Майката на Наталия Гончарова била неземна красавица

Знаете ли, че…

Наталия Ивановна Гончарова, по баща Загряжская, е майка на известната съпруга на Пушкин – Наталия Николаевна Гончарова. В историята майката Наталия остава като строга жена, която не се разбира твърде много с известната си дъщеря, а най-голямата й вина може би е, че не е одобрявала брака на щерка си с известния руски поет. Първото предложение за брак от Пушкин е отхвърлено, едва по-късно при второто предложение майката се съгласява. Върху майката историята хвърля и вина, че не е харесвала достатъчно много Пушкин и го е намирала за неблагонадежден брачен партньор.

Предисторията на майката Наталия обаче е доста по-свежа и няма нищо общо с хладния й образ, с който я запомнят поколенията.

ВИЖТЕ ОЩЕ

„Одисея“ и битката за морските пътища: Как контролирането на тесен воден път до Троя промени историята?

преди един ден

1.3k

Странни зверове, космати жени и никакво вино: животът на края на света през Древността

преди 2 дни

1.2k

Наталия Ивановна Загряжская била неземна красавица. Красотата явно се е предавала по женска линия в рода им. Тя я предала на красивата Наталия – съпруга на Пушкин, а я приела от своята майка – Еуфрозиния Улрика фон Липхарт (1761-1791) – палавата, красива аристократка, която зарязва своя съпруг – барон Мориц фон Поссе, след като среща на един панаир дядото на Наталия Гончарова – Иван Александрович Загряжский (1747—1807), двамата се влюбват и бягат заедно. Иван Загряжский вече имал законна съпруга –
Александра Степановна Алексеева.

Наталия Ивановна Загряжская е родена 22 октомври 1785 година. Майка й, Еуфрозиния Улрика фон Липхарт, забременява и влюбеният Иван Загряжский я води в семейното си имение Ярополец, където живее законната му съпруга и техните деца. Жена му приема възникналата ситуация и по-късно след смъртта на Еуфрозиния, се грижи за Наталия като за свое дете, а по-големите й полусестри цял живот й помагат. Самата Наталия наричала законната съпруга на баща си: „матушка Александра Степановна“ („майчица Александра Степановна“).

За тази странна ситуация в имението Ярополец разказва в своя книга Александра Петровна Арапова – дъщеря на Наталия Гончарова от втория й брак.

По-късно  „матушка Александра Степановна“ се мести в Санкт Петербург с трите момичета – двете си дъщери Екатерина и София и детето на мъжа си Наталия.

Придворни дами

В началото на XIX век Екатерина, София и Наталия стават придворни дами – фрейлини. Фрейлина е звание на младша придворна дама в руския царски двор, навлязло след управлението на Петър Велики. Дава се на представителки от знатни дворянски семейства. Те влизат в свитата на руската царица и великите княгини.

Трите сестри били приети за фрейлини на руска царица Елизавета Алексеевна (1779-1826), която била баденска принцеса и след това става съпруга на руския цар Александър I.

Истинското й име е Луиза Мария Августа фон Баден. Тя е дъщеря на германския принц Карл Лудвиг фон Баден и Амалия фон Хесен-Дармщат.

Екатерина (1779—1842) останала дълги години като придворна дама в двореца и винаги помагала на по-малката си полусестра Наталия и на нейните дъщери. Ползвала се с уважението на царския двор.

Нямала свои деца, но взела под крилото си своята най-малка племенница – Наталия, съпругата на Пушкин. Наричала я „дъщерята на сърцето ми“. Била кръстница на всички деца на руския поет.

София (1778—1851) се жени за Ксавие дьо Местр, савойски аристократ, руски военен, художник и писател от френски произход.

Той е брат на Жозеф дьо Местр, савойски философ, един от основоположниците на съвременния консерватизъм.

Ксавие дьо Местр обичал да рисува. Той е художникът на портрета на майката на Пушкин.

Най-малката дъщеря на Иван Загряжский – Наталия, била най-красива.

Когато станала придворна дама на руската царица, тази красота не останала незабелязана в двореца. А това й донесло доста неприятности, които променили бързо живота й.

Неподходящият обожател

Красотата на Наталия привлякла веднага вниманието на игривия Алексей Яковлевич Охотников (1780-1807). Той бил от дворянско семейство. Млад, красив и харизматичен.

Охотников се увлякал по младата и красива Наталия. Това увлечение обаче не се приело добре. Наталия била придворна дама, а Охотников – фаворит на Елизавета Алексеевна. В историята остава като любовника на руската царица. Смята се, че втората й дъщеря всъщност е от него.

Връзката на Охотников и руската царица започва около 1803 година. Елизавета е красива, мила, благородна, но не среща добро отношение от съпруга си, който имал извънбрачни връзки. Александър I поддържал дългогодишна любовна връзка с полската принцеса Мария Наришкина, която продължила повече от 15 години.

Всъщност когато се женят Елизавета и Александър, те са били съвсем млади. Тя е била на 14 години, а той – на 15 години.

Царица Елизавета първо намерила утешение в любовта с Адам Чарторийски, а след това в младия и наперен щабскапитан Алексей Охотников. През ноември 1806 г. ражда момиченце, за което се смята, че е плод на отношенията й с Охотников. Детенцето умира след няколко месеца.

Докато е любовник на царицата, Охотников обаче бил много пленен и от красивата й придворна дама Наталия. А това не било добре. В такива случаи се действа бързо и се отстранява всяка конкуренция.

Красавицата Наталия била набързо омъжена. Това се случва на 27 януари 1807 година. На сватбата дошло цялото царско семейство.

Три дни след тази бърза женитба, на 30 януари 1807 година е извършено покушение срещу Охотников и той загива. Смята се, че може да е поръчано от Александър I.

Сватбата и съдбата на Наталия Ивановна Гончарова

Наталия е омъжена за Николай Афанасевич Гончаров (1787—1865). Той бил дворянин и единствен син на собственика на известна хартиена фабрика.

Женихът Николай бил умен. Получил отлично образование. Прекрасно владеел френски, английски и немски език. Пишел стихове. Свирел на цигулка и виолончело. Негов гувернант бил швейцарският учител Давид Иванович дьо Будри (Давид Марат), който всъщност е по-малкият брат на Жан-Пол Марат, едно от значимите имена от Великата френска революция.

Николай и Наталия имат 7 деца – Дмитрий, Екатерина, Иван, Александра, Наталия, Сергей, София. Най-малката умира рано.

Николай Гончаров пада от кон и напълно се променя. Пропива се и всички грижи около домакинството падат върху плещите на съпругата му.

Някогашната красавица Наталия се превръща в прагматична и сурова жена, която се държи строго с децата, държи на доброто им образование и да влязат в обществото, търси им подходящи женихи, но не оценява високо кандидата за третата си дъщеря – Александър Пушкин, макар че самият той вече е известно име. Успява обаче да предаде красотата си на дъщерите си и на внучките си, които също като нея се славят с красотата си.

Наталия Гончарова-Пушкина бленява сърцето не само на най-големия руски поет, но има и много обожатели, сред които и руския цар.

Внучката Мария Пушкина пък е прототип на известната Ана Каренина от великия роман на Лев Толстойн.

Наталия Ивановна Гончарова умира на 2 август 1848 година на 62-годишна възраст.