Пътеписи от Гърция
Посещението на остров Гавдос за мнозина е предизвикателство да усетят свободата и природата, а това най-често означава да спят на палатки или в заслон под някое кедрово дърво на плажа. Най-желана дестинация обикновено е плажът Агиянис, класиран на второ място в света сред най-красивите плажове.
Ние искахме да се насладим на чудните плажове и да усетим тръпката да се почувства човек почти на пустинен остров, но сме традиционалисти и предпочетохме да заложим на сигурността – приятна стая с хубава гледка. Цялото ни приключение до островите Гавдос и Крит беше организирано от съпруга ми за нашата 20-та годишнина. За престоя ни на остров Гавдос се беше спрял на стаите “София”, които са към култовата таверна “София”. На острова макар и да има неземно красиви плажове, няма хотели. Най-добрият избор е да се наеме стая към някоя таверна.
Към таверна “София” имаше около 7 просторни стаи. Всяка със своя баня, тоалетна и голяма тераса. Постройките бяха долепени една до друга и до самото ресторантче. Бяха в типичния за Гавдос архитектурен стил – във формата на правоъгълник без остър покрив, в бяло-оранжев камък, който се сливаше напълно с обграждащата обстановка на оранжева почва и червеникаво-риж пясък. Сградите на острова бяха едноетажни.
В стаята имаше голямо удобно легло с красиви форми от ковано желязо, които присъстваха и при другите мебели в помежението.
Имаше красива тоалетка с табуретка, диван, маса със столове, малка помощна масичка, нощни шкафчета, хладилник, климатик.
В банята имаше всичко необходимо. Терасата беше много голяма с маса и два стола, гледащи към морето.
Стаите “София” свършват бързо и е необходима ранна резервация. Не присъстват в букинг или airbnb. Прави се след личен контакт със собственичката София. Съпругът ми е направил резервации преди повече от година. Превежда се и капаро.
Известният плаж Агиянис беше на 15 минути пеша. За Гавдос това е близко разстояние на “цивилизацията” до някой от най-красивите плажове. Изключения са може би плажът Корфос, който е малък, и плажът Саракинико, който се води най-цивилизованият” плаж на острова и там заведенията и стаите са до самия пясък, но точно това сякаш убива чара му.
До градината на таверната имаше и паркинг, където бяхме оставили колата си. Когато се пренасят куфарите, има възможност да се спре и пред стаята.
В стаята ни към таверна “София” бяхме за 5 дни. Почувствахме се не само като част от семейството на София и цялата общност, която се събира около нея и в заведението й. Канеха ни в кухнята, за да видим какво днес е сготвила София и директно оттам си поръчвахме да ни го сервират на масата.
Човек може да изкара така и 100 години при хубава храна и чудни гледни.
