Пътеписи от Гърция
Приключението ни до остров Гавдос беше част от нашето пътешествие по случай 20-та годишнина от сватбата ни. Всичко беше подготвено от съпруга ми като изненада за мен. Търсил кои са най-красивите плажове в света и така попаднал на плажа Агиянис на остров Гавдос, класиран на второ място в света.
Плажовете на Гавдос наистина са не само красиви, но и впечатляващи, незабравими. Заслужава си дългото ходене до тях. Стръмните пътечки не са лесни, но пък предоставят възможност да се наслажава човек дълго на плажа и да запечатва всяка красива гледка в снимка или в спомен.
По време на 5-дневния ни престой на остров Гавдос посетихме доста от известните му плажове. Други оставихме за някое следващо пътуване. При всяко посещение на ново място със съпруга ми се питахме:
„А сега кой е най-красивият плаж?“.
Правехме си свои класации и пренареждахме местата. Определено три ни бяха фаворитите. Но всеки от нас ги подреждаше по свой начин на първо, второ и трето място. Всъщност за предимствата на всеки от тях бяхме съгласни. Различаваха се местата заради това, че всеки посочваше даден критерии за по-важен.
Нашите фаворити за най-красиви плажове на остров Гавдос са Агиянис, Потамос и Лавракас. Посетихме още Саракинико, Корфос, Трипити и няколко по-малки.
Пред мен стои дилемата кой плаж да посоча на първо място. Ще започна с първоначалния си вариант на моята класация, когато поставих Агиянис в началото, макар че Потамос за мен е много по-красив, а според съпруга ми – Лавракас трябва да е първи. И двамата обаче категорично посочваме тези три плажа като изключително красиви и трябва да бъдат посетени на Гавдос.
Най-красивите плажове на остров Гавдос
Красивата природа на Гавдос и това, че целият остров е запазил своята девственост, придават голям чар на плажовете му. Хората търсят там спокойствие, вдъхновение и щастие. Ние ги посетихме в края на септември, когато нямаше вече много туристи. За юли и август се говори, че бройката достига хиляди, които опъват палатки и строят заслони и живеят там. В края на септември спокойствието доминира и се улавя това, за което хората идват на Гавдос – безвремието. Тези гледки може да са сега, преди 10 години, преди век, преди векове и дори, когато Одисей е бил отвлечен от нимфата Калипсо за 7 години.
1. Агиянис (Агиос Йоанис)
Агиос Йоанис или както местните го наричат накратко Агиянис (Агианис) е класиран на второ място сред най-красивите плажове на света от Discovery Channel. Другите са все на екзотични места, а първият е на Хавайските острови. Екзотиката на Агиянис също не липсва. Човек забравя, че е в Европа, макар и на най-южния й остров. Близостта до Африка се усеща. Плажът е огромен. С много златист пясък, който не е само около морето, но продължава и по хълмовете. Човек се чувства като в пустиня. Красиви кедрови дървета и зелени храсти оформят пясъчните дюни.
Две уникални неща се усещат на Агиянис – безкрайност и обитаемост. Пясъчната ивица сякаш наистина е безкрайна. Или поне е необятна, когато я гледаш. Другият чар се крие в това, че този плаж е обитаем. През летните месеци на него има плажни отшелници, които живеят на палатки или в къщурки заслони под кедровите дървета. Рай е за хипита, хипстъри, натуралисти и арт личности.
Този плаж е много приятен, тъй като позволява хем да избягаш от цивилизацията, хем тя да е на 15 минути пеша през пясъчните дюни от теб. До началото на плажа има три таверни и един магазин. Най-известната е тази, в която ние бяхме наели стая – таверна „София“. В нея хипстъри често идваха да работят на компютрите си, други – да заредят телефоните си, а всички – да похапнат от вкусните гозби на София. Под таверна „София“ се намира друго заведение, към което имаше и магазинче. Собственост е на брата на София. Най-близо до плажа беше кафене с храна, което си беше по-скоро за най-отявлените хипита на плажа. Към него навън имаше и душ за къпане. Клиентелата някак беше по-различна от тази, която срещахме при София.
