Пътеписи от Гърция
Остров Гавдос се гордее със своите неземно красиви плажове, които – макар и в Европа, са достатъчно екзотични. Друга интересна особеност е, че в повечето случаи те са “обитаеми”. През лятото там се настаняват плажни отшелници – хипита, хипстъри, арт личности. Живеят на палатки или в къщурки заслони. В тях има какво ли не – маси от дърво или камъни, “кухненски” плотове с наредени подправки за готвене, места за “легла”. Уютът се постига с поставяне на дрънкулки и други плажни арт творби.
Посетихме остров Гавдос в края на септември, когато вече по плажовете живееха явно най-закалените отшелници. През юли и август се твърди, че идват хиляди, желаещи да изпитат тръпката да съществуват известно време извън цивилизацията. Така че споделената информация е за по-“рехавия” сезон, когато наистина човек може да се наслади на спокойствие и уединение, да търси вдъхновение и щастие.
Най-много плажни къщурки има на Агиянис – втория по красота плаж в света. Ако се прави рейтинг на база многочисленост, следва близкият Лавракас. Обитатели се срещат и на по-отдалечения Потамос. Тук-там и на най-цивилизования Саракинико. Видяхме едно семейство на Трипити и друго недалече от плажа Корфос.
На плажа Лавракас мернахме двуетажен заслон, който се намираше в по-западната част и съвсем до морето. Личеше си, че обитателите там искаха да са отдалечени от другите. Не сме ги смущавали да приближаваме.
Други плажни отшелници пък сякаш се гордееха с къщурките си и ги държаха отворени, за да могат минаващите да надничат и да ахкат. Заслоните, които не се ползваха вече, т.е. за стопаните им беше свършила блажената ваканция на острова, бяха често с бележки, че са свободни за нови посетители. В тях имаше посуда, зехтин и други необходими за съществуването на плажа неща.
Къщурки на плажа Агиянис
Ако има класация за най-добър “имот” на плажа, къщурка на плажа Агиянис би спечелила първото място. Намираше се в западната му част, точно до пътечката за плажа Лавракас. Всеки, който миневаше оттам, я снимаше.
Често фотографите разпитваха чия е къщата и не забравяха да споменат, че е възхитителна.
В близост се намираше домът на млада красива рускиня, която живееше там с 4-годишното си момиченце Юлия.
Встрани се вижда детският пояс.
Между тях имаше свободен заслон, в който се настаниха семейство пенсионери немци.
По склоновете на Агиянис се разпростираха много къщурки и палатки.
Плажните постройки се изграждаха под клоните на някое голямо дърво, което прави хубава сянка. Следващата стъпка е да се съберат големи камъни за основа. Над нея се надграждат стени и покрив – по желание.
Живеещите на палатки на Агиянис бяха малко по-различни от тези от заслоните. Често се запасяваха с хладилни чанти и с други удобства.
Някои си зареждаха телефоните с помощта на слънчевата енергия.
Една къщурка вече беше необитаема, но можеше да се надникне в нея. Имаше правоъгълна форма. Беше по-висока. Стените бяха от найлон. Вътре бившите собственици бяха оставили най-необходимото като тенджери и друга посуда.
Хипи къщурката с изложбите до малкия плаж Фетуфе
На входа на Агиянис, малко след последната таверна от цивилизацията, се намираше малко плажче.
Oт едната страна достъпът до него почти беше окопиран от хипита.
Цветното весело настроение на обитателите се усещаше веднага.
Човек се чувства като пред дом, в който предстои парти.
Или пък ненадейно ще се включи в неочакван карнавал.
Обитателите си бяха изградили заслон.
А под него и около него бяха подредили своеобразна изложба от плажни арт творения.
Някои камъчета бяха само поставени като ценни музейни експонати, други бяха вързани с конци и висяха.
Подборът на всяко плажно “бижу” издаваше тренирано око, което цени красивото и знае как да създаде приятно обстановка.
Очарователната плажна къщурка между Агиянис и Лавракас
Между плажовете Агиянис и Лавракас се намираше друго малко плажче.
До него се кипреше плажна къщурка. Тя беше напълно естествена – за покрив се ползваше само короната на дървото.
Местенцето показваше уважение на собствениците към детайла и хубавите неща.
Имаше дърво, оградено с камъчета. Тук беше поставена и табела, която насочваше накъде е плажът Лавракас.
Йога настроение и творчески дух на плажа Лавракас
Плажът Лавракас е изключително красив.
Лавракас предразполага към спокойствие, уединение и творчество.
Плажните посетители, които видяхме, се занимаваха или с йога, или се бяха настанили в по-отдалечени къщурки.
И се наслаждаваха на плажно спокойствие.
А това спокойствие, отдалеченост от цивилизацията, определено подтиква към творчество на плажа.
Камъните от Лавракас развихряха въображението на плажните обитатели.
До Лавракас се стига със сериозно ходене по стръмна пътечка от плажа Агиянис. Този факт явно е оказал влияние, тъй като тук къщурките бяха оформени с по-естествени материали – под някакво голямо дърво и наоколо наредени камъчета и дървени клони.
Цивилизованият плаж Саракинико
Плажът Саракинико е най-цивилизованият на остров Гавдос.
Заведенията и стаите за настаняване са до самия него.
Има паркинг съвсем до пясъка. Има и автобус, който пътува редовно. И на Саракинико имаше тук-там палатки и плажни къщурки, но реално цивилизацията при тях беше на”една ръка разстояние”. Буквално! Този плаж е подходящ за хора, които хем искат да се откъснат от цивилизацията, хем не смеят съвсем да го направят. Нещо като тръпката да си разпънеш палатката в двора на къщата си.
