Как Храмът на Хефест в Атина е оцелял до наши дни?

Пътеписи от Гърция

Богът занаятчия Хефест и Атина Сръчната са пазителите на този величествен храм, застанал на зеления хълм в северозападната част на Древната Агора в Атина. Той се забелязва от всички страни на този стар пазар, където някога е имало много работилници и занаятчии, а днес е задължителна дестинация в туристическите обиколки из гръцката столица.

Храмът на Хефест прилича на Акропола, но е по-малък по размер. Много по-добре запазен е от своя известен съсед. Познат е още с името си Тезеон. Така се нарича и близкото кварталче. Същото име носи и спирката на метрото.

В храма са били разположени две бронзови статуи. Те са били на Атина и Хефест. Двете божества от храма – Хефест и Атина, са бдяли над занаятчиите в Древната Агора и са ги покровитествали.

За статуите в храма свидетелства Павзаний, древногръцки писател и пътешественик, автор на първия „пътеводител“ в историята на човечеството. Статуите били дело на големия древногръцки скулптор Алкамен, който ги изработва вероятно през 820-815 г. пр.н.е. Нищо не е достигнало до по-ново време от тях, но има теории как са изглеждали. За това съдим от спомените на Павзаний и Валерий Максим. При посещението си Павзаний се съсредоточил върху сините очи на Атина. Валерий Максим, латински писател и автор на сбирка от исторически анекдоти, разказва за чудесния начин как умело е бил скрит под дрехи физическият недъг на Хефест (той е бил куц).

В древногръцката митология Хефест е богът, който е покровител на огъня и на обработката на метала като ковач. Символът му е наковалня. Основният празник в чест на Хефест се наричал Хефестея, но точната дата не е известна. Смята се, че е бил през последния пролетен месец.

Аналог на Хефест в римската митология е Вулкан.

В храма се почитала и Атина. Тук тя е с прозвището си Атина Ергания (Сръчната) и е защитничка на всички занаяти в града.

Храмът на Хефест е най-впечатляващата и богато украсената постройка в Древната Агора. Има скулптури, фризове, внушителни колони от четирите си страни.

По богатство и украса някога е отстъпвал само на Партенона.

Скулптурите били сложни и натоварени с много символика.

Предполага се украсата е направена през 421 г. пр.н.е. Това, което е оцеляло до наши дни, е в лошо състояние.

След като храмът става църква, ревностните вярващи системно унищожавали главите на повечето фигури. Само тези, за които се е сметнало, че символизират силите на Злото (например Минотавъра), избегнали тази нелепа съдба, тъй като били идентифицирани със Сатаната.

Около Храма на Хефест са били засадени цветя, храсти и дървета, разказва Павзаний. Градината представлявала невероятна гледка.

Изграждането на Храма на Хефест поставя началото на т.н. Златен век, при който Атина бележи своя разцвет под управлението на Перикъл. Архитектът на този шедьовър е неизвестен. Това е първият храм в Атина, който е изграден от мрамор. Гледа към площада на Древната Агора, а също така има и прекрасна гледка към Акропола.

Строежът на храма започва през 449 г. пр.н.е. и приключва през 415 г. пр.н.е. Смята се, че изграждането на Храма на Хефест е продължило толкова дълго, защото в един момент майсторите, които са работили там, са преместени да градят Партенона.

Известно е, че западният фриз на Храма на Хефест е бил готов между 445-440 г. пр.н.е. Източният фриз, западният фронтон и някои промени в интериора на сградата са направени между 435-430 г. пр.н.е. През 421-415 г. пр.н.е. е завършен покривът и култовите изображения. След изграждането на Партенона, са внесени промени в първоналния план на Храма на Хефест. В по-новите етапи се усеща влиянието от величествената сграда в Акропола.

Храмът е изграден от мрамор. Размерите в посока север-юг са 13,708 метра, а в посока изток-запад – 31,776 метра. От късите страни (източната и западната) има по шест колони, а при дългите страни (северната и южната) колоните са 13 колони. Четирите ъглови колони се броят по два пъти. В храма има и вътрешна колонада, чийто дизайн е бил повлиян от този на Партенона.

Планът на сградата е типичен за древногръцките храмове. Повечето се градяли по стандартен модел. Сградата била правоъгълна. Около нея имало ред колони. Покривът бил триъгълен с фронтон. Влизало се през вход, изграден на едната тясна страна при портика. В храмовете нямоло арки, а колони с хоризонтални греди. Олтарите били открити и се ползвали за жертвоприношение. Целият храм стъпвал върху повдигната каменна платформа, наречена стилобат.

В Храма на Хефест има портик (пронаос), цела (главното централно помещение) и опистодом (симетричен портик зад целата). Всичко е обградено с колони, които се наричат перистил. В целата се поставяла най-важната култова статуя на божеството. За древногръцките храмове е характерно още да имат между 6 и 8 колони отпред и отзад и обикновено между 12 и 14 колони от двете страни. Големите храмове били с двойни колонади.

Портикът напомня на конструкцията в Атоловата колонада, която може да се види в съседство. Зад целата се поставял често заден портик (опистодом), който правел конструкцията по-симетрична.

ВИЖТЕ ОЩЕ

„Стъкленият“ гигант на ТУ Айндховен: Органът, който превръща музиката в инженерно изкуство

преди 3 дни

1.2k

Цял свят от вкусове под един покрив: гастрономическото приключение Down Town Gourmet Market в Айндховен

преди 4 дни

1.3k

Входът в повечето древногръцки храмове винаги е гледал на изток, т.е. в посоката, където изгрява слънцето. Идеята била първите слънчеви лъчи да могат да огряват статуята на божеството, което е поставено в него. По тази причина входният отвор се правел с голяма височина.

