Пътепис на Диана Маринова
Мианмар /бивша Бирма/, за който Киплинг възкликва: „Напълно различен от всяко място, което познавате” …!
Всеки един миг от това великолепно пътешествие е достоен да бъде описан с чувство и прекрасни думи. Мианмар, в който всеки детайл, всяко листенце, всяка стъпка, всяка пагода е едно чудо…забележете, че не казах „малко чудо”!
Удивителна страна на контрастите – където туризмът е в зародиш, работят усърдно от зори до мрак, а бакшишът ги стряска и е взет с огромно неудобство! Едни безкрайно мили, много усмихнати и за нашите представи – наивни хора…
Бижутерски магазинчета, с големина на квартална бакалия, в която без контрол те оставят да разглеждаш златни бижута, с огромни каратови камъни, диаманти, рубини, сапфири, топази… Страна, в която е абсолютно безопасно – не се краде! Явно разчитат, че няма и да бъдат крадени!
Не знам как преживяват с мизерните си заплати, за които дори им е неудобно да говорят, но без помпозничене – скромно и тихо те въвеждат в златните си пагоди – хиляди на брой, където стените се боядисват с чисто – 24-каратово злато.
Всъщност, там всичко е от злато – огромните с метри статуи на Буда, стълбовете за осветление, дори перилата!
В Мианмар използват едни много тънки златни листчета фолио, с големина на кибритена кутия, които молещите се втриват върху златните статуи на Буда, за да образуват грапав релеф, натрупвайки се със стотици, хиляди.
Единствената им скромна молба е да влизаш в светите им места бос – от уважение към Буда, чиито части от тялото се съхраняват в няколко от пагодите.
Баган – разположен върху изключително магнетична долина, столица на първата мианмарска империя, когато е имало над 13 000 храма и запазени към днешна дата над 2000.
Впечатляваща е пагодата Швезигон – изградена в началото на 11 в., може би най-забележителната религиозна постройка. В сърцето ѝ са закопани кости и зъби от Гаутама Буда, с което си обясняват и чудесата, за които нашият гид разпалено ни разказа, и за повечето от които се уверихме с очите си:
– Огромната пагода няма сянка, независимо откъде я осветява слънцето!
– Когато вали, около пагодата е винаги сухо!
– В двора на пагодата цъфти дърво, разпространено в този район, като навсякъде извън нея цъфти веднъж годишно – в определено време, а в двора на пагодата цъфти без прекъсване цяла година!
– В делви пълнят вода от близката мътна река, които щом се поставят в двора на пагодата, водата става бистра и годна за пиене!
– Тежкият метален чадър, характерен за купол на всяка пагода, тук е закрепен без нито един болт – просто стои изправен в нищото.
– Тук златните листчета /за които споменахме по-горе/ се хвърлят от високо, като конфети върху златните статуи на Буда. Но колкото и да е силен, вятърът не отвява тези по-леки от перце листчета, а те винаги падат отвесно надолу, върху статуята!
Удивителна, извънземна дарба са имали скулптурите, сътворили огромните статуи на Буда. Освен че целите са от чисто злато, което след посещение на първата пагода в Мианмар престава да те удивява, те имат и следното магическо въздействие: когато си в краката на статуята и погледнеш нагоре, срещаш строгия поглед на Буда, вперен в теб.. Но когато се отдалечиш 15-20 крачки и се обърнеш отново с лице към статуята, виждаш приветливото и широко усмихнато лице на Буда.
Летищата на Мианмар. В Мианмар – поради липса на пътища и изградена инфраструктура, основен транспорт за придвижване е самолетът – това са малки самолетчета на Янгон Еъруейс, без фиксирани места –‘free seats’.
Тези самолети са нещо като маршрутки – пилотът обявява по микрофон, коя е следващата спирка.
И ето ни вече в Мандалай.
Първото място, което посетихме беше манастир – докато изчаквахме церемонията – шествие на монасите, която се провежда 2 пъти на ден /призори и на обяд/, нашият гид ни разведе, за да ни запознае с живота на монасите, чийто брой достига до няколко стотин. Една изключително въздействаща церемония, която се запомня завинаги…
Танака. Красив обичай имат Мианмарците – основно жени и деца /рядко и мъже/ – да рисуват на лицата си, понякога с огромен артистизъм флорални мотиви, или просто правоъгълна маска от кашица стрито дърво – танака, което предпазва от силното бирманско слънце.
Когато четем за тези места, фантазията ни се чувства любопитно-щастлива, но когато го изживеем наистина, си даваме сметка, какво бихме пропуснали, ако не бяхме видели този свят на красота и любов…!
Текст и снимки: Диана Маринова