Агиос Йоанис носи името си от близкия параклис на името на св. Йоан. Наоколо има руини от древни постройки.
2. Потамос
Потамос е най-красивият плаж на остров Гавдос според собственичката на нашата таверна София. Наистина е изключително красив. И сега, когато се връщам назад и разглежда фотографиите си, определено това е най-красивият плаж на Гавдос.
Ако се види картата на острова, този плаж не е много далече от Агиянис или Лавракас. Но има толкова възвишения и ако се върви, сигурно хем не е близо, хем маршрутът няма да е лесен.
До Потамос обикновено се стига през селцето Ампелос (Амбелос), където има паркинг за колите. После се поема по една пътечка, която в началото е приятна, но след това става стръмна. Върви се около 1 час надолу. Хубавото е, че през цялото време се вижда плажът Потамос. Човек спира за малко почивка и да направи поредната хубава снимка.
Плажът е обширен с червеникаво-оранжев пясък. Морето се е врязало под красива правоъгълна форма в земята, точно на изхода на малък каньон. Името „Потамос“ на гръцки означава „река“. Райското кътче е обградено от високи скали с причудливи образувания, които сякаш танцуват своя неземен танц.
Точно в средата на плажа има кедрова горичка, която го разделя на две части.
Районът е интересен не само за плажуващи, но и за хайкъри, които обичат интересни планински маршрути.
На плажа Потамос също имаше обитатели, но много по-малко в сравнение с тези на Агиянис или Лавракас. Тук видяхме само четири плажни къщурки заслони. По време на нашето посещение имаше само двама обитатели – по-възрастен мъж и един на около 40 години. Всеки живееше в собствен заслон на плажа, но си ходеха на гости. Къщурката на възрастния беше доста добре оборудвана. Дори си зареждаше акумулатор. Наоколо беше изградил пътечки до морето и разни плажни съоръжения. Явно обитаваше плажа от дълго време.
Потамос определено е за по-сериозни плажни отшелници в сравнение с тези на Агиянис. Тук цивилизацията е далече.
Слизането е по-лесно, но за качването трябва да се отдели повече време, а и се стига до пусто селце, където видяхме само една баба и много кози. На Агиянис се усещаше, че хората си въобразват само, че са се откъснали от цивилизацията. На Потамос излизането от цивилизацията беше реално.
3. Лавракас
Лавракас се намира след Агиянис. Свързва ги малка пътечка, която се движи по скалите над морето. На моменти е доста стръмна и опасна. Вървенето по нея е около 30 минути. Плажните обитатели обаче я минават доста бързо и често си правят разходки между Агиянис и Лавракас, а някои ходят дори боси по острите камъчета.
Лавракас напомня на Агиянис, но е много по-малък плаж и човек може да го обхване с поглед. Пясъчната ивица продължава по склоновете и дори преминава след това в кедровите горички.
На Лавракас също има обитатели на плажа. По-малко са в сравнение с Агиянис, но и тук е по-далече като разстояние от цивилизацията – магазини, таверни, паркинг. Пренасянето на много багаж по стръмната козя пътечка не е лесно.
На този плаж обаче видяхме двуетажен заслон. Намираше се в най-западната част и беше по-отделен от другите. Много от плажните къщички се намираха и под големи дървета по склоновете.
На този плаж имаше кладенци с изворна вода. Тук видяхме и девойка, която явно дежуреше по носене на вода, и постоянно обикалеше напред-назад с голямо шише. Най-голямата атракция за нас беше, когато наблюдавахме как от склоновете слизат плажни отшелници и носят в щайги тенджери и съдове, а след това ги измиха в морската вода.
Този плаж явно е любим и за практикуващите йога. В най-голямата жега насред плажа излезе натуралистка, която започна да изпълнява йога упражнения.
