Има места, които човек посещава заради плажа, и други, към които пътува заради историята. Матала е от редките места, където двете неща се случват едновременно, при това на няколко метра едно от друго. Тук златистият пясък на Либийско море завършва при огромна скала, надупчена от десетки пещери, а зад нея започва история, която се простира от праисторията до епохата на хипитата.
Матала се намира на южния бряг на Крит, в района на Фестос, на около 70 до 75 километра югозападно от Ираклион. Днес изглежда като спокойно курортно селище с таверни, кафенета, малки хотели и магазинчета, но преди туристическият свят да открие това място, Матала е било малко рибарско селище. Именно тази смесица от отдалеченост, море и необикновен пейзаж превръща селцето в легенда.
Пещерите, които са били тук много преди хипитата
Най-известната гледка към Матала е скалата над плажа. В нея са издълбани множество помещения, ниши, проходи и тераси, които отдалеч приличат на естествени пещери, но всъщност са до голяма степен оформени от човешка ръка. Те са част от археологическия обект на Матала и са едно от най-разпознаваемите места на Южен Крит.
Историята им е много по-стара от тази на хипи движението. Следи от използването на скалните кухини отвеждат към праисторически времена, а през гръко-римската епоха част от тях са били използвани като гробници и вероятно за други функции. Археолозите не приемат напълно опростената версия, че всички помещения са били единствено погребални, защото някои от тях имат особености, които подсказват и жилищна или стопанска употреба.
Скалата не е просто живописен фон на плажа, а част от много по-голям археологически пейзаж. Под водата край Матала са откривани останки от древното пристанище и селище, а в района има следи от сгради, бани и други структури от различни периоди. Затова Матала не бива да се възприема само като „хипи плажа на Крит“, защото неговият древен живот е започнал хилядолетия преди появата на първите туристи.
Пристанището на Фестос
В минойската епоха Матала е било пристанището на Фестос, един от големите центрове на минойския Крит. Това е важна подробност, защото поставя малкото днешно курортно селище в самия център на една от най-интересните цивилизации в древното Средиземноморие. Корабите, които са свързвали Фестос с други части на острова и морския свят, са достигали именно до този залив.
По-късно ролята на Матала се променя, но пристанището продължава да бъде важно. През римската епоха то е свързано с Гортина, която се превръща в столица на римски Крит. Така в продължение на векове Матала е била морската врата към важни градове, които днес туристите посещават заради руините.
На няколко километра се намира Фестос, а близо до него е Комос, друг древен пристанищен център.
Комбинацията е впечатляваща: едно пътуване до Матала може да започне на плажа, да продължи сред минойски дворци и древни пристанища и да завърши с гледка към Либийско море.
И тогава пристигат хипитата
Матала придобива втория си, вече модерен живот през 60-те години на XX век. Малкото рибарско селище е открито от млади пътешественици, битници и по-късно хипита, които търсят евтин, свободен и далечен от конвенционалния начин на живот. Пещерите, издълбани в скалата, се оказват необичаен естествен дом, прохладен през лятото и защитен от времето.
Около 1965 година започват да се появяват първите чуждестранни младежи, а след 1967 година присъствието на хипитата става все по-видимо. През следващите години Матала се превръща в международна точка на картата на контракултурата, към която се стичат американци, французи, италианци, германци, англичани, канадци и млади хора от други страни. В разгара на интереса десетки, а според някои съвременни публикации и стотици души, обитават района.
Те не просто спят в пещерите. Организират своеобразен паралелен живот, готвят, свирят, рисуват, разговарят, плуват и прекарват дните си край морето. За тях Матала е далеч повече от евтино място за нощувка. Тя е символ на връщането към природата и на отказа от традиционните представи за работа, притежание и обществено поведение.
Пещерите като дом
Свидетелствата от края на 60-те години показват колко различен е бил животът там. В някои от пещерите има импровизирани врати, постелки, лампи, съдове за готвене и малки домашни приспособления. Пространството е било скромно, но за хората, които са избирали този начин на живот, това не е било недостатък, а част от приключението.
Любопитното е, че древните пещери вече са били пригодени за човешко присъствие. Именно това прави Матала толкова необичаен случай в историята на хипи движението: една древна археологическа среда внезапно получава нов живот, без новите ѝ обитатели да са особено заинтересовани от археологическата ѝ стойност.
В същото време Матала не е била напълно изолирана комуна. Хипитата общували с местните жители, посещавали таверните и кафенетата и постепенно се превърнали в част от ежедневието на селото. Разказите от онези години показват едновременно любопитство, забавление, недоверие и напрежение между местната общност и чужденците.
Джони Мичъл и песента, родена край морето
Най-известният артистичен спомен от Матала е свързан с канадската певица Джони Мичъл. В началото на 1970 година тя пристига в Крит с приятелката си Пени и стига до Матала, където среща американския пътешественик Кари Радиц, живеещ в една от пещерите и работещ като готвач.
Престоят ѝ продължава няколко седмици и оставя траен отпечатък върху музиката ѝ. Именно в Матала Мичъл започва да пише песента „Carey“, посветена на Кари Радиц, а по-късно преживяванията от пътуването намират отражение и в „California“. И двете песни се появяват в албума „Blue“ от 1971 година, който впоследствие се превръща в един от най-значимите албуми в нейната кариера.
