Пътеписи от Италия
„Мраморната планина“ – така наричат тази огромна скулптурна група, позната като Фарнезкия бик. Размерите са наистина внушителни, сюжетът е разтърсващ, а разходката около творбата разкрива изключително майсторство.
След като разгледахме Фарнезкия Херкулес, наричан още Супер Херкулес, с нашия екскурзовод от Националния археологически музей в Неапол се отправихме точно в срещуположната част на залата, където беше разположенен Фарнезкият бик. Гидът ни разказа историята на тази скулптура и легендата за Дирке, Антиопа и нейните синове. Показа ни интересни детайли, на които да обърнем внимание.
История на Фарнезкия бик
Бикът от колекцията на богатата италианска фамилия Фарнезе е една от най-впечатляващите скулптури, оцелели от Древността до наши дни. Удивителна е цялата сложна композиция, размерът й, а така също, че е направена само от едно огромно парче мрамор.
Микеланджело е имал големи планове и под негово ръководство са се извървали реконструкциите на скулптурната композиция.
Фарнезкият бик е открит през 1545 година в Баните на Каракала.
![Термите на Каракала By Agnete (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons](https://danybon.com/wp-content/uploads/2018/02/1024px-Rom_Caracalla-Thermen_von_Süden-e1518526945806.jpg)
By Agnete (Own work) [CC BY-SA 3.0 (https://creativecommons.org/licenses/by-sa/3.0)], via Wikimedia Commons
Това е станало по време на разкопки, поръчани от Павел III (Александър Фарнезе, 1468-1549), който е папа от 1534 до 1549 г.
Година по-късно е открит и великолепният Фарнезки Херкулес.
Фарнезкият бик е бил изложен в Палацо Фарнезе.
художник: Джузепе Васи
Това е един от най-известните и забележителни дворци в Рим, поръчан от Александър Фарнезе. За неговото изграждане са ангажирани най-великите творци от тази епоха, сред които и Микеланджело.
Славата на Фарнезкия бик се разпространява надалече и достига до френския двор. Кралят Слънце – Луи XIV, се заитригува, иска да го купи и отправя оферта, но тя е отхвърлена.
източник: Уикипедия
Фарнезкият бик е наследен от Изабела Фарнезе (1692-1766), която се омъжва за испанския крал Филип V. Тя остава единствената наследничка на богатата фамилия Фарнезе и наследява имуществото и земите им. Скулптурата е била транспортирана до Неапол, където упралява синът на Изабела Фарнезе – Карл VII, който по-късно става също испански крал под името Карлос III. Фарнезкият бик остава в Неапол, а през 1826 г. е изложен в Националния археологически музей на града, където се намира и в наше време.
Легендата
Колосалната мраморна скулптурна група пресъздава мита за наказанието на Дирка от синовете на Антиопа.
Антиопа била дъщеря на царя на Тива Никтей и Поликсо. Нейната красота привлякла Зевс.
художник: Антоан Вато
Зевс приел образа на сатир и я изнасилил.
Антиопа забременяла от Зевс и заради срама избягала от Тива чак в Сикион, където станала съпруга на цар Епопей.
Цар Никтей и брат му Лик атакували Сикион и убили Епопей. Върнали си красивата Антиопа. На път за дома си, тя родила близнаците Амфион и Зет – земните деца на Зевс. Според някои източници, Амфион бил син на Зевс, а Зет – на Епопей. Децата били отгледани от пастир.
На смъртния си одър цар Никтей повелил дъщеря му да живее при брат му Лик. Дирка, съпругата на Лик, се държала много лошо с Антиопа, защото й завиждала за красотата й. Третирала я като робиня.
Антиопа избягала в планината и там срещнала синове си Амфион и Зет, но не ги познала. През това време отмъстителната Дирка дошла да празнува празника на бог Дионис и виното. Накарала близнаците да вържат Антиопа на един биг и да я влачат до смърт. Тогава се намесил старият пастир (според някои източници – самият Зевс), който им казал какъв е техният произход. Амфион и Зет вързали Дирке за бика, за да й отмъстят за всички злини, които сторила на майка им.
Точно този момент с вързаната Дирке е запечатан в мраморната скулптурна група.
Какво изобразява скулптурата?
Сюжетът показва как е изтезавана Дирка, която е завързана за бика. До нея са двамата братя Амфион и Зет, които отмъщават за лошото отношение към майка им. Има и други фигури – куче, други животни, втора женска фигура, която представлява Антиопа.
На преден план се отличава падналата фигура е на Дирка, която трябва да понесе наказанието си.
От двете страни на Дирка са двамата братя, синове на Антиопа, които ще я вържат за бика.
Бикът е точно над Дирка.
На заден план стои изправена Антиопа.
