“Това е най-старата улица в Европа”, заяви гордо нашият екскурзовод, който ни развеждаше из археологическия комплекс Перперикон край Кърджали.
“О, но аз вече съм я снимала, но на друго място – при Двореца Кносос на остров Крит”, си помислих шеговито в този момент.
Точно тази претенция за първата най-стара улица в Европа, а и всички разкази ми дадоха повод да направя съпоставка между Перперикон и Кносос и между убежденията на нашите археолози, че това е свещеният град на траките и че тук е светилището на Дионис, и някогашните вярвания на сър Артър Евънс, който смята, че е открил първата европейска цивилизация – минойската на Крит. Да не забравяме и Хайнрих Шлиман, който гръмко заявява, че държи маската на Агамемнон. Но ако ги нямаше тези красиви и гръмки истории, дали щеше Древността да бъде разбрана от модерния човек?
Това, което вижда всеки посетител на Перперикон, а и на Кносос, е, че съществува нещо величествено от минали епохи, но дали е точно тази версия, която е споделяна от археолога, все още не може да се каже. Но пък е красива история, която развихря въображението и те кара наистина да съпреживееш чутото и видяното.
Свещеният град на траките, светилището на Дионис, средновековна крепост с висока кула, голяма базилика – до всичко това може да се докосне човек, когато посети Перперикон.
Траколозите наричат мястото Перперек и сякаш не приемат названието “Перперикон”, което стана известно покрай археологическите разкопки там на проф. Николай Овчаров. Затова е добре да се посочи, че Перперикон е археологическият комплекс, който се намира недалеч от Кърджали и за който се заговори упорито през 21 век покрай археологическата дейност на проф. Овчаров там.
За мен ще бъде изключително ценно чужди учени – например историци от Оксфорд, също да се включат в проучванията и да прочетем техните констатации за Перперикон.
Родопският Стоунхендж
“Перперикон е много драматично място, което може да си съперничи с най-големите европейски забележителности. Но ако питате 100 човека по света дали са чували за Стоунхендж, всички ще ви отговорят положително. И никой от тях вероятно няма да е чувал за Перперикон”, споделя в интервю за “Стандарт” белгийският изследовател от египетски произход и автор на бестселъри Робърт Бовал, който е с диплом за строителен инженер.
Ако не сте посещавали Перперикон, но сте виждали поне на снимка Стоунхендж, това е може би първата асоциация, която трябва да направите. Перперикон е каменно селище, изградено високо в скалите от камъни и големи плочи. Източните Родопи са район, в който са открити много мегалитни паметници от тракийската цивилизация. Мегалит означава огромен камък.
Самото наименование “Перперек” или “Перперикон” се превежда камък върху камък, според разказа на екскурзовода ни. Проф. Александър Фол, “бащата на тракологията”, посочва в своя лекция от 2004 г., че думата “пер” идва от индоевропейското „пер“ и значи „скала“. Цяла Тракия е била наричана “Перке” – “скалата”. Други автори смятат, че името е свързано с огнените ритуали, които са се правили тук. А пък проф. Овчаров прави асоциация със златните монети перпера, известни и като златица в средновековна България, които са открити в Перперикон.
Култовият център Перперикон
Каменистият хълм бил обожествен от хората още в каменно-медната епоха (края на 5 век – началото на 4 век пр.н.е.), пише проф. Николай Овчаров в книгата си “Свещеният Перперикон – дом на боговете”.
През къснобронзовата и ранножелязната епоха (18-6 в. пр.н.е.) Перперикон се е превърнал във внушителен култов център.
По върха древните хора са оформили масивни скални олтари.
По-късно са изсекли в скалите стотици помещения.
Пътят до каменния град е бил труден и стръмен, защото това съответствало на вярванията им.
Перпирикон добива своя завършен облик в края на старата ера и в началото на новата ера, смята проф. Овчаров.
