Пътеписи от Неапол
Избрахме Неапол за Коледа 2017. Разбрахме, че там Коледа има своето очарование най-вече с майсторските направени рождественски ясли, които се продават на една малка уличка в историческия център. След това започнахме да трупаме и още интересни истории за Коледа в Неапол и така стана много примамлива дестинация за тези празници. Отделно отдавна искахме семейно да посетим Помпей и Херкулан.
За Неапол изчетох много. Цели четири пътеводителя, много статии, блогове, коментари в Tripadvisor. Изгледах и много туристически и документални филми. Всички признаваха богатата му история и много забележителности, но вечно се прокрадваше или направо се казваше да се внимава в този град. Дори известен съставител на пътеводители съветваше да не се спи в Неапол, а в Соренто и съответно масово американските туристи пишеха, че следват едно към едно съвета му. Общо впечатление не мога да опиша, защото Неапол е много разнолик. Но където и да бяхме, не ми се стори чак толкова чудовишно страшно, а дори леко навлязохме в „страшния“ Испански квартал. Най-неприятно и изнервено е движението. Направо е лудо. Районът около коледната уличка „Свети Григорий Арменски“ беше много живописен и очарователен. Богатият Вомеро пък ме плени и усещах някакво френско влияние. В Испанския квартал очаквах да се уплаша от нещо, но валеше много силен дъжд и може би и затова не успях. Но пък много се усеща разликата между някои по-богати райони и след това по-бедните, а малко по-късно – отново богати улици със скъпи магазини. Това, което мога да кажа за Неапол е, че не ми стигна изобщо времето да видя и една малка част от това, което има в този град с богата история и култура. На 25 декември се разхождахме по коледната уличка. Послед един ден посветихме на Националния архелогически музей, а след това и още един, за да разгледаме манастира музей Сан Мартино, да видим Неапол отгоре, да разгледаме Вомеро, да се спуснем към Испанския квартал и да отидем до Piazza del Plebiscito. Валеше силно и беше студено. Това ни попречи да видим и още забележителности, но и малкото, което видяхме, ни кара да си мечтаем отново да се върнем там и да продължим разходките си. Има го онова небрежно очарование на Италия – вървиш и всеки метър и достоен за снимка: я арт мизерийка, я уютно местенце, я простряно бельо и изведнъж нещо величествено, пред което онемяваш.
