Пътеписи от България
Горещият юлски уикенд се превърна в приятна фамилна почивка в Кюстендил. Съчетахме изкуство, спа развлечения и много вкусна храна. Поводът всъщност беше рожденият ден на баща ми, който е роден на 9 юни, но заедна с мама искаха да ни съберат някъде заедно извън София. Отложихме пътуването за началото на юли, тъй като големият ми син Ники имаше “файнъли” в Американския колеж и се съобразихме с датите на изпитите му.
Още щом слязохме от магистралата и поехме по пътя към града, ни допадна много природата, зеленината и спокойствието. Приятно бяхме изненадани и като влязохме в Кюстендил.
Оказа, че много бързо пристигнахме в хотела и имаше още време до настаняването. Преди да направим нашата разходка из Кюстендил, поспрях в лоби бара за освежаващо фрапе.
За обяд се избрахме ресторант в близост до художествената галерия. Той се намираше в семейно хотелче. Нямаше много посетители, но менюто, обслужването и храната ни допаднаха. Тиквичките по гръцки бяха много вкусни.
В сравнение със столичните ресторанти цените бяха по-ниски, но това не беше за сметка на качеството.
Всичко, което си поръчахме, беше приготвено на момента и беше много вкусно.
Посещавах Кюстендил за първи път и задължителната ни спирка беше художествената галерия на Владимир Димитров-Майстора.
Посрещнаха ни две мили дами, а залите на галерията бяха прохладни и уютни. В началото ни предложиха да изгледаме 15-минутен филм за Майстора, а след това ни обясниха в какъв ред да започне нашата обиколка из галерията.
Филмът ни помогна много да разберем творчеството на големия български художник. Всеки е виждал известните му картини с красивите българки, които са поставили внимателно ръце над утробата си – препратка към грижата за плодовете на природата или за дечицата.
Чертите на българските момичета и жени в картините на Майстора излъчват едновременно нежност и решителност. Изпъстрени са с цветовете на българската земя, които се виждат в плодовете или в носиите им.
Ако се вгледате, ще видите, че картините не са подписани. Стана ни интересно защо и зададохме този въпрос на дамите в галерията. Владимир Димитров-Майстора рядко е подписвал картините си и не е слагал дати. Смятал е, че е важно изкуството, а не кой и кога го е правил.
Единствено военните му картини са с дати, тъй като имат и ролята да документират случващото се по време на войната. Малкият ми син Виктор и племенничката ми Ирина разглеждаха с интерес картините.
Иринка, която е от години един от “Младите репортери на БНТ”, реши да подготви статия за творчеството на Майстора и галерията и да я предложи за училищния вестник. Сама си събра още информация и задаваше интересни въпроси.
След като приключи посещението ни в галерията, се отправихме към нашия хотел. Беше съвсем наблизо. Стаята ни беше делукс – много просторна и с тераса.
Най-приятната почивка от престоя ни беше в СПА центъра. Водата в басейна беше 29-30 градуса. В следобедните часове в събота беше по-посещавано и имаше семейства с деца, но сутринта в неделя беше много спокойно и се насладихме на приятната и спокойна обстановка.
За вечеря в събота решихме да бъдем в ресторанта на хотела ни. Бяхме в градина до шадравана.
Моят избор на ястия беше:
– Бурата моцарела в пуканки от амарант
Обожавам моцарела и леко се притеснявах да не би да е твърде дръзко съчетанието с пуканки, но ми допадна. Беше интересно предложение.
– Пилешко филе в прошуто, поднесено с грилован артишок, пюре от грах, равиоли с рикота и спанак
Това ястие беше не само красиво, но и изключително вкусно.
– Милфьой с печени кори с орехи, домашен крем и френски макарон
За десерта се доверих на нашия сервитьор. Благодарна съм му за това предложение. Когато се върна някой ден отново в Кюстендил, това ще е ястието, което ще искам да пробвам отново.
Всичко, което поръчахме, беше изключително вкусно и красиво поднесено. Сервитьорът ни беше много мил и чаровно отговаряше на въпросите ни за менюто, за ресторанта, за хотела и за града.
У нас Вики е спецът по суфлетата и винаги ги пробва, където се предлагат. И тук беше високо оценено.
За избора на вино винаги се доверявам на съпруга ми. Избра бяло вино, което чудесно подхождаше на ястията и беше освежаващо за топлата юлска вечер.
Докато вечеряхме, в хотела пристигна огромна група азиатски туристи, които снимаха всичко с интерес. Напоследък доста често идвали азиатски туристи и при обиколките си из Европа или България, отсядали и в Кюстендил. В хотела имаше и други чужденци – основно руснаци и македонци.
Закуската беше богата.
И вкусна.
Имаше за всекиго по нещо интересно.
А дори и чаша шампанско за приятен старт на деня.
Отново избрахме същата маса, на която бяхме за вечеря.
Така че можехме да се насладим на зеленината и шадравана и през деня.
За обяд бяхме в арт клуба на хотела.
Изисканата обстановка и колекцията от скъпи коняци пренася посетителите в епохата на Чърчил.
Отново ни обслужваше сервитьорът от вечеря, който ни даваше чудесни препоръки.
Този път ни разказа и за колекцията от коняци.
Отново му се доверих при избора на ястия.
Денят беше отново горещ и аз избрах гаспачо.
Интересни бяха и магданозените кюфтенца, които много допаднаха на сестра ми.
Мога да се лиша от много ястия, но в хубави ресторанти не пропускам да опитам десертите. Този път се спрях на тортата с маскарпоне с орехи и карамел.
По отношение на сладкото, Вики е същият като мен. Освен суфле, обожава и крем брюле и имаше повод да го пробва и в Кюстендил.
Краткото ни бягство от горещините в София в посока Кюстендил се оказа чудесно решение. От нас до хотела беше около час и половина. Маршрутът е лесен, а след магистралата – природата очарова. Високите температури ни попречиха да разгледаме всички забележителности, но това ще е повод за ново посещение в града.
Майка ми и баща ми са за мен прекрасен модел как да сме родители и винаги да обичаме децата си.
Дано и аз след години да успея така да събера деца и внуци за мои празници и не само да ги събера, но и да се чувстват прекрасно, че сме заедно.
A ето ме и мен – отпочинала и щастлива в Кюстендил.
Още пътеписи за България в “Данибон” прочетете тук.
А всичките пътеписи в сайта можете да откриете тук.
