Татул – светилището на Орфей. Пресечена пирамида със странични стълби, олтар, два саркофага. Култ към Бога-Слънце. Траки и цивилизации преди тях и след тях.
Мистика, която веднага те обхваща на това място и ти предава чудновата енергия.
Хилядолетна енигма, която всеки буден мозък, иска да разгадае.
„Не, не е възможно да няма още загадки тук!“, си казах веднага, когато видях това чудновато място.
И точно в този момент чух сладкодумния глас на нашия екскурзовод – 70-годишен ерудиран бивш учител.
Тук е гробът на Орфей, а ей-там – там е погребан дядо му – посочи първо към култовото светилище пред нас, а след това към по-далечна канара.
Погледнах към светилището.
От нашето място приличаше на омагьосан замък, заспал през вековете, а през това време все едно някой го е превърнал в руини, но все така запазил загадъчния си облик и усещането за възвишеност, която най-добре се придава чрез издяланите стълби към извисената скала, за която мнозина вярват, че е приютила завинаги Орфей – между земята и Бога-Слънце.
Какво знаем за Орфей? – започна своя разказ нашият екскурзовод, докато вървяхме към култовото място.
Крачеше с бавна крачка и постепенно ни въвлечаше в легендата за Орфей и защо наши учени смятат, че тук е гробът му.
Слънцето беше ярко за този априлски ден. Всичко се беше раззеленило. Приличаше на лято. Птичките пееха и човек все едно чуваше чрез тях далечната песен на тракиеца Орфей.
Орфей е един от най-популярните древни герои. В България се тачи много, защото се приема, че е роден по нашите земи в Тракия. Бил е великолепен поет и певец. Дори талантът му съперничел с този на бога на музиката и песните – Аполон. Притежавал е невероятен глас, който омайвал всички живи същества.
Прегърнал своята лира – така често е изобразяван Орфей. От струните на музикалния му инструмент се изтръгвали вълшебни звуци, които карали горските животни да вървят подир него. Скали и планини започвали да се движат. А дивите зверове лягали в краката му послушно. Омайващ, харизматичен предводител, който не само води и увлича другите, но носи и наслада с музиката, която звучи около него.
Орфей си имал своя голяма любов – прекрасната дриада Евридика, припомня ни нашият екскурзовод. Тя обаче била ухапана от отровна змия. Красавицата умряла в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слязъл в подземния свят на бог Хадес. Трогнал всички с тъжните си песни. Успял да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазил условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубил завинаги.
След смъртта на Евридика Орфей пренебрегвал женската красота. По тази причина бил убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис.
Вървим към култовото място и цялата легенда все едно наистина оживява – защо пък не някъде тук да не се е случило някое важно дело в живота на тракиеца Орфей. Долавям как хвърлям поглед към близката тревна пустош – може пък точно там да е скривалището на някоя змия. А низините вече ме пренасят сякаш в царството на Хадес. После поглеждам към пирамидата – това мистично място. Веднага оживяват пред мен сцени от тайни ритуали.
Светилището при село Татул е един от най-величествените и мистични мегалитни паметници. Разположено в сърцето на Източните Родопи, съвсем близо до Момчилград и недалеч от Кърджали. Стана известно покрай легендата за Орфей. Комплексът обаче се състои освен от древно езическо светилище, но и от средновековна крепост. Енигмата е именно около древното култово място.
Има мистика! Усеща се през цялото време. Митът за Орфей сякаш идеално приляга към родопската обстановка край Татул.
Орфей е от тракийски произход. В античното изкуство е изобразяван с тракийски одежди. Животът му преминава в Тракия, привеждат доказателства български учени. Имал е важна роля в тракийската религия. В тяхната митология по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности.
Също така е вдъхновител на цяла философско-религиозна система – орфизъм, появил се в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. Разпространява се в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори.
Орфизмът е чисто аристократична концепция, основана върху дионисиевите мистерии. В Древността тя се е предавала чрез устния епос, оформил необходимите предпоставки за появата на образа на царя-жрец, който остава безсмъртен.
Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те не водели обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора – скали, пещери – толкова характерни за Родопите. Били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, а също и символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота.
Докато вървим към култовото място, екскурзоводът ни ни показва още мистични места в скали на съседни хълмове, а после спираме пред олтара.
След това продължаваме към саркофага.
Тук се смята, че е гробът на Орфей, посочва ни нашият гид.
„Гробът на Орфей“ – така археологът проф. Николай Овчаров определя саркофага край Татул. Той защитава идеята си с уточнението, че това е символичен гроб на Орфей, но редица траколози отхвърлят тази категоризация.
Хълмът край Татул е служел като светилище, посветено на Орфей, смятат български археолози. Привърженик на това е и нашият екскурзовод, който подплатява научните тези с местни легенди, които звучат още по-мистично.
Първи тази научна хипотеза, че край Татул е светилището на Орфей, изказва през 80-те години на 20 век проф. Иван Венедиков. Той цитира няколко антични извора за древната история.
Тленните останки на легендарния тракийски жрец Орфей били сложени в урна и положени върху скала, посочват Конон и Павзаний.
След смъртта му Орфей трябвало да остане посредник между боговете и хората и затова по тази начин е извършен ритуалът – костите трябвало да бъдат скрити от слънцето, но и най-близо до него.
В древния свят това е идеята за антроподемона, на полубога – царя, който след смъртта си постепенно се превръща в божество.
Така легендите за погребването на прочутия цар-жрец, певец и прорицател, родения в Родопите Орфей, служат като обосновка за хипотезата за Татул.
Проф. Венедиков смята, че на хълма до Татул е извършен погребален обред, който е съвсем различен от познатите погребални практики на древните траки, при които се наблюдава заравяне на мъртвите владетели под могилни насипи. По тази причина го посочва като култово място, посветено на Орфей.
Хипотезата на Иван Венедиков можеше да бъде доказана или отхвърлена само по един начин – чрез системни археологически проучвания. Те бяха проведени през три поредни сезона между 2004 и 2007 г. и разбуниха археологическата общност. Резултатите многократно надминаха очакванията, пише през 2023 г. проф. Николай Овчаров.
Проф. Николай Овчаров провежда редица археологически разкопки край Татул. Те показват, че още предците на траките са започнали да дялат със сечивата си скалите някъде през ІІ хил. пр. Хр. Ако трябва да го съпоставим исторически – това е в края на бронзовата епоха. Овчаров дава още по-точен ориентир – времето на Троянската война и първите човешки митове.
Първоначално прадците на траките са създали причудливата пресечена пирамида с гробницата. Край нея се оформя свещеното пространство, в което са разкрити 35 култови огнища-олтари, обяснява българският археолог. Те са разположени върху скалите и между тях. Имат връзка с пирамидата, където явно се е намирал центърът на извършваните ритуали. Според Овчаров още преди 3500 години канарата край Татул се е почитала като хероон – светилище на обожествен след смъртта си тракийски цар.
По време на археологическите проучвания са намерени многобройните находки от огнищата. Това е допълнителен знак за изследователите върху разкриването на загадката за личността на този герой. Открити са десетки керамични съдове, с които са се извършвали възлиянията в негова чест. Заедно с тях са били полагани различни свещени предмети като прешлени за вретено, използвани от траките за гадания, разнообразни сечива и оръжия от бронз, описва Овчаров.
Особено интересни са няколко находки на жречески аксесоари. Един от тях е фрагмент от ритуално нарязана златна маска. Това е много интересна находка, защото е подобна на прочутата маска на Агамемнон от Микена, намерена от откривателя на Троя – Хайнрих Шлиман, прави асоциацията българският археолог.
От глина е направен моделът на жречески скиптър, имитиращ известни находки от злато. Забележителни са и няколкото керамични колела на макети на колесницата, с която, според представите на древните, Богът-Слънце е обикалял небето, става ясно от разказа на проф. Овчаров.
А изображенията на Бога-Слънце се намират буквално навсякъде по богато орнаментираните и с разнообразни форми съдове, пише в публикацията си проф. Николай Овчаров.
