Има плажове, на които просто пристигаш. Има и такива, до които първо трябва да се изкачиш, после да се спуснеш, да минеш през камъни, да прекосиш хълм и накрая да видиш морето изведнъж да се появява пред теб в невъзможно синьо. Червеният плаж край Матала, известен на гръцки като Kokkini Ammos, е от втория вид и именно трудният път е част от неговото очарование.
На около 800 метра южно от Матала, зад хълма Кастри, се крие малък залив с ръждивочервеникава до охрена пясъчна ивица, светли скали и необичайно прозрачна вода. Плажът е дълъг приблизително 300 метра и изглежда почти театрално на фона на Либийско море, особено когато слънцето започне да пада ниско. Червеникавият цвят е естествен, свързан с геологията и местните скали, а контрастът между пясъка и тюркоазената вода е причината Kokkini Ammos да остава един от най-разпознаваемите плажове на Южен Крит.
Плаж, който не се дава лесно
Най-важното, което трябва да знаете за Червения плаж, е, че няма нормален автомобилен път до самия бряг. От Матала се тръгва пеша по пътека, която пресича хълма и на места става стръмна, камениста и неравна. Различните напътствия дават около 15 до 25 минути в едната посока, други говорят за 30 до 40 минути, особено ако се върви по-бавно, в горещината или ако човек спира за снимки. Но 15 минути е кратко време. Заложете на малко повече – може би поне около 30 минути.
Ако пътят до плажа Липите ви се струва сериозен заради катеренето, тук е доста повече.
Има повече от един вариант за начало на прехода от Матала. Единият маршрут тръгва от района на центъра и паркинга и включва по-осезаемо изкачване, след което идва спускането към морето. Другият започва по-високо в края на селището и на места е по-плавен, но и той в крайна сметка води към същата пътека през хълма. Маршрутите се събират, след което се продължава към порта и към последното, по-стръмно спускане към плажа.
Това не е място за джапанки, въпреки че много туристи правят точно тази грешка. Пътеката има ронливи камъни, неравни участъци и стръмни части, а на някои места човек буквално трябва да внимава къде поставя крака си. Добри спортни обувки, вода, шапка и слънцезащита са много по-важни от плажната чанта.
И тогава се появяват козите
Един от най-чаровните детайли по пътя е, че маршрутът минава през пастирска порта.
Тя не е просто живописна част от критския пейзаж, а има съвсем практична функция: трябва да бъде затворена след преминаване, за да не избягат козите. Всеки, който чете как да стигне до този плаж, научава изричното предупреждават за това, че трябва да затваря вратата. Италианският пътеводител InAlto дори отбелязва характерните критски кози, които човек може да срещне по пътеката.
Именно тези кози са част от усещането, че Червеният плаж не е типичен курортен продукт. Докато Матала отдавна е превърната в популярна туристическа дестинация – макар и доста хипи, тук все още има нещо сурово и селско: камениста пътека, сухи склонове, животни, вятър и море, което се показва между хълмовете. Понякога една коза на пътеката е по-добър ориентир от туристическа табела.
Наградата е гледката
Най-хубавият момент от маршрута може да се окаже не самият плаж, а първият поглед към него от височината. След изкачването човек започва да вижда червеникавата ивица долу, затворена между светлите скали и морето, и постепенно разбира защо толкова пътеписи описват мястото като скрито съкровище. Оттук се виждат едновременно Матала, хълмовете и заливът на Червения плаж.
Особено красив е този пейзаж към края на деня. Светлината започва да затопля цветовете на скалите и пясъкът, който през деня изглежда по-скоро като охра или ръждив, може да стане наситено червенооранжев. Именно тази комбинация от висока точка, открито море и драматичен релеф превръща пътеката към плажа в самостоятелно преживяване, а не просто в средство за достигане до брега.
Червеният плаж и свободният дух на Матала
Kokkini Ammos е тясно свързан с алтернативната история на Матала. Районът е известен с пещерите в скалите и с хипи движението, което през 60-те и 70-те години превръща Матала в легендарно място за пътешественици, художници и свободолюбиви млади хора. Червеният плаж запазва част от тази атмосфера и днес, макар вече да не е тайна за посветени, а популярна спирка за посетителите на южния Крит.
Плажът традиционно е известен и като място, където дрехите са опция. Това означава, че атмосферата е неформална и толерантна към различните предпочитания за плажуване.