Светилището на тракийския бог Дионис Загрей – северният Делфи, където са предсказани славните победи на Александър Македонски
Траките са вярвали в безсмъртието на човешката душа. Тяхното висше божество е Дионис Загрей, който е по-могъщ от Зевс – върховният бог на гърците. Дионис Загрей обединява в себе си двете начала на света – слънчевото със земното.
Загрей е земната персонификация на безименния велик бог на траките, а Орфей е слънчевата.
Тракийският бог е син на Великата богиня-майка, която самозачева от слънчевия лъч.
Мегалитните светилища, пръснати из цяла Тракия, символизират точно това – как слънчевият лъч попада в земната утроба (пещерата, скалата) и после от Хаоса се ражда Богът.
Загрей е тракийският бог-прототип, който впоследствие е известен като Дионис, богът на веселието, виното и екстаза в гръцката, а в римската митология – Бакхус.
Проф. Николай Овчаров прокарва идеята, че на Перперикон е светилището на Дионис Загрей. Той се позовава на текстове на Херодот, където археологът твърди, че старогръцкият историк разказва за “прочутото светилище с прорицалище на древния тракийски бог Дионис Загрей, намирало се някъде във Великата планина – Родопите”:
Неговата жрица била известна, колкото ненадминатаma Пития в храма на Аполон Делфийски.
По-късният римски автор Светоний добавя, че на това място идвали самият Александър Велики и бащата на първия римски император Октавиан Август – Гай Октавий, за да узнаят съдбата на грандиозните си начинания.
Според друг римски писател, Макробий, храмът на Дионис-Загрей бил изсечен в скалите с каменен олтар, върху който изливали вино и палели огън. По неговата височина жреците гадаели за приумиците на съдбата”, разказва проф. Овчаров в книгата си “Свещеният Перперикон – дом на боговете”.
“Херодот пише още, че свещеното място е било пазено от царския род на траките беси, населявали Родопите. Край него постепенно се оформил техният Владетелски дворец, защото при траките царят е представлявал и главен жрец“, допълва археологът.
Според проф. Овчаров, последният цар и жрец на бесите бил Вологез, който през 11 г. пр.н.е. вдигнал бут срещу римските завоеватели. След ожесточени сражения те го пленили, а светилището на Дионис попаднало в ръцете им.
Главният култ в Перперикон се изповядвал в голяма овална зала, която е била оформена още преди 3500 години. Към нея е водил “Свещеният път към храма”, рисува с думи проф. Овчаров. После, според него, била включена в северозападното крило на Двореца-светилище.
В самия център на овалната зала се издига на 3 метра височина кръгъл олтар с диаметър 2 метра. Той е обгорен, защото там се е палел огън. До него има площадка за жреците, а богомолците са били в подножието му. Само тази зала е била без покрив, смята проф. Овчаров.
“Именно върху този олтар жрицата е извършвала предсказанията си, изливайки свещеното вино и палейки пророческия огън”, пише археологът.
През 5 век християните заровили с пръст това помещение, за да бъде заличен всеки спомен за езическото минало.
В археологията често възникват сериозни научни спорове, особено когато някой археолог изкаже по-категорични позиции. Така е с много обекти в Гърция и в други държави. Научни спорове се водят и около Перперикон. Водещи траколози са категорично несъгласни с предположениета на проф. Овчаров, че на Перперек – както научно го наричат – има Дионисиевото светилище. Отчитат обаче факта, че дълго време е бил светилище, а също така градски и църковен център. Проф. Валерия Фол смята, че той вероятно се намира при връх Персенк, където има руини на мащабно светилище, а покрай него минава древен свещен път. Налице са изключително добре запазени много ранни тракийски крепости. Този маршрут е бил един от най-активно използваните в древността пътни артерии в Родопите и по него може да се пресече цялата планина. Тя подчертава, че тъкмо по трасето на този път под Персенк трябва да се търси голямото светилище на Дионис.
Храм на Аполон
Високо на хълма в Перперикон в постройка с идеална форма на квадрат проф. Овчаров намира изящна статуя на Аполон. Тя е от 2-3 век. Предполага, че тук е бил храмът на Аполон – бога на Слънцето.