„Очевидно той е бил главно божество и това е характерно за много народи в Източното Средиземноморие през този период“, допълва още една частица от пъзела на загадката.
Освен изобилната тракийска керамика в светилището край Татул се откриват находки от Мала Азия, крайбрежието на Мраморно море и егейските острови.
Това показва, че почитаният там обожествен цар-жрец е бил известен не само в Родопите и Тракия, а и на много места в тогавашния цивилизован свят.
Кой е този цар-жрец, който е толкова известен по онова време в тогавашния цивилизован свят?
Такъв митологичен герой може да бъде само Орфей, заключава проф. Николай Овчаров.
Нашият екскурзовод определено е почитател на възгледите на проф. Овчаров. Нарича го „Българския Индиана Джоунс“.
„А ако не е Орфей, тогава кой е?“, хвърля ръкавица към опонентите си археологът при едно свое видео участие от Татул.
Татул е арена на сериозни научни спорове и дори предизвикателни подмятания, но чарът на загадката остава. Разходката из това място засилва желанието всеки да се включи в разгадаването й.
Това, което със сигурност се вижда, е грубо изработената пирамида. Заради стълбите, които водят към нея, и общата визия отдалеч, някак буди асоциации и с пирамидите на маите, макар че тук градежът е много различен.
Пресечената пирамида край Татул е издялана в монолитна скала от човешка ръка. Според учените, скално-изсеченото съоръжение е различно от други, открити в България.
Пирамидата е висока около 4.50 метра. В основата си е широка 6 метра.
На върха на каменния връх, който е като пресечена пирамида, има издълбан „саркофаг“ с ориентация изток-запад.
Странично, на южната част на скалата, е издялан друг гроб под висок арковиден свод.
Откритията сочат, че най-ранните култови дейности на хълма започват в края на каменно-медната епоха и продължават и през бронзовата епоха. Тогава хората са полагали даровете за боговете направо върху скалите.
По канарата са издълба множество стъпала и ниши за полагане на дарове.
На запад, точно под гробовете е оформена площадка с изсече четириъгълно легло за главния олтар на светилището.
Недалече има и кладенец.
За първи път на хълма се появяват следи от архитектурна дейност в периода IV-III в. пр. Хр.
Свещеното място е оградено с масивни зидове от огромни каменни блокове (квадри).
Досега са открити само два входа към светилището – източен, за който се предполага, че е използван от жреците, и южен.
Източният вход започва с грубо изсечени в скалата стъпала, които водят до вътрешността на светилище. От там по тесен коридор и тържествено осемстъпално стълбище се достига до главния олтар.
На по-късен етап от север е издигнат върху крепида от квадри величествен храм-мавзолей.
Така култът е пренесен от откритите пространства в сградата.
Светилището продължава да функционира през цялото І хил. пр. Хр., за да се превърне към ІV-ІІІ в. пр. Хр. в монументален архитектурен ансамбъл, смята проф. Овчаров.
На видимия от всички страни хълм се появява белокаменен храм, с който би се гордял всеки древногръцки град. Неговите зидове са издигнати с масивни блокове, положени един до друг така, че между тях не може да бъде вкарано острието на нож.
Днес сградата е запазена до уникалните 6 метра височина, посочва археологът.
Свещеното пространство е заградено с дебела стена, зидана по подобен начин. Във вътрешността се влиза през няколко входа, до които водят изсечени в скалите и продължени със зидани стъпала стълбища. Очевидно функциите на хероона през този период са прехвърлени в храма, където са влизали само посветените жреци.
Орфеевото светилище е било прочуто в цял свят и след раждането на Исус, смята проф. Овчаров.
По принцип новодошлите римляни почитат старите богове и герои, като съхраняват и благоустройват древните култови места на различни места в създадената от тях огромна империя. Същото се случва и в Тракия, която през 45 г. окончателно става римска провинция. А на Татул е изцяло поправено важното светилище, пострадало при настъпилите в края на старата ера междуособици между тракийските племена на беси и одриси. Според открита вградена в пода след ремонта сребърна монета на император Клавдий Тиберий (41-54 г. сл. Хр.), това се е случило именно в първите десетилетия след Рождество Христово. Тогава се строят и нови сгради, които ни показват облика на един завършен храмов комплекс, представляващ най-добре проученият хероон по нашите земи.