Лавракас е много приятен и красив плаж. Пясъкът е златист. Водата е кристално чиста. При влизането в морето има камъчета. но с акваобувки може да се реши този проблем. Гледките са неземно хубави. На този плаж не видяхме плажуващи. Всички си стояха под заслоните и почти не се виждаха хора наоколо. Човек имаше усещане, че наистина е на пустинен остров и е сам.
Името „Лавракас“ има минойски корени. Свързва се с минойската дума „лаврис“ („лабрис) – двойната брадва на минойците, символ на минойската цивилизация.
Легендите разказват, че нимфата Калипсо е живяла на Лавракас в пещерите.
Между Агиянис и Лавракас имаше чудно малко плажче, където имаше добре уредена къщурка заслон. Водата беше много хубава. В морето нямаше камъчетата.
Плажът беше със ситен пясък, а наоколо имаше големи зелени дървета и храсти. Това местенце ни стана едно от любимите на Гавдос.
4. Трипити
Трипити е една от целите на туристите на остров Гавдос, които искат да достигнат до най-южната точка на Европа. Там, на скалист нос, който се врязва в Либийско море, е поставена скултура на огромен стол, маркиращ това място, където свършва Старият континент.
До Трипити се стига по две пътечки. Едната е от най-близкотο сeлo е Baциана, а другата – от Корфос. Англичанин, който всяка година посещава Гавдос, ни препоръча да изберем тази, която тръгва от Корфос – била с по-красиви морски гледки и сравнително лесна, оформена с европейски средства. За начална точка ни посъветва да се отбием в таверна „Панорама“, където да помолим за карта – най-подробната, която е намерил за острова.
Послушахме съвета му и избрахме пътечката, която тръгваше от Корфос. Следваше 4-километров маршрут до Трипити. Имам огромни съмнения, че пътят може и да е повече, защото се маркираше на всеки 500 метра, но на места този половин километър изглеждаше много разтегливо понятие. В повечето си отсечки пътечката наистина беше приятнa, но имаше и много стърмни отсечка. Общо взето – уморително е. Всички, посещавали Трипити, винаги съветва да се носи много вода, защото по пътя и обратно няма откъде човек да се снабди.
Когато се съберат двете пътечки – от Корфос и от Вациана, следва слизане надолу към плажа Трипити. Гледката е много красива. Това помага за по-бързото вървене.
Първо се достига до огромна пясъчна площ, която се e превърнала в арт сцена за посетителите на Трипити. Има каменни очертания под най-различни форми – сърца, фигури, надписи, послания.
След това е плажът. Той е каменист. Морската вода е чиста, а дъното е с големи камъни, по които може човек да се подхлъзне. На плажа има останки от корабокруширала гемия.
Природата наоколо е невероятна. Вижда се нос Трипити, който е природен шедьовър. Водата и ветровете са изваяли три арки, наричани „камарелес“. Името „Трипити“ е свързано с тях. На гръцки „трипес“ означава „дупки“.
Снимки от морето показват още по-голямата му красота – през една от арките се вижда самотната скала, която е от южната страна на носа.
Тя може да се види при изкачване на нос Трипити при символични стол, отбелязващ най-южната част на Европа. Над най-южната арка е поставен столът.
От другата страна на плажа има също скалисти образования, които в далечината напомнят на плаващи кораби.
Камъчетата на плажа са много красиви. Повечето са обли и в най-различни цветове.
На плажа Трипити видяхме само едно семейство обитатели – бяха възрастни натуралисти, с интелигентен вид. Бабата плуваше често, а дядото повече плажуваше. На метри от тях беше и заслонът им, в който живееха.
Другите плажуващи бяха от посетителите, покоряващи най-южната точка на Европа. След като достигнат до плажа след дългия 2-часов преход, посядаха за кратка почивка, а след това се насочваха към големия стол за снимка. Когато изпълнеха мисията си, връщаха се за кратко на плажа и се потапяха в топлата вода преди да се отправят обратно към Корфос или Baциана.
