Вкусни впечатления
Съботните ранни следобеди се превърнаха напоследък за семейството ни в романтични разходки, припомняне на мили моменти между мен и съпруга ми, шляене по уличките около площад “Журналист” в квартал Лозенец, похапване в приятно италианско ресторантче и пазаруване на вкусни продукти от околните магазинчета. Някога като студентка живеех на квартира на ул. Цанко Церковски и там на едно балконче за първи път се видяхме с Евгений. Аз бях на балкончето, а той – долу.
Изкарахме прекрасни моменти в този район и сега се радваме да се разхождаме отново наоколо. Първо показахме на Вики къде сме се запознали, а последната седмица заведохме и Ники. Семейно похапнахме и италиански вкусотии. Всъщност поводът за тези прекрасни разходки е, че Вики е на курс по математика при Иван Симеонов, а тези занятия с учителите на СМГ вече се провеждат във ВИАС. Този вариант за сграда много ни допада. Всяка седмица откривам нови местенца за храна и похапване – истински находки. Така че вече не мога да не ги споделя тук.
1. Италианското ресторантче “Форно Чиполини”
Няколко съботи споделям по обяд снимки от това уютно ресторантче. Станахме му големи почитатели. Моля ви само да не заемате всички маси, когато го посещаваме в събота точно в 12 часа, а оставете четири свободни стола и една масичка за четирима почитатели на кухнята му. Пиците са им страхотни, но за мен най-вкусна от всичко, което съм пробвала, беше пастата с трюфели. Има и много съблазнителни десерти и ароматно кафе. Въобще италинска работа! Вкусно, уютно, приятно!
2. Фермерското пазарче на Римската стена
Първо ще видите един монах с вкусни лютеници, а по-нататък ще мернете и фермери в народни носии.
Каквото и да си купите, със сигурност ще е вкусно. Аз купих лютеници, маджун, сладкиши, сладка, но има още какво да пробвам.
3. Магазинчето с хубави продукти – “Златна нива”
Точно до фермерския пазар е едно магазинче с хубави продукти. Там първо ни спечели интелигентният продавач, който е долу-горе на нашата възраст. След това решихме да тестваме продутите и купихме няколко неща. Харесаха ни и се върнахме и следващата седмица. Допадна ни зехтинът, соковите от червена ябълка и ябълки и грозде, пастетът от пуешко. Но и тук има още неща, които да тестваме.
4. Магазинът за подправки
Той се намира на булеварда, а в него отново продавачът е много интелигентен мъж на средна възраст. Реших да вляза и да попитам за унгарски червен пипер, който много харесвам, но у нас свърши. Мислех, че въпросът ми ще се приеме странно, но човекът започна бързо да отговаря като за събеседник – познавач на този продукт. Нямаха, но пък се заговорихме за други подправки. Отваряше ми различни вълшебни кутийки с ароматни съставки, аз мирисах и разсъждавах кое ми допада и кое ми е различно за моя вкус. Купих си египетски сладък червен пипер и българска чубрица. И тук мисля да идвам отново. Предлагаше се и чай, на който също съм голяма почитателка.
5. Печивата в млекарница “Добрев”
Минавахме няколко пъти покрай това магазинче и нещо все ни ухаеше на вкусни сладкиши. Оглеждах се към горните апартаменти и си мислех, че сигурна някоя чевръста домакиня прави вкусотии през уикенда. После пак минах и пак ми ухаеше. Реших, че или дамата наистина е голяма кулинарна вълшебница, или е някаква епидемия в района от чевръсти жени, или пък е нещо около това магазинче. Оказа се, че е точно последното (е, може да са верни и предишните версии, но в дадения момент от магазинчето ухаеше). Видях, че се предлагат печива като кроасани, кексове и сладкиши. Купихме и тествахме. Бяха вкусни.
6. Пекарна с вкусни ябълкови щрудели, пайове тиквеници, баници и хлябове
След есенната ни разходка из парка, решихме да повървим по ул. Цанко Церковски и точно до площад “Журналист” мярнах ново кулинарно съкровище – пекарна с всякакви вкусотии. Имам чувството, че всичко там се предлага на цена от 2 лева. Ябълковите щрудели изглеждаха толкова съблазнително. Купих четири. До тях имаше и тиквеници. Възрастният сладкодумен продавач ми обясни, че готвачката си пази в тайна рецептите и не ги дава на никого. После ми се извини, че още не са готови баничките – без да разбере как минава времето, заприказвал се с друга клиентка и забравил да сложи новата тава навреме. Скоро щели да са готови. Реших да купя следващия път, а този път добавих към ябълковите щрудели и пай със сини сливи и шоколадов сладкиш. Всичко беше оценено добре у нас.
С това не слагам точка на моите кулинарни пътешествия около площад “Журналист” в Лозенец. Ще продължа да обикалям, похапвам и пазарувам, а след това ще допълвам статията, ако открия още симпатични местенца. В някои ще се връщам и ще следя дали все още така са ме впечатлили.
Районът около площад Журналист и Римската стена прилича на местенце някъде в Западна Европа, където са се запазили малките магазинчета и заведения, а най-важното – има го и местният дух и кварталното общуване. Винаги много съм харесвала това районче. Освен, че имам много романтични спомени в него с Евгений, ето и нещо любопитно. Още щом се нанесох в квартирата като първокурсничка, реших, че е някаква съдба – някога площадът се е казвал “Йорданка Николова”, аз също се казвам така, но това ми е презимето. Новото име на площада беше “Журналист”, а аз също бях журналист. Не е ли съдба? Как няма да харесвам този район!Магията му ме стопля години наред!
Вие кои заведения и магазини в района бихте ми препоръчали да посетя? Кои са вашите любими местенца за храна и похапване в този район?
Пишете под поста във Фейсбук тук и след това ще поместя предложенията ви като вградени постове в статията.
Препоръка да посетя “Бел ами”.
Отзив за италианския ресторант “Форно Чиполини”:
Много хора ме свързват с темата за образованието. Да, тя е изключително важна за нашето семейство и за мен. Но си признавам, че се чувствам много приятно и в темата за “долче вита”.