В скулптурната композиция има още много други елементи – животинки, растителност.
Кой е творецът?
Творецът е неизвестен, а също така има и още по-големи неясноти – дали е оригинална скулптура, дали е копие от периода на Юлиево-Клавдиевата династия (27 г. пр.н.е – 68 г. от н.е.) или е реплика от времето на Северите (193 до 235 г.).
Римският учен Плиний Стари (23-79 г. от н.е.) описва скулптура с подобен сюжет.
въображаем портрет от 19 век
източник: Уикипедия
Точно този текст дава повод първоначално да се смята, че творбата е дело на Аполоний Тралейски и неговия брат Тауриско, които работят на остров Родос. Според тази версия, статуята е създадена във 2 век пр.н.е. Направена е от голям мраморен блок. Творбата е пренесена до Рим, където била част от колекцията на Гай Азиний Полион, римски политик, историк и поет.
творба от 1899 г.
източник: Уикипедия
Според друга хипотеза обаче Плиний Стари описва съвсем различна скулптура. Защитниците на тази версия смятат, че творбата е създадена специално за Баните на Каракала.
художник: Лорънс Алма-Тадема
Като доказателства прилагат изработката – космите по бика, острите гънки по дрехите на Антиопа и носа на Дирка. Според тях това е работа от времето на Северите и по-конкретно – около 3 век.
Но веднага следва и контрааргумент в полза на първата версия и колекцията на Гай Азиний Полион. Учени твърдят, че оригиналната версия е била разположена в близките градини – Хорти Асиниани (Horti Asiniani), които били притежавани от семейството на Полион, и ако е поръчано копие за Баните на Каракала, това означава, че двете творби са били в изключителна близост една до друга.
Размери
Мраморският скулптурен комплекс е висок около 3,70 м. Изработен е от един блок мрамор с основа с размери 2.95 × 3.00 м. Тежи 24 тона.
Реконструкции
През 16 век скулптурната група претърпява значителни реконструкции. Микеланджело планирал да я използва за фонтан в центъра на градината между Палацо Фарнезе и Вила Фарнезина. Проучвания в наше време сочат, че той е бил на прав път. Най-вероятно някога тази творба наистина е била предназначена да бъде в средата на водно съоръжение.
Фарнезкият бик през погледа на Роселини
Великият италиански режисьор Роберно Роселини запечатва в своя шедьовър „Пътуване в Италия“ (Viaggio in Italia) от 1954 г. кадри с Фарнезкия бик.
кадър от филма „Пътуване в Италия“, 1954
В главната роля е красивата актриса Ингрид Бергман, която в този период е съпруга на Роселини. Тя се разхожда из Националния археологически музей. Наема екскурзовод, който й разказва историята на музея и заедно спират при най-ценните статуи.
кадър от филма „Пътуване в Италия“, 1954
В края на обиколката първо разглеждат Фарнезкия Херкулес, а след това за финал са при внушителния Фарнезки бик.
Разходка с нашия гид около Фарнезкия бик
Легендата за Дирке, Антиопа и синовете й и историята за откриването на Фарнезкия бик, които ни разказа нашият екскурзовод много ни впечатлиха. На място до такава творба човек може да усети с огромна мощ посланията и на мита, и на скулптурата. Гидът ни, който по образование и професия беше археолог, знаеше много и ни разкриваше дори тайни, които никъде не можехме да прочетем. Оценяваме много как ни показваше винаги нещо различно, което без помощта на професионалист, нямаше как да знаем, научим или видим.
При Фарнезкия бик се задържахме по-дълго тъй като имаше много какво да се обсъди и види. Вгледахме се в различни детайлчета.
Дори и в едни ивички по творбата, проследихме показалеца на гида ни, с който ни показваше накъде вървят и после ни поясни, че тази статуя е била предназначена най-вероятно за фонтан, тъй като по нея е текла вода.
След това ни помоли да се обърнем към Херкулес, да огледаме отново и Фарнезкия бик и да споделим коя скулптура повече ни харесва. Въпросът всъщност не е никак лесен. И двете творби предизвикват огромно възхищение и задължително трябва да се видят.
Херкулес сякаш си е спечелил по-голяма слава в нашето съвремие и образът на героя от древногръцките митове обикновено се свързва точно с тази творба.
Фарнезкият бик незаслужено все още не е достатъчно познат. Около неговата изработка витаят много въпросителни, водят се ожесточени научни спорове към коя епоха принадлежи и дали е оригинал или копие, но въпреки това майсторството на твореца, посланията от легендата и внушителните размери на скулптурата заслужават много голямо внимание и изучаване.
Фоторазходка около Фарнезкия бик
декември 2017 г.
Национален археологически музей в Неапол
