Малко след разходката ни по коледната уличка в Неапол – Via San Gregorio Armeno, свихме по една пресечка и така попаднахме на интересно местенце – пицария, която обещаваше да бъде запомнена. Казваше сеAntica Pizzeria dal 1954 di Rosa Capasso.
Всички маси и вътре, и вън бяха заети, а пред заведението имаше цяла тълпа от чакащи да опитат тукашните вкусотии. И ние застанахме сред тях. Не чакахме дълго. Може би и защото бяхме с дете. Направи ни впечатление, че се споменава думата “бамбино, бамбино”, когато се появи семейство с дете. Не разбирахме какво говорят, но се усещаше, че някак за тях обслужаването беше по-различно. Настаниха ни на масичка навън. Малко тесничко, едва събраха и трети стол, но в Италия всичко това си носи своя чар.
Поръчахме три пици – Маргарита, Маринара (в Неапол се прави само с доматен сос, чесън, лук, босилек и зехтин) и с гъби и шунка. Също така и салата Капрезе и десерт на деня. За напитки се спряхме на вода и червено вино. Чакахме доста за храната. После видях, че всъщност пеща е много малко и затова става бавно. Но си заслужаваше чакането, а то беше голямо. Когато дойдоха пиците, бяхме толкова гладни, че удоволствието от вкусната храна още повече се усещаше. За първи път си поръчвах Маринара и се чудех как е възможно нещо толкова просто да е толкова вкусно.
Цените в Antica Pizzeria dal 1954 di Rosa Capasso са приятни. Пица Маринара беше 4 евро. Маргаритата – около 4,50 евро. Салата Капрезе с моцарела буфало – 8,50 евро. Десертът на деня беше интересен – пържени пръчици (тестото леко напомняше на това на мекица) с течен шоколад и пудра захар.
Обслужването беше много мило. Момчетата работеха на максимална степен, а беше Коледа.
