Пътеписи от Италия
Ресторант „La Pergola“ в Торре дел Греко ни беше препоръчан специално от нашия хазяин, а той е от онези италианци, при които се личи, че разбират какво е хубаво и какво е Долче вита. Естет, интелигентен, а най-вече сърцат човек. Беше сключил и споразумение с това ресторантче и гостите на апартамента му ползваха отстъпка.
В последната вечер в Торре дел Греко решихме да посетим „La Pergola“. Беше предновогодишно – 30 декември 2017 г., събота.
Ресторантът се намираше на около 500 метра от нашия Airbnb апартамент. Преди да заминем за Италия, бях чела, че „La Pergola“ е особено тачен от местните жители. Не е туристическа атракция, но щом местните италианци го харесват и препоръчват – значи е истинско бижу. Оказа се и чудесно място за приятни фамилни италиански срещи.
Когато влязохме в ресторанта, нямаше други посетители. Персоналът ни посрещна радушно. Гледаше футболен мач и явно беше важен, но по никакъв начин не показаха раздразнение, че ще ги прекъснем от любимото забавление.
Избрахме си маса в средата на заведението.
В „La Pergola“ все още имаше коледна украса.
По много неща си приличаме българите и неаполитанците. Не се чувствах изобщо, че съм в чужбина. Имаме много общи неща. Дори и по това, че коледните и новогодишните празници се сливат. Единствено може би разликата е в това, че ние се опитваме да се откъснем от това по-традиционно съществуване и се правим на по-модерни, а при тях е толкова естествено и не се притесняват нито от семейните събирания, нито от начина си на празнуване, нито от това, че нещо не е супер „засукано“ и модерно. И точно в това им е чарът. Остават си автентични и интересни.
Малко след като се настанихме започнаха да прииждат и други посетители. Всъщност явно в ресторанта щеше да има няколко семейни събирания, защото на 2-3 места бяха събрани по много маси. Влизаха по цели фамилии – от възрастни баби и дядовци, през хора на средна възраст, младежи, до деца и дори бебета. „Фамилията е всичко“, казват италианците и можех да го видя на живо. Младежите не показваха никакво раздразнение, че са на тези големи фамилни срещи и помагаха с правенето на снимки и селфита. Всички се радваха на бебчетата. Направи ми впечатление, че татковците много се грижат за децата. Разхождат ги, показват им атракции из заведението, гушкат ги. Това е нещо, което все пак виждаме и у нас и слава богу – (все още) не е изчезнало. Вече ходещите хлапета минаваха покрай масите из ресторанта и се запознаваха с наборчетата си от другите семейни компании. Много неща отново ми напомниха на България.
Друго, което силно ми направи впечатление, е колко са стилни жените на 45-50+ години. По-младите не блестят толкова много. Но дамите на средна възраст са просто като кино икони. Ако са без големите си деца и внуците си, едва ли може да им се даде повече от 35 години. И се личи как съпрузите им ги боготворят. Погледнете на снимката тази красива жена с черната коса. Великолепна е! Движеше се като богиня. А мъжът я гледаше с най-възхитителните погледи и до нея стоеше с гордост. С тях бяха и младо семейство с бебче – предположих, че са синът и снаха им.
Първото ястие на голямата фамилна компания до нас беше туршия. На всеки гост се сервира по една чиния с туршия – много приличаше на нашите. Бях чела, че за района на Неапол това е традиционно коледно ястие.
Ние наблегнахме на по-типичните за Италия гозби. Вики яде пица Маргарита.
За Ники поръчахме пица Маринара и му я пренесохме до София, тъй като не успя да пътува с нас, но си поръча местни ястия. Реших пицата да е от съседското ресторантче.
Ние със съпруга ми Евгений започнахме с моцарела и прошуто.
Имаше невероятни рибни предложения, но бяхме обядвали солидно със специалитети с трюфели в хубав ресторант до кралския дворец в Казерта и по тази причина искахме вечерята да е по-лека. Не можехме обаче да не пробваме едно от препоръчваните ястия на заведението – спагети с миди.
Поднесоха ни и местно бяло вино.
За десерт се предлагаше сладолед, но предпочетохме да не си поръчваме.
Обслужването беше на много добро ниво. Имаше доста сервитьори. Един по-възрастен вземаше поръчките, а млади сервираха и отсервираха. Нашата маса беше обслужвана от трима сервитьори.
Цените в заведенията в Торре дел Греко, които посетихме, бяха ниски, а всичко беше много вкусно, бързо приготвено и с качествени продукти. В съседската бакалия, от която пазарувахме и сме с отлични впечатления, също цените бяха ниски, а качеството на продуктите – високо. Единствено с местните вина невинаги случвахме, но имаше и добри попадения.
Когато излязохме от заведението, видяхме, че в стаичка до него имаше доста хора. Всъщност имаше възможност да си вземеш храна за вкъщи, която ти я приготвят там.
Хвърлих поглед към празнуващите фамилии.
Бяха щастливи, усмихнати и доволни от живота. Тази вечеря за мен беше показателна за всичко, което съм изчела за италианските фамилии и за силните семейни връзки и ценности в Италия и най-вече в района около Неапол.
Фоторазходка из La Pergola в Торре дел Греко
30 декември 2017, събота