Храм на тракийския конник
Храмът има правоъгълна форма и с издялан в скалите, а външните стени са от каменна зидария. В средата на помещението с разкрит голям глинен олтар. Важна археологическа находка е намерената в храма мраморна плоча с релеф на Тракийския конник. Тя e украсявала едната от издълбаните в скалата ниши. Ритуалното място е функционирало в края на подножията на хълма.
Проф. Овчаров смята, че през римската епоха се е развил култът към Тракийския конник – Херос, обединил в себе си всички по-ранни схващяния на местното население.
В него прозира образа на Дионис Загрей, констатира проф. Овчаров.
Откритият екземпляр представлява препускащ на кон Херос, посрещнат от Богинята-майка.
Проф. Овчаров предполага, че мраморният релеф е стоял в една от издълбаните в стената ниши на помещението. По тази причина приема, че е локализиран още един езически храм, посветен на Тракийския конник, наследил древния Дионис Загрей.
Акрополът
Свещеният хълм на Перперикон или Акрополът се намира на най-високата част на хълма. Включва крепостни стени, порти, бойни кули, базилики, представителни и жилищни сгради. Към него води стръмен скалист път – “Свещения път към храма”.
Археолозите са намерили тук останки от човешка дейност за времето от 5 хилядолетие пр. н. е. до 14 век, се посочва на информационните табели.
Има артефактите от праисторическата епоха, които са изложени в музеите.
Но останките на сгради и съоръжения от римски, византийски, средновековен период са пред вас и разказват за величието на това място, пише на табелите.
Величествено на една от най-високите части стоят няколко бели колони, които свидетелстват за разкоша на този каменен град някога.
До тях се намира и древна каменна улица, която екскурзоводът ни посочи като първата в Европа.
В скалите е оформена широка улица с колонада от двете страни, пише проф. Овчаров.
В източната част на Акропола има неголям площад, който, според проф. Овчаров, е играл ролята на древногръцката агора или римския форум. Наоколо е имало жилищни сгради на 2-3 етажа. От площада тръгват тесни улички, които водят до постройките.
Според екскурзовода ни, трябва да има и амфитеатър в Перперикон. Той дори предполага къде е – малко под кулата – най-запазената част на крепостта. Направил е и рисунка как е изглеждал някога Перперикон и е добавил амфитеатър, въпреки че към момента не е разкрит такъв.
Дворецът-храм от 10 000 кв. м на 7 нива
Това е ансамбъл от десетки помещения, изсечени в камъка до 4-5 метра. Има каменни прагове. Влиза се в “различни стаи, зали и тайнствени подземни гробници”, пише проф. Овчаров. Изкачването е по стълбища в скалите. Минава се по “коридори с издълбани места за осветявалите ги някога факли”.
Грандиозното архитектурно съоръжение се е разпростряло на площ от 10 000 кв. м на 7 последователни нива, редуващи се от запад на изток.
Дворецът-светилище има Т-образен план, като денивелацията достига близо 30 метра.
Във височина ансамбълът се е развивал поне на 3 етажа, чиито следи личат в дупките за масивните носещи греди.
Някога от долината на реката Дворецът-светилище наистина е представлявал импозантна гледка, смята проф. Овчаров.
Церемониалната тронна зала е била дълга повече от 30 метра. Намира се източно от вътрешния двор, изчисляват археолозите. Към нея се влиза през двукрила врата и по стълбище от 5 стъпала. Тук са се провеждали пищни пирове и са посрещани официални гости.
На долния етаж били помощните помещения, където са приготвяни гозбите и виното.
Наблизо е спалнята на царя и царицата, където се виждат каменни ложета.
Недалеч е и спалнята на прицесата, която има чудна гледка към долината. Там са намерени женски накити и принадлежности.
На запад от двора се намира помещение, наричано от екскурзоводите, “Банята” заради издигнатите пейки и плиткия басейн.
