Знаете ли, че…
Фамилните легенди са хубаво нещо, а когато става дума за пакости на хлапетата – дълго се помнят и след време развеселявам семействата, които знаят какво са преживели. Ето каква история се разказва за Жул Верн.
Темата за морето и пътуванията винаги вълнувала Жул Верн. По майчина линия произхождал от род на корабостроители и корабовладелци. Но не само кръвта оказвала влияние. В неговия случай средата също е помогнала. Негова преподавателка в пансионното училище, в което учел от 6-годишен, била мадам Самбин – съпруга на морски капитан, който претърпял корабокрушение и тя вярвала, че той най-вероятно обитава пустинен остров като Робинзон Крузо. Тази история така се запечатала в съзнанието на малкото момче, че после оказва влияние и в творчеството му като писател.
Влечението към морето и пътуванията към далечни земи се проявило ярко у Жул Верн, когато бил на 11 години.
Легендата разказва, че през 1839 година 11-годишният Жул Верн успял да се качи на тримачтов кораб с идеята да отплава за Индия и да се върне с коралова огърлица за братовчедката си Каролин Тронсън, в която бил влюбен. Корабът спрял първо в Памбьоф (Paimbœuf). Бащата му – Пиер Верн, адвокат по професия, успял да пристигне навреме и да свали хлапака от кораба. Палавникът обещал:
“Вече ще пътувам само във въображението си.”
Тази история е базирана на реална случка, но е украсена от първия биограф на Жул Верн – неговата племенница Маргерит (Marguerite Allotte de la Füye).
Жул Верн обичал да се шегува по-късно:
“Вероятно съм роден за моряк и сега всеки ден съжалявам, че морската ми кариера не потръгна в детството ми”.
Самият Жул Верн споделя в “Souvenirs d’enfance et de jeunesse”, че като малък се е качил тайно на платноходка без знанието на капитана.