За стандартите на Гавдос откъсването от цивилизация и плажуването на Саракинико може да се възприеме като крайна глезотия, но реално идеята не е изобщо странна, а дори – напротив, доста разумна в сравнение с многочасовата отдалеченост по другите плажове. Едно притеснение стига – дали ще дойде ферибота от Крит до Гавдос.
Тук местните напомнят, че този остров е Огигия от Одисея, където нимфата Калипсо отвлича за 7 години Одисей. Шеговитите подмятания на плажните обитатели по адрес на Одисей са, че изобщо не му е било зле и затова се е задържал толкова дълго.
Плажните обитатели на плажовете Корфос и Трипити
Остров Гавдос е с формата на триъгълник.
Най-красивите плажове са от северната страна. На източната страна е приятен плажът Корфос. В близост до него, в началото на пътечката за нос Трипити – най-южната точка на Европа, видяхме сгушена къщурка, която не беше точно на плажа. Обитателите й явно бяха предпочели горския пейзаж. В саморъчно направената палатка имаше легло, застлано дори с чаршафи. До къщурката беше разположен шезлонг.
Недалече имаше и още един кът за усамотение.
По пътечката от Корфос се стига до плажа Трипити след двучасов преход.
Туристите се насочват в тази посока, за да покорят най-южната точка на Европа – нос Трипити, на който символично е поставен огромен стол.
На плажа Трипити видяхме само едни плажни отшелници – интелегентна възрастна двойка натуралисти, които живееха в малка къщурка. Докато бабата плуваше в чудните води на Либийско море, дядото плажуваше до заслона им. Тяхното присъствие ме възпря да направя снимки на този плажен имот.
Двамата старци изглеждаха щастливи заедно на най-южната точка на Европа.
До Трипити може да се достигне не само от Корфос, но и от Вациана. Около това селище се твърди, че са се настанили руските ученици отшелници, чието дело е поставянето на огромния стол.
Естествените къщурки заслони на плажа Потамос
Плажът Потамос е може би най-красивият на острова.
До него се стига през запустялото селце Ампелос (Амбелос).
Слиза се надолу само 200 метра, но това отнема между 1 и 2 часа.
На Потамос открихме няколко плажни къщурки. Едната беше в близост до пътечката в най-западната точка на плажа.
Намираше се под голямо дърво и се възползваше от сянката, което то правеше.
В нея имаше маса.
Пейки.
Кухненски плот с кутия зехтин и подправки.
Морето беше съвсем близо до къщурката. Гледката към него и малкия остров Гавдопула беше невероятно красива. Какво ли е да се събужда човек и да вижда тази красота!
След като се минеше горичката на плажа, в другата част имаше още плажни имоти.
Две от къщурките бяха обитаеми.
Там живееха двама отшелници – единият около 40-годишен, а другият – около 60-годишен. По-възрастният усилено се грижеше за плажа и къщата му изглеждаше подготвена за дълго съществуване тук.
По-младият обикаляше плажа и правеше детайлни снимки.
В близост имаше свободен заслон. Слънцето грееше силно, а температурите бяха високи макар и да беше в края на септември. Дългите преходи към плажа не позволяват носенето на чадър и единственото спасение е човек да намери свободен заслон или сянка на дърво, за да се скрие от жарещите лъчи. Харесахме малък спретнат заслон за няколкочасовото ни плажуване на Потамос.
От заслона ни се откриваше прекрасна гледка към морето и плажа.
Спокойствието и прекрасните гледки бързо ни помогнаха да възстановим силите си от дългото слизане към плажа. Релаксирахме като наблюдавахме клатушкането на дранкулката, висяща на нашия заслон.
Толкова добре си починахме и можехме да влезем вече в ролята на типични плажни обитатели.
Съпругът ми построи пред къщурката ни каменна куличка.
Няколко пъти се събаряше, но той упорито пак я изграждаше.
Творчеството на Потамос беше с по-инженерна мисъл в сравнение с това на другите плажове.
Големите атракции определено бяха дело на хора, които съчетават точната наука с артистична душа.
Имаше и красиви творения, които допълваха арт атмосферата на плажа. В средата на плажа изпъкваха направените пътечки от камъни към морето.
До горичката бяха оформени множество окръжности от камъни.
Дълго се чудех дали това въже на кръг е изкуство или е така с някаква практична цел.
Бяха изградени и други конструкции, чиято цел за “чуждоземци” като нас беше крайно непонятна, но местните плажни обитатели вероятно знаеха за какво са.
Като Робинзон Крузо
Плажните къщурки заслони по плажовете на Гавдос придават робинзоново усещане. Човек се чувства като на самотен остров. Може дълго да броди и да не срещне никого, да се радва на усамотение, спокойствие и красиви гледки. Къщурките по плажовете го предизвикват да създаде дом от налични материали и да си изгради известен комфорт. Винаги се следваше една и съща логика – да има къде да се скрие от слънцето. Също така да е местенце, където да полегне и да спи. Пресъздаваше се битът от цивилизацията като се оформяха кътове за сядане с маса и пейки. Кухненският ъгъл за приготвя гозбите също присъстваше наблизо.
На плажовете, които са по-близо до цивилизацията, могат да се видят истински удобства като сгъваеми столове, шезлонги, хамаци, хладилни чанти, слънчеви панели за зареждане на телефони.
На по-отдалечените плажове обитателите разчитаха преди всичко на дърво и камъни за съграждане на плажен дом.
Спокойствието и усамотението разгръщаха арт таланта и навсякъде присъстваха в домовете или около тях творби с камъчета, дървесина и други материали, които се срещат по плажовете на Гавдос. Това говореше за невероятна позитивна арт терапия, която си подаряват плажните обитатели, докато живеят далече от цивилизацията на съвременния свят и търсят безвремието на този остров.