Мъжът с мохитото
А после идва една от най-необичайните истории на Червения плаж. На самия бряг има малки сезонни барове, но името, което трябва да запомни всеки, е Янис (Yannis), собственикът на прочутия Best Mojito Yannis. Той е местна забележителност, а мохитото му е придобило репутация далеч отвъд Матала.
В туристически пътеводители и пътеписи напитката е описвана като много силна (да, алкохиолна е – така че не тръгвайте веднага да се прибирате след като сте я пили) и приготвяна в кубински стил. А самият Янис я представя като „най-доброто мохито в света“.
Германското издание Kreta Inside също го включва сред малките преживявания, които си струват около Матала, и специално споменава прочутото мохито на Янис. Това, разбира се, е репутация, а не обективна титла, но е показателно колко силно напитката се е превърнала в част от фолклора на плажа.
Янис е любезен и колоритен домакин. Освен мохито, продава и брандирани тениски. За спомен си купихме с мъжа ми от тях след като опитахме и мохитото му.
Има дори своеобразен ритуал: след прехода до плажа да се седне на терасата на бара, да се поръча мохито и известно време да не се прави нищо. Един от пътеводителите препоръчва точно това като пауза в най-горещите часове, а други пътешественици разказват, че силното мохито прави обратния преход нагоре далеч по-запомнящ се (не го препоръчва – дайте си време след тази напитка!). Пътеката е стръмната пътека, алкохолът е силен и не е най-добрият съюзник, колкото и романтична да звучи идеята за някои пътешественици.
Какво ще намерите на плажа
Не очаквайте голям курорт с душове, ресторанти, спасителен пост и редица магазини. Червеният плаж е сравнително див, с ограничена инфраструктура, няколко сенчести места около тамариските и сезонни барове, а наличността на услуги може да се променя. Изненадващо имаше шезлонги, чадъри и две заведения – барът на Янис и друго за ядене.
Но все пак най-сигурната стратегия е да пристигнете подготвени с вода, храна, хавлия, слънцезащита и всичко необходимо за няколко часа край морето.
Морето е чисто и прозрачно, но заливът е изложен на ветровете и при по-силно време условията могат бързо да станат неприятни. Някои актуални пътеводители изрично предупреждават, че при силен вятър плажът може да бъде много вълнист. Ако денят е ветровит, заслужава си първо да се огледат условията, вместо да се приема, че красивата снимка от безветрен ден описва винаги действителността.
Пешa или с лодка?
За повечето посетители класическият начин е пеша от Матала. Някои актуални източници посочват, че в сезон има и възможност за малка лодка от пристанището на Матала, което е особено удобно за хора, които не искат да преминават по стръмната пътека. Информацията за лодките обаче не е напълно еднозначна между различните справочници, така че това е услуга, която трябва да се провери на място в конкретния ден. Ние не сме ползвали такава и не знам как става.
И все пак точно тук е една от малките тайни на Червения плаж. Ако отидете пеша, той остава наградата в края на кратко приключение, а не просто поредният плаж в списъка. Ако пристигнете с лодка, получавате различна гледна точка към скалите и залива, но пропускате онзи момент, в който след изкачването се обръщате и за първи път виждате червения пясък далеч под себе си.
Колко трудно е всъщност?
Трудността не бива да бъде драматизирана, но и не бива да бъде подценявана. Маршрутът не е алпинизъм, а сравнително кратък пешеходен преход, но има стръмни участъци, ронливи камъни и места, където вниманието е много по-важно от скоростта. За човек в нормална физическа форма добрите обувки и разумното темпо правят прехода напълно постижим, докато джапанките, тежката плажна чанта и обедното слънце могат да превърнат 20 минути в доста по-дълго изпитание.
Най-разумно е да се тръгне сутрин или в по-късните часове на следобеда. Така се избягва най-силната жега, а светлината над залива е много по-красива. За връщането трябва да се предвиди достатъчно вода и време, защото това, което изглежда като лесно спускане към плажа, неизбежно се превръща в изкачване на обратния път.
Червеният плаж не е просто плаж
Може би именно затова Kokkini Ammos остава толкова запомнящ се. Тук имате червен пясък, светли скали, тюркоазено море, пътека през сухия критски пейзаж, пастирска порта, кози, традиции, следи от хипи епохата и един барман, около когото се е създала цяла легенда за мохитото. Нищо не е съвсем изгладено, подредено и предвидимо, а точно това му придава характер.
Аз го нарекох „Плажът, където сме заобиколени от хипита и кози“.
Запомнящ е!