Храмовете нямали за цел да побират много поклонници. Тяхната роля била да подслоняват изображението на божеството. Хората можели да видят култовата статуя в слабоосветената цела, но религиозните ритуали обикновено се извършвали на олтари, разположени отвън, на фона на фасадата на храма, разказват авторите на „История на изкуството“ Х. У. Джансън и Антъни Джансън. По тази причина и екстериорът на сградата бил много важен и затова храмовете били богато украсени.

Древногръцките храмове били възприемани като земни домове на боговете. Те присъствали в тях чрез свещените статуи.

Храмът е в дорийски стил, но съдържа и елементи от йонийския ордер.

Двата портика са украсени с непрекъснат йонийски фриз.

Kолоните са в дорийски стил. Те се много по-семпли в сравнение с другите стилове – йонийски и коринтски. Дорийските колони имат вертикални канелюри (вдлъбнатини) по цялото протежение. На върха имат семпъл квадратен капител. Стилът е кръстен на дорийците. Развива се през VII в. пр.н.е. Дорийската колона представляваа вертикален цилиндър, по-широк в основата. Често я наричат мъжка, понеже се наблюдава в първия ред на храма. Смятало се, че понася по-големи тежести.

Декоративните скулптури са в два стила – дорийски и йонийски.

През 7 век храмът е бил превърнат в християнска църква, в която се почита св. Георги. Предполага се, че превръщането на храма в църква е една от основните причини той да бъде така добре запазен. Християните правят промени.

По време на османското владичество църквата се използвала само веднъж годишно – за празника на св. Георги. Последната литургия в храма се е осъществила на 21 февруари 1833 година по време на тържественото пристигане на крал Отон I в Гърция. Тогава Гърция вече е свободна държава.

На какво да обърнете внимание в Храма на Хефест?

– Дорийските колони;

– Фризовете;

– Таванът, който е добре запазен – над целата е дървен, а при колонадата е със свързващи мраморни греди и квадратни, вдлъбнати плочи. Този таван е един от най-сложните примери от тази епоха и е изучаван внимателно.

– От източната страна има изглед към вътрешността;

Хубави гледки

От Храма на Хефест има прекрасна гледка към Атоловата колонада, към Древната Агора и към Акропола. Ако застанете на подходящо място пред храма, можете да направите чудесни снимки към тези забележителности.

Хубави кадри към Храма на Хефест се правят от втория етаж на Атоловата колонада.

Макет на Храма на Хефест

В Атоловата колонада е разположен и макет на Храма на Хефест.

Можете да го видите как е изглеждал преди векове сред другите сгради в Древната Агора.

Макетът е поместен с изглед към самия Храм на Хефест. Намира се на втория етаж на Атоловата колонада.

Ресторант с гледка към Храма на Хефест

Ако решите да поспрете за обяд, преди да посетите Древната Агора, има чудесни ресторантчета на съседната уличка. Моят избор на ресторант беше повлиян най-вече от това да има хубава гледка.

Избрах този, от който спокойно се наслаждавахме на Храма на Хефест от нашата маса.

Сгради, вдъхновени от Храма на Хефест

Храмът на Хефест е послужил за модел или е вдъхновил много красиви сгради по света.

Шотландия, Единбург

Англия

САЩ

През 19 век започват да се строят сгради в дорийски стил. Използването му вече е натоварено със символика. В САЩ се свързва с републиканските добродетели. Когато сградите на митниците и банките са в такъв стил, трябва да се внуши идеята за липса на корупция. При протестантската църква посланието е за връщане към неопозорената ранна църква. Строгостта му е подходяща за библиотеки, а така също и за всички учреждения, които искат да спечелят доверие.

Щастливата съдба на Храма на Хефест

За разлика от много други постройки в Древната Агора и въобще от тази епоха, храмът на Хефест има сравнително щастлива съдба. Оцелял е при много земетресения и бедствия, които са поразили съседните сгради. Също така хората в известна степен са го пощадили и не са използвали материала от него за построяване на други сгради. Най-вероятно, защото е бил използван като църква дълго време. Наистина не можем да го видим в целия му блясък, защото е унищожена голяма част от неговата украса, но все пак е сравнително добре запазен и вдъхновява много постройки в по-ново време.

ПРОЧЕТЕТЕ ОЩЕ:

Да надникнем в реставрираната напълно Аталова колонада в Атина >>

На маса с гледка към Храма на Хефест >>

Макет на атинския Акропол ни пренася в Древна Гърция >>

изочници: „История на изкуството“, т. 1. Х. У. Джаксън, Антъни Джансън, Пътеводител на National Geographic „Гърция“,„История на световното изкуство от праисторията до XXI век“ – Антъни Мейсън, http://www.sacred-destinations.com/greece/athens-temple-of-hephaestus, Temple of Hephaestus, Athens (Janina K. Darling, Architecture of Greece, 191-94), Всеобщая история архитектуры. Том 2. Книга 1. Архитектура Древней Греции, http://www.greatbuildings.com/buildings/Temple_of_Hephaestus.html, http://ancient-greece.org/archaeology/agora.html, http://eng.travelogues.gr/tag.php?view=11609&page=3, , http://bezpolezno.info/_us/_userfiles/file/6.Scenografia.Drevna.Gyrcia.1.pdf, wikipedia – Temple_of_Hephaestus, Уикипедия – Дорийски стил, http://project.athens-agora.gr/index.php?view=ktirio&pid=19&lang_id=en