Дългата приятна разходка в парка до Абатството продължи по близките улички, които щяха да ни отведат обратно към историческия център на Руан. Преди да стигнем до него обаче си направихме няколко спирки. Разглеждахме красиви къщи с висящи саксии с цветя, седнахме за чаша кафе в атрактивно заведение до паметника на Клод Моне, открихме малко магазинче за стари играчки, наблюдавахме как се играе петанка, преминахме покрай билкарница и поспряхме на площад “Лейтенант Аубер” пред витрината на ателие за цигулки. Бях го открила предишния ден след като посетих музея на керамиката и сега исках да го покажа на съпруга ми.
Металната цветна табела с музикант в облекло от епохата на Моцарт и с бяла перука, свирещ на контрабас, привличаше вниманието на всеки, който търсеше да запачата красиви моменти от Франция. Ъгълът, под който я видяхме, беше запомняща се гледка. Открояваше на фона на островърхите покриви на съседните къщи, а в далечината се виждаше най-високата кула на величествената готическа катедрала на Руан.
Прозорците на работилницата бяха в синя дървена дограма – същият нюанс синьо като в облеклото на музиканта от табелата. Това допълваха усещането за старинност. На витрината бяха подредени цигулки, други висяха по протежението на прозореца, а зад тях имаше бяла дантелена завеса на кафеникав корниз. Тя сякаш показваше докъде се разкрива този мини музикален свят за външните погледи и откъде започва пространството на обитателите вътре, осигурили си с тънката платнена преграда известна дискретност и спокойствие за работа.
Това беше царството на майстор лютиер, усвоил този занаят в едно от малкото подобни школи в света за такава професия. Дипломата му беше от националното училище за лютиери в Миркур (Mirecourt) – единственото във Франция. Там са запазени традициите за изработка на струнни инструменти, съществуващи още от 17 век. Обучението продължава 3 години.
Ателието носеше името на собственика си “Жан Марк Сархан – вашият лютиер в Руан”. В ателието му има 200 инструмента. Произвежда малко, но е ремонтирал много – зачитаме се в отзивите за него. Дава живот дори на инструменти, които иначе ги грози забрава или смърт. Като опитен хирург лекува всяка счупена цигулка, виолончело или контрабас. И това умение прави щастливи музикантите, които са му се доверили. Негов доволен клиент беше написал: “Един велик мосю и един голям професионалист!”.
