Андре Рийо поздрави българската публика с „Моя страна“
„Не вярвах, че някога ще дойде в България“, разказваше възрастна дама на спътничката си. Двете крачеха бодро към концерта на краля на валса Андре Рийо, който идваше за първи път в страната ни.
Млади и стари, деца и хора на всякаква възраст се стичаха към зала „Армеец“ за първия концерт на Андре Рийо.
Улиците бяха препълнени с коли и с пешеходци.
Билетите бяха свършили много бързо за първата дата и организаторите пуснаха и втора дата.
Ние бяхме купили билети за първата дата. Всички места бяха почти запълнени. Имаше хора дори и на най-високите странични редове, откъдето едва ли се виждаше много от сцената.
Настанихме се и виждах колко греят хората от предстоящото събитие.
Две дами на около 65+ скачаха в синхрон да направят поредната си снимка на трибуната, която очакваше големите музиканти. До мен други две зрителки, явно от музикалните среди, вещо коментираха творчеството на цигуларя. Младо момиче се беше гушнало блажено в приятеля си, който беше щастлив от това, че тя е толкова доволна. Цели фамилии – майка, татко, деца, баби, дядовци, се настаняваха. Младо семейство беше дори с бебето си. Жена, която едва вървеше, по-късно я видяхме да се изправя и да танцува красив валс с младия си придружител – вероятно син или внук.
И докато оглеждах интересните зрители в публиката, настъпи оживление. Всички се изправиха с насочени фотоапарати към един от входовете. Очакваният момент настъпи.
Андре Рийо и неговият оркестър се появиха и преминаха по централната пътека, на метър-два от нас. Той уверено водеше своите музиканти. Всички бяха облечени в прекрасни дрехи. Дамите бяха с бални рокли рокли, а господата – с фракове и бели папионки.
Появата на сцената на целия оркестър създаде невероятното усещане за стил, аристократизъм и бално настроение. Почувствах се все едно сме в приказно красивия дворец Шьонбрун във Виена. Или пък в някое друго романтично градче.
Андре Рийо и неговият оркестър наистина ни накарара да пътешестваме с музиката им из различни красиви мества в различни държави – Русия, Холандия, Китай, Испания, Италия, Австрия.
Наслаждавахме се не само на музиката, но и научавахме интересни неща. Андре Рийо разказваше за произведенията, които слушаме или за солистите, които ги изпълняват. Представи ни трима уникални тенори. След това ни сподели как е открил две прекрасни дами сопрано в Китай. Чудил се е коя от двете да покани на концерта си в София, но и двете били много добри. Затова поканил и двете.
А след това ни представи и красиво младо момиче, което дошло на прослушване в родния му Маастрихт в Холандия. Като я видял, веднага я сравнил с принцеса от приказките. Но тя била не само красива, но и пеела вълшебно. Музикалните дами, които стояха до мен, веднага й дадоха висока оценка и допълниха:
„Браво! Как да дава път за изява и на младите!“.
Андре Рийо вещо ни напътстваше и каква е ролята на публиката в дадения момент. Например невинно ни подсказваше, че винаги на концертите му при едно от изпълненията цялата зала започва да танцува.
Зачуди се дали и сега ще е така. При такава дружелюбна покана, нямаше как да не се появят танцуващи двойки. А още повече на великолепното произведение на Йохан Щраус-син „На хубавия син Дунав“.
Най-мило ни стана, когато ни представи българка, която е част от оркестъра му, и която превеждаше по време на концерта. Дамата беше толкова лъчезарна и позитивна. Излъчваше доброта, а също така огромен интелект и талант.
Другият много силен момент, който омая публиката, беше появата на българските гайдари. Те също се появиха при един от входовете и също минаха на метър-два от нас. Изпълниха произведение заедно с дама, която свиреше на шотландска гайда.
А третият невероятно силен момент беше, когато Андре Рийо и оркетъра му поздравиха българската публика с изпълнението на „Моя страна, моя България“. Залата запя, развяха се и български знамена.
В края на концерта холандският музикант също развя нашия флаг.
Първата част на концерта беше музикално пътешествие из различни държави. Втората част изглеждаше по-кратка и включваше известни оперни произведения. Андре Рийо ни сподели и една своя тайна – как първата му любов била на 5-годишна възраст, когато отишъл на опера и се влюбил в солистката, която на другия ден била на гости у тях, тъй като баща му бил диригент и се познавали. Същата песен, която тя изпълнявала тогава, я чухме и сега в изпълнение на младата приказна красавица, която идваше от Маастрихт.
Използвах времето през антракта да си купя диск с музиката на Андре Рийо. Аудиодисковете бяха по 40 лева, видеодисковете – по 50 лева, а книгата – по 20 лева.
След антракта чухме много силни изпълнения. Не ни се искаше изобщо да свърши тази магия. И точно в този момент Андре Рийо обяви, че на сцената за последно тази вечер се събират всички изпълнители преди края на концерта. Това направо наелектризирана публиката, която искаше още и още. Всички бяха на крака и ръкопляскаха бурно. Това, което бяхме видели досега, не можеше да се сравнява по емоция с това, което се случваше. Изпълнители и публика бяха едно и всички бяхме дирижирани от големия чаровник Андре Рийо. Изпълниха много произведния, които бяха все познати и обичани и покачваха още повече градуса на емоциите. От тавана полетяха и балони. Всичко приличаше на вълшебство.
Публиката още повече полудя от удоволствие и щастие и започна да подхвърля балоните в такт с музиката.
Дойде финалът със спускане на червената завеса. Усмивките бяха огрели и изпълнители, и зрители. Андре Рийо подари на всички една вълшебна нощ в София.
