Пътеписи от Италия
В ресторант Aurora в Соренто ядох най-вкусните спагети с миди. Тъй като досега не бях голям почитател на това съчетание, но пък прочетох, че е специалитет за района на Неапол, по тази причина пробвах и ми допаднаха. Така че сравнявам дегустацията ми на спагети с миди само от Неапол, Торре дел греко и Соренто. Навсякъде бяха интересни ястия, но на мен най-много ми допаднаха тези, които опитах в Соренто.
Ресторантът беше в центъра до много приятен площад – пиаца Тассо, заобиколен все от хубави заведения. Огледахме всичките и избрахме Aurora, но съм уверена, че и другите бяха добри. Единият ме привлече с годината на своето съществуване – 1898 г. Оказа се Canonico 1898 – един от историческите ресторанти в Италия. Другият – с признанието на Мишлен. Но най-много ни грабна в този момент Aurora,. Искахме уютно ресторантче с местни специалитети, които да пробваме по време на един позакъснял обяд. Нямахме и много време, тъй като искахме да поразгледаме и Соренто. Нашето заведение също се оказа с история. През 2017 г. е отбелязана 50-та годишнина от основаването му.
Клиентелата беше добра и подбрана. Имаше туристи, но все от класа. Ако човек не знае в кое заведение да влезе, чуди се и за ястията, клиентите много добре подсказват дали това място ще е привлекателно за него.
В Aurora имаше туристи, но не типичните масови туристи, а по-изискани, с вкус. Първо наблюдавах голямо руско семейство, при което майката нежно беше пригърнала бащата в края на обяда. След това на тяхното място се настани голяма фамилия французи. Повечето бяха възрастни, но имаше и на средна възраст, които помагаха на по-възрастните да седнат. Бяха уникални! За мен французите са най-интересните туристи. Винаги знаят какво да гледат, къде да отидат, правят го спокойно, с маниери и с вкус. И възрастните дами, и по-младите от съседната маса бяха със задължителните за тази по-богата прослойка французи – шалове на луксозната марка Hermès. Така елегантно стояха тези копринени шедьоври на семплото им зимно облекло. Нямаше дънки, суичъри, маратонки. Семпли дрехи в тъмни цветове или в бежово, хубави кройки и материи, поли, панталони, ежедневни обувки с по-нисък ток за дамите, приятни палта.
Сервитьорите в Aurora обслужваха също с класа. Бяха сдържани, но вежливи и помагаха в избора. Ястията бяха вкусни. Интериорът на заведението – приятен и интересен за разглеждане.
Най-голямата атракция беше изборът на десерт. Когато настъпеше този момент, двама сервитьори пренасяха цялата витрина с десертите до масата на клиентите, които си поръчваха сладкиш.
Много ми допадна този маниер. И при нас се случи така. Удобно е и приятно. Човек спокойно може да огледа, да разпита кое какво е, как е приготвено, дали е местен специалитет. Всичко се обяснява внимателно и спокойно.
Моят избор беше точно местен специалитет. Напомняше на реване, но имаше плодове и крем. Беше хубав.
Попитаха ни дали искаме десерта заедно с кафето.
Навсякъде другаде около Неапол първо ни носеха десерта и след като го приключим – едва тогава кафето. Беше светотатство да се моли за кафе с десерт и на другите места спазвахме италианския етикет. Соренто е по-туристически град и явно не се гледаше с лошо око на такова нарушение на правилата.
Фоторазходка
в ресторант в Соренто
