Пътеписи от Италия
Фарнезкият Атлас, статуята на известния титан, който е наказан от Зевс да придържа небето, стои сякаш леко самотно. Отделен е от другите си събратя от известната колекция „Фарнезе“. Намира се в средата на Голямата зала в Националния археологически музей в Неапол.
Щом влязохме в тази зала, екскурзоводът ни ни приведе бързо през нея. Бързаше да ни покаже нещо уникално – слънчевият часовник, който все още работи точно. Погледът ми обаче постоянно се отклоняваше към другия шедьовър в тази зала – Атлас. Още преди да посетим музея, един елемент беше ме привлякъл в снимките, които разглеждах за статуята – небесната сфера. Точно около тази сфера са най-любопитните загадки, които изкушават много научни умове в наше време.
Представяте ли си, че в тази статуя може да е закодирана много по-голяма научна информация за небето и звездите и как са ги виждали древните, отколкото само да се радваме на красивата скулптура.
Ако посетите музея някой ден, отделете време за Фарнезкия Атлас и се вгледайте в небесната сфера. И вие дайте своя принос в загадката, която мъчи мнозина:
Дали в тази сфера не е изобразен отдавна загубеният звезден каталог на древногръцкия астроном Хипарх?
Впечатляващата статуя на Атлас
Впечатляващата статуя на титана Атлас, приведен под тежестта на небесната сфера, се намира в средата на Голямата зала със слънчевия часовник в Националния археологически музей в Неапол. Атлас е приклекнал, а върху мускулестите му рамене е положено небесното кълбо. Титанът от древногръцките митове изтърпява наказанието от Зевс да крепи небето.
Статуята е римска от 2 век, но е копие на по-стара елинистична скулптура. Висока е 2 метра, а небесната сфера е 65 сантиметра.
Името „Фарнезки Атлас“ идва от фамилията на притежателите на статуята – богатото италианско семейство Фарнезе, които са притежавали ценна колекция от древни скулптури, изложени сега в археологическия музей в Неапол. В началото на 16 век „Атлас“ е станал собственост на кардинал Александро Фарнезе, който е известен колекционер. Скулптурата е била изложена във вила Фарнезе.
Скулптурата е препратка към древногръцката митология и показва как титанът Атлас крепи небето, а звездната сфера препредава знанията, които древните учени са имали за небето.
Има ли връзка между Фарнезкия Атлас и изгубения звезден каталог на Хипарх?
Учени смятат, че на небесната сфера от Фарнезкия Атлас виждаме най-старото оцеляло изображение на небето. Така са го виждали в Древността и затова тази статуя е още по-ценна, защото разкрива древногръцкото и римското астрономическо познание. Показани са 41 (според някои източници 42) съзвездия от познатите в Древна Гърция 48 съзвездия, за които споменава египетският астроном Птоломей. Сред изобразените са: Овен, Лебед, Херкулес.
През 2005 г. на среща на Американското астрономическо общество в Сан Диего, Калифорния, д-р Брадли Е. Шефер, професор по физика в Държавния университет в Луизиана, представя анализ, че небесната сфера от Фарнезкия Атлас е вдъхновена от отдавна загубения звезден каталог на Хипарх, за когото също научаваме от Птоломей. Подобно предположение за връзката между небесната сфера от статуята и звезден каталог на Хипарх прави преди време и Георг Тиле (1898 г.).
„Атинската школа“
Рафаело
Съзвездията са доста подробни и д-р Шефер ги смята за научно точни. Според него, тези съзвездия съответстват на това къде биха се появили по времето на Хипарх (190 г. пр.н.е.-120 г. пр. н.е.). Той прави своя звезден каталог през 129 г. пр.н. Д-р Шефер заключава, че статуята се основава именно на този загубен звезден каталог на Хипарх, древногръцки астроном, географ и математик от II век пр.н.е.. Заключенията на д-р Шефер са след това често оспорвани. Други учени смятат, че скулптурата е все пак произведение на изкуството и като такова няма за цел да представя точно нещата. Ролята на твореца не е да бъде нито изобретател, нито научен докладчик. Поставя се и въпросът дали статуята е точно копие или римският автор е внесъл нова информация за небето. И все пак анализът на д-р Шефер внесе в научните и кулурните среди интересен поглед за вникване в детайлите на статуята и още по-интересна тема за дискусия.
Намесва се и още един интересен довод в подкрепа на стила на скулптора. Той е предал с голямо майсторство мускулите на титана Атлас. Съобразил е как ще отреагира на напрежението едно тяло при голяма тежест. Затова стилът на работата му говори за прецизност. Това веднага поставя въпроса защо да не е приложил същата точност и при изобразяване на небесната сфера и тя действително да показва звездния каталог.
