Пътеписи от Гърция
Кокетното семейно хотелче “Растони” ни привлече бързо погледа още докато търсихме подходящо място за отсядане за една нощувка по време на априлската ни ваканция и пътуването ни между София и Атина. Градчето Платамонас се оказа долу-горе на средата на пътя, а и съчетаваше хубавата планинска гледка към митичния Олимп с разположението си до самия бряг на морето. Хотелчето се радваше на много висока оценка и изключително положителни коментари в Booking. Решихме да пробваме и резервирахме.
Още с пристигането, останахме очаровани от приятното посрещане и стилния усет към детайла, който се долавяше във всяко ъгълче в малкото семейно хотелче.
Стаите бяха просторни.
И нашата, и тази на децата имаха гледка към морето, което се намираше на няколко метра от нас.
Един от приятните ми спомени беше сутринта – отворих очи и първото нещо, което видях, беше морето.
Терасите бяха малки, но спокойно можеха да седнат двама души на масата и двата стола.
Наблюдавах живота в градчето от тази тераса. Хората бяха мили и в същото време топли един към друг. Собственикът на отсрещното заведение стоеше постоянно пред него и прегръщаше различни минаващи, които явно познаваше. По жестовете му се долавяше голяма топлота и приятелско отношение. Те поспираха, разменяха няколко думи и продължаваха.
Цялата атмосфера в хотелчето беше много стилна, премислена и направена с много вкус.
Стаите имаха интересни акценти в декорацията. Нашата имаше голяма червена ябълка, а при децата беше зелена.
Лампионите бяха много изящни. Килимите – хубави и плътни. Баните бяха с приятна синя светлина в единия ъгъл.
Топлото посрещане и стилът се усещаше във всичко. В леглото бяха оставени пак като приятен акцент и два червени бонбона.
Стаята на децата беше ъглова. Имаха гледка не само към морето, но и към малка уличка със симпатични сгради, магазинчета и кафенета.
Коридорите бяха също интересно аранжирани и подканяха посетителите да поспрат и да се полюбуват на всеки детайл.
Там също важен акцент бяха ябълките.
Минавайки по стълбищата, човек нямаше как да не поспре, за да разгледа.
Дворчето беше превъзходно подредено.
Уж небрежно спреният мотопед до едната маса, придаваше онова усещане за пътешествие, което се долавяше и у гостите на хотела.
През нощта беше още по-загадъчно.
Светлините бяха насочени към различните интересни детайли в дворчето и те се открояваха още по-ярко.
Всичко беше като в приказка.
Най-примамваща беше старата дървена врата, окъпана в светлина и синкави нюанси.
Вечерно време изглеждаше съвсем приказна. Подканяше гостите да пробват да я отворят.
Или поне да се снимат до нея.
Стилната обстановка навсякъде беше умело съчетана с много топлина и уют.
Точно така изглеждаше и стопанката на хотелчето, с която общувахме. Беше красиво и стилно младо момиче. Високо, русоляво и стройно. Беше бременна, може би в последните месеци, и бременността още повече я разкрасяваше. Липсваше всякаква вялост, отпуснатост и досада. Всичко правеше със стил и с голяма лекота и пъргавина. Очарова ни изключително много и на закуска.
Масата, определена за нашето семейство, беше отрупана с вкусотии, а прекрасната стопанка любезно ни питаше дали имаме нужда и от още нещо. От време на време носеше още ароматни неща.
Хотелчето се намира на метри от морето и на самата централна улица.
През април беше спокойно и се наслаждавахме едновременно на приятното слънце и красивите гледки към морето и съседните сгради.
От терасата ни не се виждаше прекрасната Платамонова крепост, но ако повървяхме 20 метра по крайморската алея, можехме да я съзрем – достолепно застанала над това китно градче. За мен винаги е много приятно, когато посещавам някое място, да има и нещо свързано с историята или културата, така че и по този показател бях спечелена. В този район в подножието на Олимп има и други интересни места за посещение.
За вечеря се поразходихме към най-добрата таверна в Платамонас, която ни препоръча нашата млада стопанка. Беше много вкусно и гостоприемно. В градчето има доста приятни ресторантчета, а опитът ни от нашата вечеря ни убеди, че ценителите на хубавата храна няма да останат разочаровани, ако посетят това местенце.
През април беше изключително спокойно навсякъде.
Но през лятото вероятно този спокоен чар на градчето изчезва и не мога да си представя как е в забързания пиков туристически сезон. Плажът не е голям. Много заведения са с маси в самия пясък. За малки деца било подходящо и удобно местенце, сподели нашата стопанка. В съседство имало и други плажове, където също ходели туристите. Единственият проблем ни се стори, че не е ясно къде се паркира. През пролетта паркирахме колата на улицата пред хотела, но през лятото едва ли има чак такива възможности за свободно паркиране.
А ето ме и мен в едно щастливо селфи от нашата тераса:
Всичко ни се стори много красиво в Платамонас. В моята класация с приятни местенца си го наредих сред тези, които наричам “кукленски” – всичко е хубаво, чистичко и уютно подредено и изглеждащо. Може би голяма заслуга за това усещане имаше и “кукленското” ни хотелче, в което всичко беше много красиво. Обещахме си някой ден да наминем през Платамонас за малко повече, за да се насладим на града и на дневна светлина и да усетим още по-добре атмосферата му.