5. Корфос
Корфос е малък плаж и не впечатлява с нищо в сравнение с другите по-известни на острова. Но е приятен. В началото е на пътя за Трипити. До него има стаи за нощувка. Съвсем наблизо е и известната таверна „Панорама“ – почти задължителна спирка на Гавдос.
Дори до самия плаж има и паркинг. Общо взето лесен, удобен плаж.
Плажът е с камъчета. Натуралистите са в двата му края. Водата е чиста, а дъното на морето е с камъни.
На този плаж лагеруваха в палатка двойка холандци – мъж и жена, автори на фотоалбум за Гавдос. Посещавали острова години наред и познаваха всичките му жители и природни феномени.
Красотата на плажа се вижда от пътеката за Трипити. Тогава може да се усети, че и той се радва на този дар, който при другите се усеща и на място.
6. Саракинико
Саракинико е най-„цивилизованият“ плаж на Гавдос за стандартите на този далечен гръцки остров. Таверните, кафенетата и магазините са до самия него. Паркингът е близо. Има и автобусна спирка, до която ходи местният автобус. Пеша може да се стигне за около 30 минути от пристанището Караве. Наоколо е и пълно със стаи под наем, които също са близо до морето. Общо взето това е плажът с най-лесен достъп. Стигаш до него с кола и си мислиш, че си се откъснал от цивилизацията. Има абсолютен хипи вид, но по-вероятно летните бохеми са хипстъри, които могат да си позволят да работят, където и когато си искат. Срещат се мъже с дълги коси на плитки, осукани на кок. Долавя се арт атмосферата, която явно властва тук.
На плажа се пекат натуралисти. Имаше доста италианци – и в кафенето, и на плажа.
Плажът е със ситен златист пясък. Има и кедрови дървета, под които са разположени заслони или палатки. Водата е кристално чиста и топла. Виждат се рибите, които плуват.
Вероятно лекият досег с цивилизацията е поубил чара на този плаж и затова не ни омая като другите. Въпреки това трябва да призная, че тук човек можеше да влезе най-спокойно и надалече в морето без да плува. Не се налагаше да се слагат акваобувки. Имаше чудесна гледка към Крит, където се белееха планинските върхове. А и който иска да не бяга чак толкова от цивилизацията и да има някакви удобство, това е подходящ плаж.
Саракинико е с богата история. Името му се свързва със сарацинските пирати, които са слизали на този плаж, за да разпределят плячката си. Има също така археологически разкопки от минойската епоха. Близо до този плаж са заточвали и комунисти през 30-те години на 20 век.
Другите плажове на Гавдос
На Гавдос има още големи и по-малки плажове. Сред по-големите са Страволимни и Пиргос. Намират се между Лавракас и Потамос. На плажа Ставолимни могат да се правят кални спа бани през май и юни. Пиргос е предпочитаното място за най-заклетите летни отшелници. До него се стига след преход от около 2-2,5 часа от селцето Ампелос (Амбелос). Трябва да се носи много вода. Британецът, който ни упъти за Трипити, но каза, че е намерил пътечка, по която стига от Агиянис до Пиргос, но не е могъл да слезе след това на плажа, а само го е видял. Между Корфос и Трипити е плажът Лакуди. До него се стига по пътечката през Корфос или с лодка.
От по-малките е интересен Фетуфе (Фетифес), който се намира в близост до таверните преди Агиянис.
Легендата го свързва с любовта на местна омъжена жена и Фетиф, който бил сарацинец или комунист, заточен на Гавдос. Те се любили на този плаж, докато мъжът й не ги хванал и не убил любовника. Входът към този плаж сега беше завдадян от хипита и имаше своеобразна арт изложба от плажни творби.
Голяма атракция на Гавдос е и малкият плаж, на който е плажувала принцеса Даяна при пътешествията си с яхта на Доди ал Файет. До този плаж се стига само с лодка. Намира се близо до Трипити и е вторият най-южен плаж в Европа. Носи името на британската принцеса „Даяна“.
Кой е най-красивият плаж на Гавдос?
Може би Потамос наистина държи първенството, но Агиянис е нещо изключително и трябва да се види и усети.