Историята има почти кинематографичен детайл. Според разказа на самия Радиц двамата се срещат в Матала през 1970 година, а на рождения му ден Джони му изпява първата версия на „Carey“. Така едно малко критско селце, което почти не фигурира на туристическата карта, се оказва вписано завинаги в историята на популярната музика.
Други известни музиканти, които са били в Матала, са Боб Дилън и Кат Стивънс.
Матала в годините на хунтата
Свободата в Матала обаче има граници, особено в Гърция от времето на военната диктатура. През 1970 година идеята за голяма международна среща на хипита в селото предизвиква силна реакция, включително от църковни и обществени среди. В тогавашната преса се появяват публикации за стотици хипита, които се стичат към залива, както и за планове за много по-голямо събиране.
В крайна сметка властите и местните религиозни структури предприемат действия срещу общността. Пещерите са освободени, а свободният живот, който ги е превърнал в легенда, приключва. За хората, които са били там, Матала вече не е същото място, но споменът остава и постепенно започва да се превръща в мит.
Този кратък период прави историята на Матала толкова необичайна. Тук се срещат древен свят, следвоенна младежка контракултура и политическата история на Гърция от 60-те и 70-те години. Малко места на Средиземноморието събират толкова различни пластове в една-единствена скала.
Легендата за Европа
Матала има и още една история, която идва не от археологията, а от митологията. Според древния разказ Зевс се превърнал в прекрасен бял бик, за да се приближи до Европа, дъщерята на финикийския цар Агенор. Той я отвлякъл и преплувал морето с нея, докато стигнал до Крит.
Традицията свързва пристигането на Европа именно с южната част на острова и района около Матала и Гортина. След това митът продължава с превръщането на Зевс и Европа в част от историята на Гортина. Независимо от различните версии на легендата, тя добавя още един слой към усещането, че край Матала границата между история, мит и въображение е необичайно тънка.
Плажът, който не е само фон
Днес Матала е много по-подредена и туристическа дестинация, отколкото през 1970 година. Плажът е около 300 метра дълъг, с пясък и малки камъчета, а заливът е защитен от внушителните скали. Морето е синьо, а вечерното слънце превръща скалите и водата в една от най-красивите сцени по южното крайбрежие на Крит.
Плажът вече разполага с организирани удобства, а около него има таверни, кафенета и места за настаняване. Въпреки това мащабът на селото остава сравнително малък и човек лесно може да се отдалечи от най-оживените места. Най-хубавият момент често идва късно следобед, когато дневната туристическа шумотевица започва да стихва и заливът постепенно се променя.
Какво да видите около Матала
Матала е чудесна отправна точка за няколко различни пътувания в южен Крит. На първо място е Фестос, един от най-важните минойски дворцови центрове на острова, който позволява да се види другото, много по-древно лице на района. Комос – плажът на костенурките, също заслужава внимание, особено заради археологическите останки и дългата плажна ивица.
В друга посока са Гортина и Агия Триада, които допълват картината на древната Месара. За любителите на по-дивите пейзажи интерес представлява Агийофараго, впечатляваща клисура и крайбрежна зона, свързана с отшелници и раннохристиянската традиция. А ако денят е посветен просто на море, Матала може да се комбинира с близкия Комос и още по-близкия Червен плаж.
Една от най-приятните особености на района е, че не е необходимо всичко да бъде планирано до последната минута. Може сутринта да започне с археология, следобедът да премине на плажа, а вечерта да завърши с гледка към залязващото слънце. Южният Крит е от онези места, където разстоянията са малки, но усещането за промяна на света е голямо.
Днес хипитата са спомен, но този хипи дух им остава
Матала отдавна е напуснала ролята на убежище за пътешественици без дом. Днес пещерите са археологически обект и могат да бъдат разглеждани през деня, а старото рибарско селище се е превърнало в туристическа дестинация. Въпреки това местните истории, надписите, музиката и ежегодните събития продължават да поддържат връзката с 60-те и 70-те години.
Особено място заема Matala Beach Festival, който превръща легендата за хипи епохата в съвременен празник на музиката и изкуството. Така миналото не е затворено в музей, а продължава да се появява на плажа, сред китари, концерти и хора, които идват от различни краища на света. Матала е успяла да превърне собствената си история в част от своята атмосфера.
Тук не се идва само за да се видят пещерите или да се плува в Либийско море, а за да се усети как едно място може да сменя значенията си, без да губи характера си. За минойците то е било пристанище, за римляните важна морска връзка, за ранните християни убежище, за хипитата дом, а за днешния пътешественик е покана да забави крачката и да остане малко по-дълго.
Матала има собствено време
В края на деня слънцето се спуска зад хоризонта на Либийско море, а скалите над плажа постепенно потъмняват. Тогава е лесно да си представим защо хората, пристигнали тук преди повече от половин век, са решили да останат, макар и само за известно време. Не защото Матала е била съвършена, а защото е предлагала нещо, което трудно се измерва с удобства.
Това усещане все още съществува, макар и в съвсем различна форма. Днес има хотели, организиран плаж, ресторанти, автомобили и туристи, но над всичко това остава скалата с пещерите и хоризонтът, който изглежда почти безкраен. В Матала времето не изчезва, а се наслагва, пласт върху пласт, докато минойският свят, римската античност, хипи епохата и съвременният Крит се окажат на едно и също място.
Затова Матала не е просто поредният красив плаж на Крит. Тя е място с памет, настроение и собствена легенда. Място, което напомня, че понякога най-интересните пътувания не са към онова, което търсим, а към онова, което случайно откриваме по пътя.
