Гергьовден е един от най-тачените празници у нас. Според народните вярвания бележи началото на лятото.
Поговорката гласи:
“Св. Георги носи лятото, а Св. Димитър – зимата”.
След Гергьовден започва летният сезон в народния ни календар.
Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. Според преданията, той е бил безстрашен воин, загинал мъченически за християнската вяра.
Празникът е свързан с богата обредност, символизираща надеждите за щастлив живот.
На Гергьовден рано-рано всички жени отиват да берат билки, лековити треви и разбира се – гергьовче. Смята се, че билките, които се берат на Гергьовден, са много лековити. От зеленина се прави голям венец за здраве.
Жените са изпълнявали и интересен ритуал – търкаляли са се в гергьовската роса, за да бъдат здрави през цялата година. След това зеленината се слага на вратите, прозорците, из дома, за да се посрещне свети Георги.
Другият важен ритуал е гергьовденското агне – кръвната жертва за празника. Слага му се зелено венче на главата, пали му се свещичка, чете му се молитва. Ритуалът се извършва на източната страна на къщата, където изгрява слънцето и осветява земята. Кръвта се пази. После се излива в мравуняк. Това символизира желанието да се роят агънцата както мравките. Може да се излее и в реката – символ за берекет (“да върви всичко по вода”).
На трапезата задължително има агнешко, пита и жито. По селата са се правили общи празненства и цял ден са се виели гергьовски хора, водени от най-добрия овчар или от бременна жена, носеща в ръце зелено клонче. За здраве всички се мерят на кантар и се люлеят на гергьовски люлки. Люлките се правят на най-разлистените дървета. Вярва се, че така се пренасят растителните сили на дървото върху човека по време на пролетното събуждане. Песните са с любовни мотиви.
На Гергьовден има и много романтичен ритуал – гадаене на пръстени или китки. Свързан е с най-съкровените мечти на момите.
На Гергьовден има и много гадания. Повечето са свързани с времето – ако е дъжд, на добро е.
Ако на Гергьовден вали дъжд, годината ще е страшно плодородна, защото всяка капка от дъжда, е златна монета.
Има и за здраве, богатство и узнаване името на бъдещия любим на момата.
Гергьовден е обявен за Ден на храбростта и празник на Българската армия с указ на княз Александър I Батенберг. Той се чества от 1880 г.
На Гергьовден празнуват: Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо и др.
Честит празник!