Дейността на езическото светилище рязко прекъсва през втората половина на IV в., когато всички сгради с изключение на храма, са разрушени от земетресение.
След приемането на християнството, върху развалините e издигнат феодален замък, който в началото на XI в. става собственост на известния военачалник Георги Палеолог. Животът там продължава до края на XII в., когато по неизяснени причини имението е изоставено, пише на информационната табела край Татул.
Мистиките край Татул обаче не са само заради светилището и гроба на Орфей.
Малко след изхода за светилището се намира кладенец. Там нашият археолог ни показа, че коритото е от стар каменен саркофаг, а след това ни демонстрира и умения как да си пълним вода от кладенеца.
Докато бавно, бавно спускаше съда към кладенеца и после ни почерпи със свежа вода, продължаваше разказа си за още тайнства наоколо.
Най-близкото се оказа съвсем до нас – една лоза, преплетена в дърво.
Тази лоза край гроба на Орфей е от изчезнал вече сорт. Наричал се „зела“. От него траките са си правели вино. Наоколо няма други лозя.
„Сълзите на Орфей“ – така вече е известен този сорт сред местните, които се опитват да го съхранят и вече дори правят вино от него. Учени смятат, че асмата е на 3000 години.
По козя пътечка след кладеница тръгваме нанякъде. Скоро стигаме до интересно скално образувание в земята. Смята се, че вероятно това е бил астрономически часовник на траките.
От това място има чудна гледка към светилището с гроба на Орфей.
Малко след това идва ново тайнство – Триутробната пещера. В нея и сега идват двойки, които се надяват да се случи чудо и да имат деца.
Вярва се, че след като пренощуват в нея, скоро жената ще зачене.
В трите ниши имаше свещички от скорошни посещения.
Точно вече тръгвахме, заситени от мистикии и вглъбени в разгадаването на загадка след загадка, и нашият екскурзовод ни показва поредната впечатлява гледка. Посочи ни една скала и ни казва:
„Това е пазачът на гроба на Орфей.“
На метри от Триутробната пещера наистина сякаш е издялана огромна глава на мъж с голям нос и с вперен поглед към светилището на Орфей, което се извисява на отсрещния хълм.
„Има ли още загадки тук?“, запитах с невярващ тон, че чудесата наоколо имат край.
Определено има още мистерии.
Според историци, светилището е приютило не само Орфей, но и на тракийския цар Резос, който е царувал в южната част на Родопите и е взел участие в легендарната Троянска война.
И за да е всичко не само загадачно, но и сензанционно, тук – край Татул – има още и още история.
„В централната част на свещеното пространство, на около 1.5 м дълбочина, най-сетне попаднахме на дебел културен пласт от праисторическата епоха, пренася ни с разказите си за разкопките на светилището проф. Овчаров.
Пред нашите щастливи погледи се появиха основите на голяма сграда отпреди 6000 години. Тя е била градена с дебели глинени зидове, а във вътрешността й открихме многобройни керамични съдове с различна големина и форма.
Явно най-ранното светилище тук се е появило още във времето, когато човекът току-що е изнамерил първия метал – медта.“
„Светилище при Татул се оказа по-древно от египетските пирамиди!“, заключава българският Индиана Джоунс, завладял с делото и приказките си и нашия екскурзовод, който с всяка крачка край Татул се усеща, че изпитва особена гордост от цялата мистика на района.
Някога дядото на нашия екскурзовод тръгва от София, за да изкупува тютюн от района. Пие вълшебна вода в Кърджали, за която се знае, че ако глътне и капка от нея човек остава в този край. Влюбва се там в девойка и завинаги заживява на това място. А внукът му сега омайва с чудни разкази за тракийци като Орфей и им показва мистиката на Татул, Перперикон и Родопите.
Е, няма ли наистина магия във всичко, което видях, чухме и преживяхме!
