Сурова брегова ивица, искрящи води, вкусна кухня и древни руини са част от очарованието на Крит, най-големият от гръцките острови. Така вижда в свой пътепис за Уолстрийт джърнъл писателят Тони Перотет, автор на „Голите олимпиади“.
Очарованието на Крит
Това е Гърция от митовете – земя, която американският писател Хенри Милър, посетил я през 1939 г., обявява в книгата си „Колосът от Маруси“ за „дома на боговете“.
„Пейзажът – пише той – това, което очакваш да бъде земята, ако ѝ се даде шанс“.
Крит е бил един от най-обичаните от Милър гръцки острови, спокоен селски свят, който може да „укроти ума, да спре мисълта“.
Тази мистична визия за Егейско море е трудно постижима днес, но идилията е оцеляла в Крит, където все още може да се намери блажено усамотение.
Живот на крайностите
Дори гърците от континенталната част говорят за Крит с благоговение, като за място, където животът е по-величествен, по-драматичен, по-краен.
Островът с форма на тиквичка, дълъг около 260 км и широк 60 км, е най-големият от десетките егейски острови.
Той е и най-дивият и разнообразен, съчетаващ сурова брегова ивица, изпъстрена с плажове, полупустини, напомнящи за Мароко, планински вериги, които приличат на Швейцария, и заливи с най-големите естествени палмови гори в Егейско море.
История и култура
Повлиян от близкия Египет, около 3000 г. пр. н. е. островът дава началото на смятаната от мнозина за първата европейска цивилизация – минойската.
Като кръстоп на Източното Средиземноморие, Крит е покрит и с останките от поредица завоеватели: има микенски руини, класически гръцки и римски храмове, византийски църкви, венециански крепости и османски села. Също така е и изключително приятелско място.
Крит е бил независим от 1898 до 1913 г., а разговорливите островитяни гордо поддържат своята отличителна идентичност със собствен диалект и традиции.
Ираклион
Островът е толкова голям и разнообразен, че планирането на първо посещение може да се окаже предизвикателство. Добър съвет е да се лети до столицата Ираклион в средата на острова, да се наеме кола и да се потегли на изток.
Малко туристи се задържат в Ираклион, пристанище, което дори Милър не е харесвал.
Градът обаче се оказва много по-приятен, със собствен морски характер в калдъръмените, пълни с цветя улички на Стария град, с гледки към водите, които Омир в „Одисея“ описва като „виненотъмното море“.
Към здрач морето наистина потъмнява до наситен пурпурен цвят, но през по-голямата част от деня блести в ярки нюанси на синьо и зелено, докато хоризонтът се размива като абстрактна картина на Ротко.
Среща с минойците
Основната цел в Ираклион е срещата с минойците.
Археологическият музей на града притежава най-добрата в света колекция от техни фрески, стъклени изделия, керамика и златни бижута, разкриващи артистичния гений на пионерската цивилизация в Европа, процъфтявала в Крит през бронзовата епоха от около 3000 до 1100 г. пр. н. е.
Само на пет минути с такси на юг се намира най-впечатляващото им творение – дворецът Кносос, който според гръцката легенда някога е бил дом на цар Минос и митичния Минотавър – чудовищно същество, вдъхновило творци от Пикасо до Полък.
Огромният дворец, чийто разцвет е около 1500 г. пр. н. е., е населяван от царе и жреци. Сега, подобно на Помпей, създава усещането, че жителите му са си тръгнали едва вчера.
Улиците водят към извисяващи се храмове с изрисувани колони и тронна зала, чийто каменен трон е ограден от фрески на крилати грифони. Други камери са украсени с ярки фрески на жени с кичури черна коса и бикове с позлатени рога.
Красивата гледка
Посещението на Крит е най-примамливо с уединените пейзажи, за чиято красота Милър е писал с възторг.
За тях човек трябва да се насочи на изток по крайбрежната магистрала до Агиос Николаос, живописно пристанище, спускащо се към залива Мирабело – справедливо наречен „Красива гледка“ от венецианците, управлявали Крит по време на Ренесанса.
Там в таверните се сервира Дакос – критски специалитет от сухари и меко сирене Анфотиро.
Ключът към критската кухня е качеството и свежестта на съставките – от зехтина до агнешкото на скара и дзадзикито.
Виното на Крит също е известно с качеството си – сортове като Асиртико, Ксиномавро и Мосхофилеро, отглеждани от хилядолетия.
Като сън
Агиос Николаос има замечтан чар, но е и златна мина за търсенето на стария Крит. На север по крайбрежния път, криволичещ над залива, се разкриват разкошни гледки към морето и експлозии от цветовете на олеандър и бугенвилия. Те принуждават човек да отбие и да се загледа в една приказна гледка: малък планински остров се носи край брега, опасан от масивна венецианска крепост.
Спиналонга
Това е Спиналонга – място, където боговете може би са ходили на почивка.
Село Елунда е пълно с луксозни бутици, а дълга алея води към Phaea Blue, чиито романтични крайбрежни гледки го правят любимо място за младоженци. (Phaea на гръцки означава „светлината в очите ни, когато сме щастливи“).
На прекрасния му плаж се сервира пресен октопод на скара, а сервитьорите обясняват за острова от другата страна на пролива – Спиналонга, номиниран за обект на ЮНЕСКО.
Крепостта се оказва толкова непревземаема, че е предадена на османските турци с договор едва 50 години след падането на останалата част от Крит.
Но най-печално известният ѝ период е от 1904 до 1957 г., когато е била една от последните колонии за прокажени в Европа.
Спиналонга е и тема на романа „Островът“ от Виктория Хислъп.
Мистика
От рибарското селище Плака има фериботи до Спиналонга на всеки час. След слизане на брега се преминава през тунел в стените и се влиза в пусто село. Няколко къщи сега служат като музеи, разказващи всяка фаза от драматичното минало на Спиналонга.
Мрачният епизод на Спиналонга контрастира с главозамайващата му красота. По пътека човек може да се изкачи до най-високата венецианска бойница, откъдето се открива олимпийска гледка към искрящите води. И в този момент всеки си спомня за Милър, който възторжено пише:
„Светлината на Гърция отвори очите ми, проникна в порите ми, разшири цялото ми същество“.
Връщането с ферибот към Плака води до вечните сетивни удоволствия на Крит: плуване, последвано от риба на пещ и вино. Милър – и боговете – със сигурност биха одобрили всичко това, очаровано заявява и писателят Тони Перотет.
