Пътеписи от Италия
С влак от Торре дел Греко до Неапол – оказа се много удобен вариант. Билетчето е 2,20 евро в едната посока. Стига се за 22 минути до пиаца Гарибалди в Неапол. Вагоните са нови, чисти и много комфортни. Нямаме голям опит с пътуването с влак, единствено от Аугсбург до Мюнхен ползвахме по време на нашата лятна обиколка из Европа. Влакът изглеждаше по абсолютно същия начин като този за Неапол.
Срещнахме затруднение единствено къде да валидираме билета. Беше Коледа, 25 декември. Никой не работеше. Нямаше и никакви хора на гарата. Доста се чудихме и пробвахме. Оставихме си предостатъчно време до пристигането на влака, за да видим кое как става. Всъщност този ден си го бяхме заделили за приятно шляене.
В Неапол се разходихме по коледната уличка „Свети Григорий Арменски“, похапнахме вкусни пици в хубава пицария, купих сувенири и presepe от майсторите на уличката и потеглихме обратно към Торре дел Греко.
Ползвахме влакът само този ден. Беше наистина удобен като вариант, но не можахме да разберем къде точно спира маршрутното такси, което да ни прибере после до airbnb апартамента ни в Торре дел Греко. Надявахме се да видим някое такси, но се оказа, че няма много таксита в градчето. Оставаше да проверим вариант за паркинг, но нямаше смисъл, тъй като разстоянията са много кратки между градчетата.
Реално нашето градче Торре дел Греко преливаше в Херкулан. Беше много близо и Помпей. До Неапол се стигаше бързо, важното е да се знае къде ще се паркира след това. Така че предпочетохме да ползваме наетата кола, макар че добър вариант беше и това влакче.
25 декември 2017 г., понеделник
Вечерта след като се прибрахме с влака в Торре дел Греко, имахме забавна случка. Местните почти не говорят английски. Мъжът ползва 200-300 думи и успява да завърже разговор, да разбере за какво иде реч – идеално за поръчване на храна в заведения, общуване с по-интелигентни хора, които съдействат с дадена посока. Пристигнахме на гарата и настана объркване къде точно спира маршрутното такси, с което сутринта дойдохме до центъра на Торре дел Греко. Беше Коледа вечерта и нямаше никой наоколо. Само един човечец във фургон-барче. Някак успя да ни обясни накъде да вървим. После питахме още няколко пъти. Накрая след доста вървене стигнахме до някаква основна спирка на въпросните маршрутни таксите. Там се зарадвах като видях трима полицаи – една млада полицайка и двама млади полицаии, всичките красиви и стройни като от филм. Полицайката говореше английски. Обяснихме, че търсим спирката на маршрутното такси. Потвърди, че сме на вярното място, но… но се опасява, че днес не работят. Аз уверено споделих, че работят, защото сутринта сме пътували с тях. Тя отново леко смутено обясни, че се опасява, че в момента не работят. „Ок, няма проблем! А къде има таксита?“, пак уверено питам аз. Дамата отново мило се усмихва и неудобно споделя, че и таксита няма. Видя как се стресвам и веднага взема нещата в свои ръце. Казва на колегите си на местния език за какво иде реч. И двамата хващат телефоните си и започват да звънят. Решихме, че ще ни дадат телефон на някоя таксиметрова компания. Оказа се, че полицаите лично започнали да прозвъняват таксиметровите шофьори в града, за да ни намерят такси. Само разбирахме две думи „фамилия“ и „бамбино“. Чуеха ли „бамбино“ – някак разговорът се оживяваше. Няколко пъти по време на престоя ни в района на Неапол се уверихме, че наистина за хората тук детето е нещо свещено и всичко правят, за да помогнат, когато има семейство с дете. При един от шофьорите разбрахме, че вече спи. Полицайката само ни гледаше и ни успокояваше, че всичко ще се нареди. Накрая разговорите приключиха. Полицаите казаха на италиански нещо, а дамата ни каза да стоим на това място и да не мърдаме. След 15 минути лично за нас ще дойде такси, което са успели да намерят. И тримата се усмихнаха и ни пожелаха „Весела Коледа“. Няма да ги забравят тези полицаи. Направиха ни най-добрият коледен подарък. Не знам как щяхме да се прибираме до апартамента ни – вечер в непознат град. Въобще хората в този град са най-добрите, които сме срещали. Винаги помагаха с каквото могат. Дойде таксиметровия шофьор. Споделяше си на местния език защо така няма таксита. Доколкото разбрахме в града работели тази вечер само две таксита, а по принцип за района имало само 31 лиценза. Дадени визитка с координатите си, ако пак се наложи. До нас ни излезе 15 евро, но важното беше, че ни прибра навреме за Коледната вечер. По тази причина решихме вече да си пътешестваме с наетата кола и да имаме винаги наш транспорт, вместо да разчитаме на обществения. Беше удобен, но можеше пак да ни се случи да закъснеем и да не знаем с какво да се приберем.