Mитът за Атлас
Атлас, наричан също така и Атлант, е титан от древногръцката митология. Той е от титаните от второто поколение, син на Япет и океанидата Климена, брат на Прометей. Отличава се с голяма сила. Той е един от титаните, наказан от Зевс да крепи на раменете си небето, защото участвал в бунта на титаните срещу боговете. Наказанието му е да крепи небето на Запад, в близост до градините на хесперидите, затова океанът там получил името Атлантически.
Един от митовете разказва как Атлас искал да помогне на Херкулес да откраде ябълките от хесперидите. Хесперидите са пазителките на златните ябълки. В древногръцката митология са нимфи, дъщери на титана Атлант и нимфата Хесперида.
Фредерик Лейтън
Освен, че Атлас искал да помогне на Херкулес да открадне ябълките, той искал и да свали товара на небето от плещите си. Помолил Херкулес да подържи небето за малко, а той да открадне ябълките вместо него, а те били пазени от многоглав змей и било трудна задача. След като се върнал с ябълките, Атлас не искал отново да поеме товара си. Наложило се Херкулес да си послужи с измама, за да се отърве от огромната тежест. Така Атлас продължил да крепи небесния свод, докато боговете и титаните не се помирили.
Персей и Атлас
![Персей Luiclemens at English Wikipedia [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0) or GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2018/03/1024px-Perseo_in_Villa_San_Marco_Stabiae-e1520339738761.jpg)
Luiclemens at English Wikipedia [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0) or GFDL (http://www.gnu.org/copyleft/fdl.html)], via Wikimedia Commons
Друга легенда обаче ни представя Атлас под по-различен ъгъл.
Героят от древногръцките митове Персей, който се прославя с много подвизи, най-известния от които е убийството на горгона Медуза, превръща Атлас в камък.
Във владенията на Атлас имало прекрасни градини. В тях растяло дърво със златни клони и листа. Ябълките, които зреели по него, също били златни. Атлас пазел като зеницата на окото си ги пазел титанът. Те били най-голямото му съкровище. Но Атлас имал един страх. Богинята Темида му била предсказала, че един ден при него ще дойде син на Зевс и ще похити златните ябълки. Направил всичко възможно, за да предпази златното дърво – изградил висока ограда, а за страж поставил дракон, който бълвал огън. Никой чуждоземец не смеел да припари до неговите владения. Но предсказанието, което трябвало да се случи, наистина се случило. Долетял на крилатите си сандали Персей и се обърнал към Атлас с приветливи думи:
О, Атласе, приеми ме като гост в дома си. Аз съм Персей, синът на Зевс, който уби горгоната Медуза. Позволи ми да си отдъхна при теб след този мой велик подвиг.
Изплашен от предсказанието на Темида, Атлас отвърнал грубо:
Махай се от тук! Няма да ти помогнат приказките за твоя велик подвиг и за това, че си син на Гръмовержеца.
Персей сам си тръгнал, но бил изпълнен с гняв. Казал:
Добре, Атласе, гониш ме! Но въпреки това приеми от мен този дар!
В този момент извадил от торбата главата на Медуза. Отвърнал поглед от нея и я показал на Атлас. Титатът веднага се превърнал в планина. Брадата и косите му станали гъсти гори, ръцете и плещите – стръмни скали, а главата – във връх на планината, който стигал високо в небето.
Оттогава Атлас крепи целия небесен свод и всичките съзвездия, гласи легендата за подвизите на Персей.
Загадката остава
Фарнезкият Атлас стои самотно в Голяма зала на Националния археологически музей в Неапол. Не е при Фарнезкия Херкулес и Фарнезкия бик – най-известните статуи в тази колекция на богата фамилия. Ако се прави класация на творбите, които са включени в нея, Фарнезкият Херкулес несъмнено държи първенство по популярност. Може би леко незаслужено Фарнезкият бик му отстъпва първенството, макар че се радва на факта, че е най-голямата скулптурна композиция достигнала от Древността до наши дни. Третото място вероятно ще се заеме от Фарнезкия Атлас, който е също така удивителен шедьовър, но в себе си крие и голямата загадка дали върху небесната сфера не е изобразено онова, което търсят векове наред много учени -звездния каталог на един от големите умове в Древността – астронома Хипарх.
Фоторазходка
около Фарнезкия Атлас
декември 2017 г.
http://www.electrummagazine.com/2016/09/the-farnese-atlas/
https://en.wikipedia.org/wiki/Farnese_Atlas
http://www.phys.lsu.edu/farnese/JHAFarneseProofs.pdf
https://bg.wikipedia.org/wiki/Клавдий_Птолемей
https://bg.wikipedia.org/wiki/Хипарх
https://en.wikipedia.org/wiki/Hipparchus
https://bg.wikipedia.org/wiki/Персей