Според археолозите обаче това вероятно е храм, в който са се прекланяли пред източния бог Митра, почитан в Римската империя през 2-3 век. Думата Митра на персийски означава „договор“. Митра е бог на правото и съюзите, на светлината и космическия ред. В някои случаи се доближава до представата за слънцето. В книгата си проф. Овчаров не посочва защо се смята, че тук е почитан древноиранския бог.
Тронове
В Перперикон на няколко места има величествени тронове, които са изсечени в скалата. Те се превръщат в любима спирка на туристите и задължителни за фотографии и селфита. Има тронове за царя и царицата, а също и за жрицата, която вероятно е гадаела на самия Александър Македонски.
Кръстителят на Родопиme епископ Huкита Ремесиански броди из Перперикон
Красив олтар разкрива къде е била първата църква на Перперикон. Намира се горе на хълма. Не е голяма, но там са провеждани първите покръствания на траките, които приемат християнството. Оригиналът на олтара е изложен в Историческия музей на Кърджали.
Проф. Овчаров изказва и още една интересна визия за Перперикон. Смята, че е бил епископски град, в който Никита Ремесиански е покръстил бесите. Има предположения, че епископ Никита Ремесиански е автор на превода на библията на тракийски език.
Оказа се, че именно от Перперикон започнало и разпространението на новата религия (християнството) в Родопите.
През 2005 г. открихме най-старата известна досега църква във Великата планина. Тя била построена в края на IV или началото на Ѵ В. и била свързана с проведената през 393 -398 мисия на кръстителя на Родопиme, епископ Hukита Ремесиански.
Както пише неговият житиеписец Павлин от Нола, големият християнски мисионер успял да покръсти непокорните преди беси.
Голям раннохристиянски храм
В по-ниската част на хълма се разкриват основите на християнска църква. Това е голям раннохристиянски епископски храм. Базиликата е дълга около 30 метра и широка 15 метра.
Голямата конструкция била поддържана от колони.
Предполага се, че е имало и втори етаж.
Разкритията показва, че църквата е действала близо 10 века.
В нея е открито малко ключе, което се съхранява в Историческия музей в Кърджали. Копие на ключето е подарено от българска делегация на папата.
Това е трета базилика, която е открита в Перперикон.
Главната кула на средновековния замък
Главната кула е сравнително добре запазена. Висока е 10 метра. Тя е била изградена върху 2-метрова крепостна стена. Може би е най-голямата атракция в Перперикон. Има стълба, по която посетителите могат да се качат.
Това е т.н. “донжон” – масивна кула в средновековните замъци, където защитниците можело да се укриват, ако крепостта бъде превзета.
Отвътре е била на няколко етажа с жилищни стаи и складове за провизии и боеприпаси.
Наблизо има и водохранилище със значителни размери.
Според проф. Овчаров вътрешният замък на Перперикон е играл важна роля и при войните между българи и ромеи и при обсадата на османците.
Проф. Овчаров смята, че в средновековния дворец е живял през 1343 г. назначеният от цар Иван Александър български архонт на Източните Родопи.
Екскурзоводите посочват, че в тази част около кулата са българските градежи на Перперикон. Свързват историята на каменния град с трима български царе, а в някои беседи се говори и за брата на Аспарух – Кубер.
Разходка из Перперикон
Разходката из Перперикон е добре да бъде с екскурзовод. Дори и в Кносос е по-лесно човек да се ориентира кое какво е. Там поне има рисунки, колкото и да са спорни за археологическата наука и всичко е от една епоха.
На Перперикон е бяло, стръмно и скалисто с много камъни и се изисква сериозно въобръжение да си представи човек кое какво е. Отделно се преплитат в едно много епохи и е трудно да се различат една в друга в почти общия градеж от камък. Историята на Перперикон започва преди траките. Процъфтява при траките, при които има светилища и дворец. Развива се при римляните, които строят свои селище горе на хълма с познатите ни особености. След това има византийски период. В края е и българската епоха. А след това Перперикон е завладян от османците и тук има гарнизон в продължение на две десетилетия. Преди да напуснат, унищожават църквите и постройките.
