Пътеписи от Гърция
Ако беше в Америка, подобна история вероятно щеше да бъде филмирана като успешно и чаровно семейно бизнес начинание насред красива местност, но почти в края на света – далеч от шумотевицата на съвремието. Ако беше във Франция, за гозбите щяха да се носят легенди и щяха да прииждат туристи, които искат да се потопят в чара на това селско ресторантче. В Гърция на много места човек може да открие такива истински кулинарни бижута, които не се набиват чак толкова на очи, но който ги посети, остава очарован и запазва добрите си спомени.
През 1970 година Георгиос „Бебис“ Кандиларис прави малка рибна таверна, в която да кани приятелите си да похапнат заедно вкусна риба.
Изгражда я съвсем близо до морето – в района на Куцупия, където планина и море се срещат и гледките са спиращи дъха.
Селцето е мъничко и истински оазис, разположен между най-зеления склон на планината Осa, известна и като Кисавос, и Егейско море. Селото има красиво име. Кръстено е на това прекрасно дърво с розово-лилави цветове.
Когато Бебис създава своята таверна, този край е бил като откъснат от света, но и малкото пътешественици, които са се озовавали там, намират при него място за почивка, освежаване и хубава храна.
А той им предлагал винаги най-доброто, което може да се предложи в Куцупия – прясна риба и морски дарове.
През 80-те години районът е електрифициран и започва да става по-познат за хора, които се радват на дивата природа и самотните плажове.
За таверната се разчува и постепенно се разраства.
Потомците на Бебис поемат бизнеса му като запазват традициите, които са го прославили.
Готвят по същите рецепти на Бебис и продължават да предлагат най-вкусната прясна риба.
До самата таверна изграждат малък тризвезден хотел, в който се стремят да създадат модерен уют, усещане за лукс, но и топлина. Всичко се постига с използването на естествени материали – дърво и камък.
Веднага се забелязва стремежът всичко да е изчистено, но и да се подчертае детайлът.
Грижата за гостите се долавя навсякъде. Например – помислено е за малка библиотека с приятни книги, които да са интересни за посетителите. Селцето наистина е сякаш „накрая на света“ и човек често ще има нужда да помисли за приятни и спокойни забавления – например уединение с хубава книга, която да почете на терасата.
Ъгловите апартаменти предлагаха истински лукс. В средата на стаята е разположена вана, а гледката към морето и планината предразполага за още по-романтични моменти.
Голям плюс за хотела е, че има и паркинг с достатъчно места. Единственият минус по време на нашия престой беше по-слабият сигнал на wi-fi, но домакините се извиниха, че имат в момента проблем. Реално при такова спокойствие, природа, море и храна, интернетът не е най-важното нещо на света.
Хотел „Бебис“ беше нашата спирка при връщането ни от Атина към София по време на великденската ваканция през април. На отиване спряхме в уютно хотелче в Платамонас, а за връщане – избрахме „Бебис“. Отново се получаваше, че се пада долу-горе по средата на пътя между двете столици. Всъщност Куцупия, където се намира „Бебис“, е встрани от магистралата, но гледките – и планински, и морски, на които се насладихме, си заслужаваха това отклонение. Ако решите да посетите този район, имайте предвид, че GPS може да ви подведе. Нашият показваше, че трябва да свием в една отбивка, а точно тогава се намирахме в тунел и нямаше как да направим такава маневра. След това с помощта на местни успяхме да намерим верния път, но се наложи да ни придружат до разклона.
По пътя дълго време не срещахме никакви коли.
След това уставновихме, че и селищата, които посетихме, също изглеждаха все едно са без жители.
Шегувахме се, че може би вече познаваме всички местни хора. Този район все едно беше откъснат от света и си живееше своя собствен спокоен живот с няколко души, които са дружелюбни. Като се има предвид този факт, няма как да не бъдат поздравени Бебис и потомците му, че са успели да развият успешна таверна, а после и хотел по тези места. Може би през лятото да е по-оживено, но през април беше съвсем безлюдно.
Дивата природа на планината и красивото море даваха всичко, от което се нуждае човек, желаещ да избяга от шумотевицата на съвременната цивилизация.
Когато пристигнахме в „Бебис“, установихме, че в хотела и в таверната са се погрижили да не липсва нищо на гостите, макар и да попадат „накрая на света“. Стаите бяха просторни и обзаведени с много вкус. Баните бяха модерни и стилни. В нашата стая и в стаята на децата имаше и камини.
До камината бяха оставени дърва, а също допълнително имаше и в специални колички в коридора.
Терасите също бяха големи и имаха маса и столчета.
Нашата гледка беше към морето.
Обслужването беше мило и на ниво. Работеше кафенето, където двама местни пиеха следобедното фрапе и гостоприемно ни упътиха къде какво интересно има в района. В таверната се чуваше компания, седнала на една от масите. Вероятно бяха други местни жители, която все още приключваше обяда си, макар вече да беше около 16 часа.
