Неделя. Започва седмичната среща на клуб “Лудити” (Luddite Club). Това е група на ученици от гимназия Едуард Р. Мъроу в Бруклин (Ню Йорк, САЩ), които пропагандират начин на живот на самоосвобождаване от социалните медии и технологиите, разказва Ню Йорк Таймс.
Обичайното място за среща е в парка – на една могила, която е далеч от тълпите.
„Ние сме тук всяка неделя, в дъжд или слънце, дори в сняг. Не поддържаме връзка помежду си, така че всеки трябва да се появи.”
След като членовете на клуба се събират, сядат в кръг и всеки прави това, което му е приятно.
Някои рисуват в скицници. Други – с акварелни бои. Трети затваря очи, за да слушат вятъра. Повечето са с книга и четат съсредоточено – „Престъпление и наказание“ на Достоевски, „Маус II“ на Арт Шпигелман и „Утехата на философията“ от Боеций. Членовете на клуба цитират писатели като Хънтър С. Томпсън и Джак Керуак. Привързани са към произведения, осъждащи технологиите, като „Механично пиано“ от Кърт Вонегът. Артър, очилатият мравузд на PBS, е техният талисман.
„Много от нас са чели книгата „Сред дивата пустош“, споделя Лола Шуб, ученичка в Essex Street Academy, имайки предвид нехудожествената книга на Джон Кракауер от 1996 г. за номада в Аляска Крис МакКендлес. „Всички споделяме тази теория, че не сме предназначени да бъдем ограничени само до сгради и работа. А този човек усещаше живота. Истинския живот. Социалните медии и телефоните не са реалният живот.“
„Когато получих моя обикновен телефон, нещата моментално се промениха“, продължава Лола. „Започнах да използвам мозъка си. Накара ме да се наблюдавам като личност. И аз се опитвах да напиша книга.”
На срещата си членовете на клуба обсъждат как върви разпространението на тяхното лудитско евангелие.
Идеологията на клуба вече се разпространява и в други гимназии в Бруклин.
Момиче, четящо книга, споделя защо е в клуба:
„Публикувате нещо в социалните медии, не получавате достатъчно харесвания, тогава не се чувствате добре. Това не трябва да се случва на никого. Да бъда в този клуб ми напомня, че всичко ще бъде наред в този живот.“
Новите вълнения в клуба са в кои колежи ще бъдат приети гимназистите. Очакват писма за прием вече от университетите. А някои вече имат. И планират да създадат там клонове на своя клуб – Luddite Club.
…
Клубът е основан през 2021 година от Лоуган Лейн. Кръстен е на Нед Луд, митичен английски текстилен работник от 18-ти век, който се предполага, че е разбил механизиран стан, вдъхновявайки други да възприемат идеите му, да създадат социално движение и да се бунтуват срещу индустриализацията.
Основателката на клуба Лоуган е 17-годишната ученичка от гимназията Мъроу в Бруклин. Сама си шие дрехите на своя шевна машина Singer.
„Имаме проблеми с набирането на членове“, споделя тя, „но всъщност нямаме нищо против това. Всички ние сме свързани с тази уникална кауза. За да бъдеш в Luddite Club, има нива – не всички младежи са подходящи”
Лоуган разкрива още:
„Невинаги съм била лудитка, разбира се.“
Всичко започна по време на изолацията през пандемията, когато използването на социалните медии взема тревожен обрат.
„Бях напълно обсебена. Не можех да не публикувам добра снимка, ако имах такава. Правех се, че тази онлайн личност не ме интересува, но всъщност ме интересуваше.”
След като се ядосва, че едно селфи за Инстаграм не се получава перфектно, тя изтрива приложението.
„Но това не беше достатъчно. Така че сложих телефона си в кутия.“
За първи път тя изпитва живота в града като тийнейджър без iPhone. Влиза в библиотеката и заема романи, а после ги чете в парка. Започва да се възхищава на градските графити, когато се вози в метрото. Научава се дори да рисува със спрей. Започва да се събужда без будилник в 7 сутринта. Вече не заспива от светлината на телефона си в полунощ. Веднъж дори фантазира как хвърля своя iPhone в канала. Тази фантазия описва в „Лудитският манифест“.
Родителите на Лоугън оценяват нейната метаморфоза, особено това, че тя редовно се прибира у дома за вечеря, за да разказва за скитанията си, но са се притеснявали, когато не могат да проверят къде е дъщеря им в петък вечер. Направо обезумели, когато тя удобно си “загубила” смартфона, който я помолили да вземе в Париж за лятната образователна програма в чужбина. В крайна сметка те настояват поне да започне да носи обикновен мобилен телефон.
„Все още копнея изобщо да нямам телефон“, споделя момичето. „Родителите ми са толкова пристрастени.”
На пънк шоу Лоугън среща тийнейджър с обикновен мобилен телефон и те се сближават около своите виждания срещу новите технологии. Това се определя като първата среща на Лудитския клуб.
Когато училището отново започва, Лоуган проповядва своите лудетски възгледи в гимназията си. Убеждава няколко съученици. Разлепят по коридорите и в класната стая самоделни плакати, разказващи историята на Нед Луд.
На един училищен панаир на клубовете почти никой не се записва в началото, но малко по малко групата започна да расте. Днес клубът има около 25 членове, а клонът на Мъроу се събира в училището всеки вторник. Той насърчава учениците, които все още не са се отказали от своите iPhone, като им предлага предизвикателството да игнорират устройствата си за едночасовата среща. На неделните събирания в парка лудитите често поставят хамаци, за да четат, когато времето е хубаво.
„Мисля, че клубът е хубав, защото си почивам от телефона. Разбирам гледната им точка. Някои от нас обаче се нуждаят от технологии. Някои от нас се нуждаят от телефон“, споделя нов член на клуба.
“Клубът е твърде класов!”, отсякъл един младеж по отношение на лудитите.
„Получаваме обратни реакции срещу клуба“, разказва Лоуган. „Аргументът, който чух, е, че сме група богати деца, които могат да си позволят привилегията да не използват телефона си.“
Лоуган признава, че е била готова да се сбогува с клуба, когато чула този упрек.
„Разговарях с моя съветник в училище и той ми каза, че повечето революции всъщност наистина започват с хора с произход като Че Гевара.
Не очакваме всеки да има обикновен телефон.
Просто виждаме проблем с психичното здраве и дългото използване на екраните.“
Лоуган живее в хубава градска къща на озеленена улица. Стаята й е на втория етаж, а декорът там е по неин вкус – купища книги, стени с графити, а в допълнение шевната машина, ръчна пишеща машина Royal и касетофон Sony.
Във всекидневната на долния етаж до камината стои нейният баща Сет Лейн, изпълнителен директор, който работи в ИТ сектора.
„Гордея се с нея и с това, което клубът представлява“, разказва той. „Но ето и родителската гледна точка за това, което се случва. Ние не знаем къде е нашето дете. Сега всеки следи децата си. Вие ги следите. Предполагам, че е малко оруелско, но ние сме от поколението на родителите хеликоптери. Така че, когато тя се отърва от своя iPhone, това в началото беше проблем за нас”.
…
Неделната среща на клуба “Лудити” в парка прикючва. Младежите се насочват по самотна пътека. Разговорят оживено за поезията на Люис Карол, композициите за пиано на Равел и злините на TikTok.