Точно заради смесването на различни епохи е добре обиколката да бъде с опитен екскурзовод. Така човек ще се потопи в разказа му и във визията за Перперикон, която споделя проф. Овчаров – свещения град на траките, притежаващ светилището на Дионис и дал началото на християнизацията на Източните Родопи с мисионерската мисия тук на Никита Ремесиански.
Нашият екскурзовод след това ни показа златните мини на траките, а после посетихме Татул и околностите му, където също има легенди за тази епоха. Насочи ни и към пещерата Утроба – която е третият задължителен обект в района за пътешествениците, искащи да опознаят траките.
При самия вход на археологическия музей Перперикон е изграден музей, който се очаква да започне да работи скоро. Ще е интересно да се посети, когато е отворен. Дано там да са изложени намерените артефакти. И дано да подмогне за по-ясното разбиране на Перперикон.
Емоции около Перперикон
След посещението ни в Перперикон бях зашеметена. Очаквах да е хубаво, но не очаквах да видя всичко това в такъв мащаб. Определено трябва да се посещава от хора, ценящи археологията и културата. И определено ще е много интересно за любознателни ученици. В района има много други обекти, свързани с траките, и ще е интересно да се посетят и те.
Първото ми объркване беше, когато посетих музея в Кърджали. Очаквах там да науча още и още за Перперикон. Или поне да има отделна зала. Дори попитах къде е залата. Оказа се, че има няколко артефакти от римската епоха и от Средновековието. Нямаше нищо от траките. Показаха ми друга зала за траки, но с намерени предмети от друго селище.
Мислех, че в музея ще открия макет на Перперикон, но се оказа, че е изложен в Общината.
След като премина еуфорията ми, започнах да чета и някои връзки ме объркаха – посочва се нещо като факт и без много обяснения веднага се посочва, че по обясними причини това трябва да се приеме точно така. Но човек с разбудено любопитство, дори и да не е историк или археологи, иска да разбере нещо повече и защо това се приема по този начин.
В крайна сметка реших, че това в момента е водещата версия за Перперикон, която – признавам – е атрактивна, медийна и привличаща внимание и почитатели. Затова отново я сравних с версията на сър Артър Евънс за Двореца Кносос в Крит. Може би трябва да сме благодарни на тези археолози, които имат познанията, въображението и харизмата да представят красиво своята версия за даден археологически обект и се превръща в магическа история, която завладява туристите.
Това е българският Индиана Джоунс, увери ме екскурзоводът ни, когато говореше с голямо уважение за проф. Николай Овчаров.
Бих искала на това място да попаднат световноизвестни учени, например от англосаксонския свят, и да прочета за техните проучвания и визии за Перперикон.
Перперикон е голяма магия. И имам желание отново да го посетя, да надникна пак край различните светилища, дворци и храмове.
Фоторазходка
Пътешествието до Перперикон
Потеглихме с една важна мисия – да видим Перперикон. Избрахме да отседнем в хотел до язовир Кърджали. Беше удачно решение. Заделихме си 5-6 дни и доста се чудихме дали не са твърде много. Оказа се, че тук има много важни културни и археологически обекти, които е добре да се посетят. Програмата ни беше много натоварена, но успяхме да видим много. Останаха обаче още археологически места и атракции за бъдеще пътуване в района.
Районът на Кърджали и Хасково много ми допадна за пътешествия. Приятен, спокоен, чист. С хубави пътища, спретнати селца, красива природа и много вкусна кухня. Няма усещане за претупан масов туризъм, който отблъсква на другите места търсачите на приятни преживявания. И най-ценното – тук има много културни и археологически забележителности, свързани с траките, Римската империя и Средновековието, които трябва да се посетят. Това са все важни елементи, които ще се оценят от пътешественици, пътуващи, за да се образоват и да се докоснат до стойностни неща в историята и културата.
