават в свод, който елегантно затваря помещението.
От края на площадката започва коридор с дължина 10 м, който води до фасадата на същинския храм. Фасадата е изградена от перфектно изгладени блокове от вулканичен туф със зеленикав цвят. Откривателят д-р Георги Китов предполага, че на нея също е имало фронтон, от който не са останали никакви следи.
Към входа на същинския храм водят три стъпала.
В кръглата камера се е влизало през еднокрила каменна врата. Благодарение на запазените фрагменти, открити от екипа през 2000 г., тя е почти изцяло възстановена. Вратата тежи около 750 кг и има механизъм за заключване от вътрешната страна. Това е основание за предположението, че помещението е било заключвано по време на различните церемонии, в които вероятно са участвали само посветените аристократи.
В прага се виждат две дълбоко издълбани следи, оставени от двукрили врати. Следите от многократно отваряне и затваряне потвърждават хипотезата на д-р Китов, че помещението не е гробница, а именно храм, използван за орфически ритуали и почитане на обожествения владетел след неговата физическа смърт.
Втората камера на храма е кръгла, с киаметър 5,40 м. По периферията има украса от 10 полуколони, които завършват с дорийски капители.
По време на разкопките се установява, че тя е била запълнена с блокове и почва, а куполът, чиято реална височина е била 8 м, е срутен. През 2012 г. е извършено възстановяване в първоначалния му вид.
Украсата на кръглата камера се състои от 10 елегантни декоративни полуколони (пиластъра).
Всяка колона завършва с дорийски капители.
Над тях следва, познат от старогръцката архитектура и дорийския ордер – фриз с триглифи и метопи.
Триглифите са изпълнение в три цвята – светло синьо, тъмно синьо (или черно) и червено.
От горната линия на фриза започва закуполяването на покритието, което е било разрушено по неизвестни причини още в Древността.
Първоначално се предполага, че височината на храма е около 5,50 – 6,00 м, но при направената от наличните каменни блокове се установява, че тя е значително по-голяма.
Въз основа на архитектурните елементи на храма се предполага, че той е изграден в края на V началото на ІV в. пр. Хр.
За издигането на подобно съоръжение несъмнено е бил необходим огромен финансов и човешки ресурс.
Вероятно то е свързано с някой от могъщите владетели на Одриското царство, на чиято територия е разположен комплексът.
С внушителните си размери, съоръжението в Четиньова могила представлява най-просторната подмогилна храмова постройка, открита досега не само в България, но и на Балканския полуостров.
От северната страна на сградата е открита вана с водоустойчив хоросан, която побира 5-6 тона течност. На дъното й са намерени фрагменти от керамични чаши, кани и цедилки, което показва, че в нея в някакъв момент се е съхранявало вино.
Наличието им подкрепя хипотезата, че в храма са се извършвали ритуали, тъй като религиозните церемонии в древна Тракия са били свързани с пиене на вино. Дори ваната да е използвана като резервоар за вода, то тя също е съществена част от очистителните ритуали, извършвани от тракийските жреци.
На 30 м югозападно, в могилен насип върху свещена скала, наречена от екипа на д-р Китов Пейчова могила, е открит зидан от квадрати гроб на тракийски владетел.
В него са били положени богати погребални дарове, символизиращи властта (златен пръстен с печат с изображение на тракийски конник), два комплекта сребърни украси за конска амуниция, бронзов шлем, наколенници, ризница с нагръдник, колчан с бронзови върхове на стрели, съдове и др.
Под ръководството на д-р Георги Китов са направени най-значимите открития досега в областта на тракийската могилна археология: гробницата-мавзолей в Жаба могила при Стрелча, подмогилните архитектурни паметници в Долината на тракийските царе в Казанлъшко, храмовете в Тракийския култов център Старосел, гробницата със стенописи при с. Александрово, Хасковско, и много други. Несъмнено, негов символ ще останат откритието на 673-грамовата златна маска на анонимен тракийски цар от могилата Светица и бронзовата глава на одриския цар Севт II в могилата Голямата Косматка близо до Шипка, пише в информационните табели при тракийския храм и така отдават почит на „българския Индиана Джоунс“.
Разходката до тракийския храм е много приятна.
Може би на около 40 минути пеша от известната винарна-хотел на Старосел. Има и хубав път за коли, но така ще се лишите от прекрасната разходка и чудните гледки.
На места човек се пита дали не е по-красиво отколкото в Тоскана.
Ще минете покрай хубави къщи.
Обширни лозя.
А може и да срещнете стадо овце, което се предвожда не от овчар, а само от куче.
А в близката винарна-хотел има копие на Четиньовата могила.
А под нея е прекрасната дегустационна зала за вино, която напомня на тракийски храм.
Старосел много ми хареса. Името вече е доста популярно като тракийска дестинация, но с изненада открих, че малко хора се запътват към тракийските храмове. А ако има, предпочитат да се движат с коли. Пешеходната разходка до там е чудесна. Първо може да се види храмът при могила Хоризонт, а след това този при Четиньова могила.
И двата тракийски храма при Старосел са истинско археологическо бижу. Всеки път се сърдим как никой не ни забелязва, а всеки е взрян в съседна Гърция. Да, но в Гърция могат да правят красива история около всяко камъче и това да привлича много туристи. Тук е поддържано, приятно, има какво да се види и научи – и то много, но за изненада не е дооценено. Самите ние сякаш не оценяваме какво съкровище имаме тук по нашите земи, а камо ли да го облечем в красива история, която да привлича любопознателни туристи и страната ни да се цени като сериозна културна дестинация.
