Един самоуверен мъж, който не се притеснява да спечели сърцето на една умна и красива млада дама
Петко Каравелов (1843-1903), един от най-известните български политици след Освобождението и брат на писателя ни Любен Каравелов, три пъти предлагал брак на изисканата и образова русенка Екатерина Великова Пенева, позната по-късно като Екатерина Каравелова (1860-1947). Нейните откази не го отказват, а с постоянство и плам успява да я спечели за своя съпруга.
Месеци след Освобождението на България младата Екатерина точно се е завърнала в родния Русчук след дълго обучение в Русия, където заминава на 10-годишна възраст. Завършила е с отличие в Москва, живяла е в дома на руски аристократи, роднини на писателя Михаил Лермонтов. Общувала е с изключителни жени – една от първите химички на Русия – Юлия Лермонтова и с математичката София Ковалевска. Това приятелство я кара да мечтае да постигне много. Иска да учи медицина в Санкт Петербург. Завръща се в Родината си на 12 август 1878 г. Малко преди да навърши 18 години става учителка в родния си град. Преподава различни предмети и няколко езика – руски, френски и немски.
Каравелов познава красивата Екатерина още от Москва, където той е бил студент по история и право в Московския университет. Виждали са се няколко пъти покрай общи приятели. Той е със 17 години по-голям от нея. Месец след като Катя се е върнала в България, Петко й изпраща писмо, с което я кани за учителка във Видин, където той е назначен за вицегубернатор. Младата госпожица не отговаря на поканата. Това не спира обаче целеустремения Каравелов. През есента на 1878 г. той я посещава в дома й в Русе. Докато е в града, минава често да я види. Преди да заминие за Търново, където е получил ново назначение като вицегубернатор, Каравелов прави първото си брачно предложение на красивата русенка, но самоуверено Екатерина му отговаря, че не мисли за сватба докато не завърши Медцинската академия. Този отказ явно доста накърнява мъжкото му самочувствие, защото си тръгва ядосан.
Второто предложение от Петко Каравелов към младата учителка е от 21 януари 1879 г. Той отново е в Русе, където е починал брат му Любен. Посещава Екатерина у дома й. Подхвърля й, че Медицинската академия в Петербург е затворена, но госпожицата пак има ясен отговор, че докато навърши необходимите години, университетът ще отвори. Двамата дълго си говорят за книги. Петко е много образован и начетен и още в Москва се е носела славата му на умен пламенен българин. Препоръчва й интересни автори. Последната вечер преди да потегли за Търново отново повторя предложението си да се оженят. Екатерина му припомня отказа си от есента и какъв е мотивът й – бленувала да учи медицина в Санкпетербург, където по това време живеела Юлия Лермонтова, а в дома й била и математичката София Ковалеска. Този отказ още повече натъжава Каравелов. По-късно обаче й изпраща като подарък книги, сред които и „Книга на песните“, поетичен сборник от Хайнрих Хайне, на който била изписана датата 21.1.1879 г. – напомняне за неприятната раздяла след втория отказ.
С третото предложение за брак Петко Каравелов вече търпи голям успех. На 4 октомври 1879 г. Екатерина без да разбере как вече е официална негова годеница. В месеците между януари и октомври се случва какво ли не на младата жена. Посещава я влюбена в Каравелов дама – братовчедка на Стамболов, получава безумни предложения за женитба от всякакви русенски ергени, които умеят само да сричат и смятат, че й правят чест с ухажването си. В същото време Каравелов пленява сърцата на много българи, държи пламенни речи и е избран за русенски депутат в Първото обикновено събрание. Петко Каравелов отново посещава всеки ден своята възлюбена и й показва, че няма да се откаже да я спечели. Този път я кара да му обещае, че няма да се омъжи за никой друг и Екатерина без да се усети му дава такава клетва. Така става само негова и четири месеца по-късно вече е госпожа Каравелова. Сватбата е на 13 януари 1880 г.
Дъщерите на Екатерина и Петко Каравелов са Лора и Виола. Лора Каравелова е съпруга (втори брак) на поета Пейо Яворов, а Виола – съпруга (втори брак) на журналиста Йосиф Хербс.