Пътувахме в събота – ден преди Великден. Трябваше да посрещнем големия християнски празник тук. От хотела ни обясниха, че в полунощ всички от селцето ще дойдат в таверната на Бебис и ще ядат традициона супа. Преди това обаче дружно ще посетят църква в съседно село. Поканиха ни да се включим и ние, а също така ни запазиха и маса.
Използвахме топлия априлски следобед да пообиколим малко околността. В самото селце почти нямаше какво да се прави, освен да се стои на плажа и да се съзерцава морето. От години не бях играла на хвърляне на камъчета във водата. Е, сега си поиграхме семейно!
Местните ни казаха, че в съседните села има повече забележителности. В едното имало „червена вода“, а в другото – крепост. Решихме да тръгнем към това с „червената вода“ – Кокино неро. През лятото вероятно се радва на много туристи, обичащи по-простичкия и евтин начин на почивка, но сега беше по-пусто и от Куцупия. Случайно успяхме да открием и „червената вода“, при която имаше още две семейства – със сигурност и те като нас си търсеха забавления в този свръхспокоен район.
На такива места времето наистина спира. Отново се прибрахме в Куцупия. Пак обходихме плажа. За пореден път съзерцавахме морето. Гледахме и с възхита към планината. И пак имахме още време до вечеря.
Решихме да се приберем и да вземем по някоя книжка от библиотеката, която беше точно до нашата стая. Мъжът ми си избра за историята на узото, а аз четох за района.
Така дочакахме да стане подходящо време за вечеря. Слязохме в таверната и там ни посрещна цялата фамилия. Бяхме единствените гости. Оказа се, че всички местни в момента все още релаксират преди да потеглят по-късно към църквата, а после да дойдат в „Бебис“ и да хапнат традиционната супа.
Нашите домакини ни сервираха бързо. Ястията бяха много вкусни.
Поговорихме си за Гърция, за финансовата криза, за България, за Европейския съюз и по други общи теми. Оказа се, че през зимата двамата братя – потомци на Бебис, са минавали през България. Харесало им е в София. Споделиха, че се забелязвало как българската столица бързо дърпа икономически. Бяха изключително мили домакини. Усещахме ги много близки като възприятия и ценности.
В TripAdvisor таверната се радва на висока оценка и положителни коментари. Любителите на рибата ще намерят това, което ще оценят, а за другите – има и други предложения, които ще им допаднат – това са едни от съветите. На Фейсбук страницата на ресторантчето пък ще откриете коментар, че това е най-добрата рибна таверна в Европа.
Хотелът също се радва на висока оценка в Booking (ние го открихме през този сайт и така резервирахме стаи). Оценката е 9,6/10. В коментарите се вижда и споделеното от съпруга ми Евгений (на английски) – „Лукс в спокоен район“:
Това е фантастичен малък хотел в селски и спокоен район. Хотелът има общ паркинг заедно с известна местна рибна таверна. Стаите са просторни и луксозни. За студените дни те са оборудвани с камина, която беше подготвена за ползване. За съжаление температурите не бяха достатъчно ниски, за да се насладим и на огъня.
Не успяхме да се включим във великдеснкото нощно празненство на жителите на селцето, но посрещнахме Великден с топъл изгрев през нашия прозорец.
На 16 април е роден и съпругът ми. Празникът в нашето семейство беше двоен. Планът беше да закусим в хотела, а след това да се отправим към София, където вечерта да празнуваме.
Закуската в „Бебис“ беше великденска. Имаше красиви великденски яйца.
Така че успяхме да спазим нашия обичай и да се борим с тях. Имаше и няколко вида козунаци, а така също и други храни, типични за закуска в хотела.
Освежихме се с портокалов фреш и кафе.
Тръгването също беше мило. През цялото време една възрастна жена в черни дрехи ни се усмихваше дружелюбно. И тъй като това беше семеен бизнес, веднага си помислих, че сигурно има някаква връзка с мъжа, чийно портрет беше окачен в средата на таверната и за когото реших, че е успешният Бебис. Когато си тръгвахме, възрастната жена в черни дрехи дойде и сърдечно започна да ни говори на гръцки. Личеше си топлината, макар и да не разбирах какво ни казваше. Хората от това селце ги усетих много близки до българските мили селяни, които също ще те нагостят и посрещнат като скъп гост, а после ще те изпратят с прегръдки и ще се прекръстят да е всичко наред при пътуването ти. За разлика от българските села обаче, в гръцките инфраструктурата е много добра. За мен чарът на Гърция е точно в тези местенца, където успешно се развива малък семеен бизнес.
Лукс „накрая на света“ в съчетание с топло семейно отношение и вкусни гозби, това е моят спомен за хотел „Бебис“ и старата потомсвена таверна.
